Стайко Стайков: Цената на земята следва инфлацията, а рентите стигнаха върха си

Интервю на Алма Давидова

- Г-н Стайков, как преценявате състоянието на българското земеделие в контекста на отминаващата година.

- Като асоциация станахме членове на Европейската асоциация на собствениците на земеделска земя и на 27 и 28 ноември ще имаме среща в Букурещ, във ръзка с европредседателството на Румъния, на която ще се обсъдят всички предстоящи проблеми в земеделието.

Очаквам там да се вземат полезни решения, включително и за България, така че след нашето завръщане да имаме позитивна информация за българските фермери.

Като неправителствена организация се надяваме да помогнем с нещо, включително и за големия проблем в България комасацията и мелиорацията.

Напояването трябваше да стартира още в предходния програмен период от 2014, а и в момента нямаме никаква индикация какво ще се случи.

- Какво може да се направи у нас срещу климатичните промени, които явно вече са все по-осезаеми?

- Виждаме че през последните години има много резки климатични проблеми, които водят до големи стресове и понякога до фалити на някои фермери.

Когато асоциацията се събира за проблемите, които има в България, цитираме постиженията в другите страни и най-вече в съседите. Например в Турция има един мащабен, почти завършен проект за напояване на, забележете, 50 млн. декара и те ползват наша вода.

А в Гърция направиха напояване с европейски средства - там можем да видим, че всичко се полива дори и слънчогледът... А в България това става много трудно.

Смятам, че с общи усилия - включително правителството и фермерите, можем да се преборим с този проблем и не виждам причина да има пречки за това.

Защо нашата вода отива в Турция и Гърция, а ние да не можем да я ползваме?

Трябва да спасим земеделието в Южна България защото специалистите предупреждават, че резките засушавания могат да доведат до ерозия един от районите с най-богатите почви и с най-добрия климат в света.

Всички трябва да направим усилия този проблем да се реши, защото без комасация и напояване няма как да се случи.

Колкото и торове и препарати да хвърляме, без реално да има вода, няма как да развиваме земеделие. Застраховките в случая също не могат да ни спасят. Това е проблемът пред българското земеделие.

- Дългата тазгодишна есенна суша нанесе ли щети на посевите и обратими ли са те?

- Вследствие на дългата есенна суша сега в Южна България доста от културите са пред унищожаване

В много райони рапицата е съвсем малко поникнала . ще предстои изораване, загубите ще бъдат големи. На този етап не може да има и застраховка! Така че още от началото на стопанската година е трудно. Част от пшеницата е в подобно състояние без да се знае дали ще може да презимува - не е поникнала.

Ако все пак сега дъждовете са повече, 80% от посевите ще бъдат спасени, но там, където се е случил проблемът, няма как да се спасят. Вярвам че времето ще ни защити, но не можем да разчитаме само на това и пак повтарям - трябва да има комасация и напояване.

- Другата чувствителна точка в нашето селско стопанство е така дълго мъдреният Закон за собствеността и ползването на земеделските земи. Той отново е върнати се доработва. Какво е вашето становище по този въпрос?

- Новият закон за земята, както го наричаме от асоциацията, бе върнат от нас и от други асоциации, защото това, което се предложи, не беше пълно и имаше доста фактически грешки.

Всички асоциации вече сме едновременно и собственици и ползватели и имаме много нови членове. Имаме интерес да са защитени и едните и другите. Сега се обединяваме и в исканията си. Затова искаме да има един закон, който позволява да се планира земеделието в един дългорочен план (поне 10 години). А не да има закони като този за комасацията, които са временни.

Виждаме какво се случва с климатичните промени и трябва да вземем мерки - да направим нов закон за комасацията и закони които да позволят инвеститорите (било то българи или чужденци) да влагат трайно пари в страната ни. Защото много българи искат да влагат в земеделието, но се притесняват и търсят сигурност какво ще се случи след 1-2-3 години.

Законът защитаваше само ползвателите. Да не говорим че около 3 милиона в България все още са собственици. Трябва да ги защитим, защото има опасност да се спука балонът и да се върнем на нивата отпреди 2009 г., когато имше срив. Защото по сегашния закон земята може да се ползва без договор - да се обяви за бяло петно например,а има и други варианти.Това беше направено за улеснение, но знаем че всяко улеснение у нас става изключение и например, ако ползвателя не иска да плати рентата, обявява земята за бяло петно.

