11° C, предимно ясно
Ваня Велинска
От току-що поникваща пшеница до вече братили растения, готови да зимуват, са гледките по родните полета. Различна е картината на пшеничените посеви не само в отделните райони на страната, но и на съседни блокове. Със сигурност това изправя земеделските производители пред нови предизвикателства, с които ще трябва да се справят напролет.
Най-сериозно е положението в Северозападна България, където пшеницата тепърва пониква. Доскоро там се виждаха само черни и празни полета, които след дъжда и снега вече тук-там започват да се зеленеят. В другите райони на страната, където имаше локални превалявания, обстановката е шарена.
За съжаление, споделят и фермери, и агроспециалисти, ще има насаждения, които ще се развалят. Съветът обаче е преценката да стане напролет, тъй като дотогава има много време, а и не се знае каква ще е зимата.
Разбира се, възможните сценарии са различни, но накратко как биха се развили някои от тях.
Предвид, че времето беше изключително сухо, на много места посевите с пшеница не поникнаха развитието им тепърва започва. Това са най-рисковите полета. На тях, през зимните месеци - декември, януари и февруари, трябва много внимателно да се следи какво ще е състоянието на растенията. То може да се промени в зависимост от климатичните условия през този период.
Като цяло на проблемните полета, където растенията не са братили, контролът трябва да е постоянен. При температура над 0 градуса, ще има вегетация, макар и тиха. А при по-висока температура - дори по-сериозно развитие на растенията. Например такова наблюдавахме през 2017 година, когато през януари имаше температурни стойности между 15-18 градуса и растенията продължиха да се развиват.
Моята препоръка е да се следи гъстотата на посевите, коментира Иван Дражев, продуктов мениджър на Пионер Семена. Това важи и за пшеницата, и за рапицата.
При рапицата например, ако гъстотата е 10-12 растения на 1 кв. м, то посевът трябва да се запази. Ако растенията са под 10, преценката трябва да е блок за блок.
Препоръката на агроспециалистите се базира на способността на рапичното растение да се разклонява по-силно, когато е на по-малка гъстота. Затова ако гъстотата е 10-12 растения на 1 кв. м, при подходящи грижи растенията ще образуват повече разклонения, които могат да компенсират по-малката гъстота.
А защо обръщаме внимание на грижите? Защото, ако те са навременни и най-вече точните, то резултатите могат да са доста добри, и добивът да не се редуцира.
Разбира се, грижите са оптимално торене при първа възможност и постоянен мониторинг на болести, неприятели и плевели. Не бива да се пренебрегва и внасянето на растежен регулатор за скъсяване на междувъзлията. Той ще спомогне растенията да са по-здрави и устойчиви, тъй като при по-силно разклоняване има опасност от полягане на посева.
Прилагането на всички тези дейности ще гарантира растенията да са здрави и добре нахранени, а оттам ще имаме и по-добри очаквания за жътвата.
Ако условията през месеците март, април и май са подходящи, с достатъчно влага най-вече, и фермерите успеят да се справят с агромероприятията за периода, няма да има сътресение за реколтата и планираните добиви спокойно могат да се достигнат.
При зърнено-житните положението е аналогично, но и малко по-различно. И тук най-важно е да се следи за гъстотата на посевите. Пшеницата и ечемикът са тревисти растения, характеризиращи се с т. нар. регенеративна способност. Това им позволява, дори ако не са във фаза братене през есенно-зимния период, напролет при възстановяване на вегетацията много бързо да продължат с развитието си
При подходящи условия те много бързо могат да наваксат в растежа и да догонят посеви, които са били във фаза братене през есента. Разбира се, добивите ще бъдат по-ниски поради изоставане на растенията, но в случая всичко зависи от климатичните условия.
На проблемните полета напролет в никакъв случай не трябва да се спестява от грижите за културата, допълва Иван Дражев. Торенето е задължителна и основна дейност, която трябва да се предприеме. Борбата с болести, плевели и неприятели - също не трябва да се подценява. Ако например посевите са по-редки, с недостатъчна гъстота, това е предпоставка за плевели, които могат да задушат развитието на културата.
Така че още с появата на плевелите напролет, независимо дали са житни или широколистни, задължително трябва да се третира след фаза 3-и лист. Предполага се, че дори при най-проблемните посеви растенията ще са достигнали тази фаза. Колкото до избора на хербициди, наборът от продукти е доста голям.
Преценката за препарата трябва да е според плевелния състав, както и от цялостното заплевеляване на полето.
Аналогично е положението и при контрола на болестите. През пролетта, още в ранна фаза от развитието на растенията, ако има достатъчно влага, първите болести, които се появяват, са септория по листата, брашнеста мана, мрежовидни петна по ечемика. Пръскането е задължително, а изборът на фунгициди е огромен. Според специалистите фунгицидите могат да бъдат обикновени триазоли, единични или двойни триазоли, препарати на база триазол със стробилурин, триазол със SDHI, или стробилурин и SDHI.
По принцип за първо пръскане във фаза братене препоръката ми е да се използва триазол или триазол със SDHI фунгицид, а стобилурин да се прилага за второ пръскане, което е във фаза изкласяване, коментира Иван Дражев. В стробилурина има активни вещества, които спомагат не само за предпазване на растенията от болести, но той има и растежно-стимулаторен ефект.
В резултат на приложението му фотосинтезата се усилва, храненето е по-пълноценно, растенията са по-зелени, което води до оптималното им развитие, а това осигурява достигане на максимален добивен потенциал, който е заложен при селекционирането им.
А коя е най-добрата зима?
Тази с много сняг, който да осигури дебела снежна покривка на посевите. Тя е добре дошла за растенията, независимо от фазата им на развитие, дори и за тези, които са в много ранна фаза - 1-2-3-и листа. Те ще успеят да презимуват под снежната покривка. Проблем ще е, ако растенията не са покрити със сняг, а температурата падне под минус 15-20 градуса. Тогава ще има ако не измръзване, то изтегляне на посевите.
Но какво ще се случи на полетата, зависи от предстоящата зима. Която, както си пожелават децата, а и всички фермери, е да е с много сняг.
Коментари