Органолептичните свойства на меда са:

0 Цвят - определя се от съдържащите се в меда цветни вещества и може да бъде: водно-бистър, светложълт, жълт, кафяв, тъмнокафяв, със зеленикав оттенък.

Със светъл цвят са: акациевият, детелиновият, медът от репко и от цитрусови растения и мановият мед от иглолистни дървета.

С тъмен цвят са: кестеновият, мановият мед от широколистни дървета, някои видове ливаден мед. След кристализация цвета става по-светъл, а при нагряване (особено при по-високи температури) потъмнява.

0 Вкус - сладък, с изключение на тютюневия, кестеновият, и някои видове манов мед, които имат възгорчив привкус. Вкусът се определя от съотношението между фруктоза, глюкоза и захароза, но зависи и от съдържанието на органични киселини, аминокиселини и ароматни вещества. При протичането на ферментационни процеси, меда придобива кисел вкус.

0 Аромат - зависи от произхода на меда. Ароматичните вещества са летливи и при продължително престояване и нагряване ароматът отслабва. Повечето видове мед не притежават специфичен аромат, но това не е така при липовия, лавандуловия, ментовия , кестеновия и тютюневия мед, при които ароматът е особено подчертан и специфичен.

0 Консистенсия - медът може да бъде гъста, течна, кристализирала или полукристализирала маса, а някои видове манов мед са клеести.

0 Външен вид - прозрачен, непрозрачен, с примеси или без примеси.

Органолептичните свойства зависят от произхода на меда, условията на преработка и съхранение.