Временните закони трябва да се променят и да се направи един правилен общ - да се реши проблемът с идеалните части и с отчуждаването на имотите, който в момента е много голям. Те преминават в кадастър и в момента изчезват цели имоти

Например при преминаването към кадастър (при грешка) за нива до 3 дка не може собственикът да обжалва, което е противоконституционно и нарушава правото на собственост на 3 милиона български граждани. Трябва да бъдат защитени и собствениците и ползвателите.

Целта ни е да защитим най-ценния актив в България и фермерите. Подали сме нашите желания за корекция и най-важното е да се върви интензивно към комасация и напояване.

- Отминава още една година. Как се развива пазарът на земята и какви са тенденциите. Какви са цените сравнени с други страни в Европа?

- През последните години има ръст в цените но той не е голям. Във връзка с предходните теми, които коментирахме и законите за земята, няма много голяма сигурност и хората не се хвърлят сляпо да инвестират

А и в момента земеделската земя в България, сравнена с Румъния например, е два-три пъти по-скъпа. Но като декари румънската земя е много повече - 120 млн. декара. У нас земята, която се ползва, е около 30 милиона декара, а субсидиите са същите.

Не бива да се сравняваме с европейските държави, а с такива от нашия аршин, като Румъния. У нас населението намалява и много райони се обезлюдяват, докато в Европа, където земята е много по-скъпа, тя е и много по-малко.

У нас се прави конвенционално земеделие. А в Европа са огромни субсидиите и националните доплащания са по-големи, но там се прави друг тип интензивно земеделие - зеленчукопроизводство и трайни насаждения.

Климатът тук също е по-различен.

В момента в цените на земята има ръст, но той е около 3-4 процента

В полските райони на Южна България цените на декар се движат между 700-1000 лева. Ако говорим за областите с по-лоши условия като Странджа-Сакар, Харманли,част от Димитровград и полупланинските райни, земята е доста по-евтина. Там няма и напояване и нищо не се случва.

А в Северна България нивата са до 1200 лева/дка, като изключваме Добруджа и Лудогорието, кодето цените са малко по-високи.

За Добруджа дори няма смисъл да казваме цена - има твърде малко сделки - и те са за над 2000 лева.

- Може ли да се каже, че има стабилно равновесие на пазара на земя?

- Няма стрес или отлив има едно равновесие, което ще продължи.

Липсва яснота в европейската политика по какъв начин ще продължи субсидирането на фермерите. Защото цената на земята е пряко свързана и с доходите на фермерите. Ако падне субсидията, много хора ще започнат и да продават земя. но не искам да мисля в тази посока...

Няма и стратегически нов голям инвеститор, който да преобърне пазара. Ние купуваме земя в цялата страна и виждаме, че няма драстична промяна.

Цената на земята следва инфлацията - 3-4-5%

и това е съвсем нормално. Може да се каже че пазарът е стабилен, а също и предлагането и търсенето. Няма голямо предлагане, но няма и търсене.

Може би ако има нов закон за земята, напояване и дай боже комасация, тогава ще има и много по-добри цени.

- А на този фон, какво е положението с рентите?

- Рентите не следват инфлацията в момента. Отпадна мярката за агроекология и стресът в земеделието е доста голям.

Освен това през последните години все се случва една или две култури да не станат или някакви бедствия на места унищожават продукцията. Нивото на рентите е стигнало, според нас, своя връх и няма как да продължи нагоре.

За Южна България те са между 30 и 50 лева, което е съвсем нормално - тази година и цените на пшеницата бяха по-високи.

А за Северна България е много голяма разликата. В добрите райони е между 50 и 65 лева като изключвам Добруджа и Силистра.

Рентите на големите собственици се задържат на миналогодишното ниво

Там, където са в натура, не може да се прогнозира, защото са драстични разликите при такъв вид плащане - между 100 и 200 лева. Плаща се по цена, определена между двете страни, а не според борсите.