Д-р инж. техн. Николай Бакалов
Виното трябва да се съхранява в добре измити и затворени съдове. Най-добрият съд за съхранение е стъкленият с вместимост от 10 до 50 литра. За по-големи количества от 100 до 500 л на пазара се предлагат съдове от неръждаема стомана. На по-ниска цена могат да се намерят и добри съдове от пластмаса на специализираните сайтове.
Традиционно използваните дъбови бъчви изискват повече грижи и ако случайно виното вкисне, бъчвата вече не може да се използва.
Съдовете трябва да бъдат чисти и да не съдържат оцетнокисели бактерии, а бъчвите се почистват най-трудно.
Грижите за младото вино са свързани най-често с борбата с болестите вкисване и цветясване.
Вкисването се дължи на оцетнокисели бактерии, които се съдържат в много малки количества още в процеса на ферментация. Важното е да не се създават благоприятни условия за тях, например:
Наличие на достатъчно въздух над повърхността на виното - затова младото трябва да се съхранява в пълни съдове без въздушна камера. Най-добри са неръждаемите съдове с плаващ капак , който е подвижен и с напомпване се фиксира така, че над повърхността на виното да няма въздух. Дори и ако температурата е по-висока, ако няма въздух виното не вкисва. Добре е също да се сложи в стъклени дамаджани с тапа, като е желателно да не се оставя въздух или неповече от 1-2 сантиметра в гърловината.
Температура над 20 градуса също е опасна, но през ноември вече температурите падат, а ниски дози на серниста киселина също помагат за стабилизиране. Ниските температури са благоприятни за бързото избистряне и отделянето на виното от утайката.
Откаляването се прави 2-3 пъти. Първото е през ноември, когато се отделя грубата дрождена утайка
Второто е през януари, а третото в края на зимата, ако има паднала утайка от винен камък.
Въздухът е много важен фактор. Наблюдавал съм едно и също вино, съхранявано в неръждаем съд без достъп на въздух и в бъчва, където въздухът постъпва през дъгите. При температура над 25 градуса оцетната киселина във виното в бъчви чувствително нараства и ако не се вземат мерки, то може да вкисне, докато в неръждаемия съд при същата температура не променя състава си.
При температура под 17 градуса виното в бъчвите не се променя и оцетната киселина не нараства. Независимо дали то се съхранява в бъчви или други съдове желателно е съхранението да е при ниска температура.
Каква опасност съществува?
Наличието на вкиснали стари вина или съдове заедно с новото вино е причина за вкисване дори когато температурата на съхранение не е толкова висока.
При домашни условия лекуването на вкиснало вино е почти невъзможно. И ако в помещението се съхранява и друго вино, болното, започнало да вкисва, трябва незабавно да се изнесе. Оцетнокиселите бактерии могат да загинат само при температура над 65-70 градуса, но тогава започва да се изпарява и алкохолът.
Цветясването
Според консулта ни трябва да се действа веднага срещу най-често срещаната болест
Болестта се причинява от образуващи пелена дрожди в непълни съдове в присъствие на въздух.
Докато над младото вино има все още пелена от въглероден двуокис условия за цветясване няма. Но след претакането количеството на въглеродния двуокис става съвсем малко и вече съществува опасност.
Ако се установи цветясване, първо трябва цветът да се отстрани внимателно и виното да се прехвърли в по-малък съд без наличие на въздушна камера. Трябва да се сулфитира със 70 мл на 100 л 6% серниста киселина, ако не е било изобщо сулфитирано.
Ако при цветясването се е образувала вече дебела пелена и ако се стремим да я отстраним механично, тя се разкъсва лесно и пада на дъното на съда. Посочените по-горе мерки тогава не могат да възстановят вкуса на виното.
Използването на серниста киселина при домашното винопроизводство се смята за ненужно от мнозина, но то е много ефикасно средство против вкисването или цветясването. Сулфитирането обаче няма ефект, ако виното е вече болно.
При белите вина има и ензимно покафеняване
Това е все едно ядем ябълка и я оставяме на въздух - тя покафенява.
Когато бялото вино се източи от съда за съхранение и поеме въздух, то променя цвета си до бледорозов и дори се размътва.
Ензимът може да се неутрализира само чрез сулфитиране, защото сернистата киселина е силен антиоксидант - при белите и розовите вина тя е задължителна.
Виното е жив организъм, необходимо е ежедневно да наблюдаваме развитието му и да го дегустираме. Ако се забележи лек мирис или вкус на оцет, или цвят по повърхността, трябва да се реагира веднага.
Ако младото вино не е довършило ферментацията напълно и е останала неферментирала захар, то също се забистря и откалява.
Възбуждането на ферментация при ниска температура е много трудно дори невъзможно. Тогава ферментацията най-често протича спонтанно през лятото на следващата година. Такова вино най-често се консумира с остатъчната захар.
Коментари