Представяме ви най-често срещаните хищни растения в търговската мрежа и конкретни насоки за отглеждането им.

Ако отглеждате някое от растенията, надяваме се да споделите снимки и опит с нас на bgfermer.bg или на адрес: 1202 гр. София, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" №84 за в. "Хоби фермер"

Непентес с красиви канички

Чувства се добре, където и вие

Непентесите са многоброен род. Разпространени са в Азия, Индия, Мадагаскар, Австралия. Различните видове са се приспособили за живот в дъждовни високопланински райони, както и в сухи условия, на малка надморска височина. В търговската мрежа се предлагат видове и хибриди, които се отглеждат лесно и се приспособяват бързо в домашни условия. Цената им, в зависимост от размера на растението и конкретния вид, варира между 10 и 35-30 лв.

Повечето непентеси се чувстват добре при умерена дневна температура (18-25 градуса), с леки понижения през нощта. Тоест, ако на вас ви е приятно и комфортно в стаята, то и непентесът се чувства така. Минималните температури зависят от вида. Има растения, които издържат отрицателни, а има и такива, които се повреждат много над нулата. Затова около 10-12 градуса се смятат за долен праг. Температури над 30 градуса подтискат растенията. В съчетание с почвено и атмосферно засушаване са нежелателни и дори пагубни.

Mястото на хищното цвете е до прозореца. Необходима е ярка светлина и поне 4-5 часа пряко огряване. През топлите сезони непентесът може да обитава терсата или двора. Приспособете го внимателно, ако решите да промените мястото. 

Пресажда се всяка година

Насекомите сами отиват да го нахранят

Полива се умерено, но редовно. Почвата да е влажна, но не подгизнала. Не бива да се задържа вода в саксията. Засушаване не се допуска. Влажност на въздуха 50-70% е много подходяща. Обикновено в домашни условия тя е около 50%.

За повишаване може да се оросява с мека, нехлорирана вода. Влажността на въздуха е една от причините да се оформят канички. При ниска влажност цветето расте, но не оформя канички. Водата за поливане също трябва да е мека (дъждовна, преварена или поне престояла).

Непентесът е най-толерантен по отношение на поливането. И не мислете за почвено подхранване. Насекомите сами отиват да го нахранят, привлечени от цвета на каничката или аромата на течността на дъното ѝ.

Почвеният субстрат трябва да е лек, порьозен и много въздушен. На тези качества отговаря смес от кори, торф, сфагнум, листовка, перлит. Естествено тези материали се разпадат по-бързо и могат да доведат до загниване на кореновата система. Затова се препоръчва всяка година да се пресажда в свежа смес. 

Дрозофилумът издържа до -10°C

Drosophyllum lusitanicum е единственият представител на рода си. Той е отделен от росянките неотдавна. Сходното при двата рода са власинките с лепкави капчици, които играят ролята на уловка. Дрозофилумът е рядко колекционерско растение и ако търсите истинска мухоловка, то това е най-правилният избор. Листата достигат дължина между 40 и 70 см и изцяло са покрити с лепкавия сок. Доста приличат на пипала на октопод. За някои хора това е недостатък, а и като са покрити с множество трупове на насекоми, гледката става наистина неприятна. При всички положения растението е интересно и си заслужава отглеждането и високата цена.

Дрозофилумът не се различава много по отношение на поливането и осветяването от останалите насекомоядни растения. Разликите са в това, че младите растения изискват повече влага, докато по-старите толерират периодични засушавания. Освен това в почвената смес участие взимат и малки парченца пемза, наред с вермикулит, мъх, перлит, пясък, торф и кори. Колкото по-голяма е саксията, толкова по-големи стават и листата. Препоръчително е отглеждане на открито през топлата част от годината. Така растението си набавя необходимата храна свободно. А и осветяването в затворено помещение му е малко.

През пролетта или лятото дрозофилумът разцъфтява с доста едри и сигнално жълти цветове. Те се самоопрашват и образуват семенца. Чрез тях растението може да се размножи, но е необходимо много търпение, докато покълнат. 

Сарацените са отлични ловци

Каничките им са пъстри, но убийствени

Сарацените се срещат естествено в много области на Америка. Основно те са 8 вида, но са възникнали множество естествени и изкуствени кръстоски между тях. Разнообразието е голямо. Има сарацени с миниатюрни канички, а има и с такива до метър височина. Културните сортове са с по-компактни размери, а цените им са доста приемливи.

Сарацената изисква пряко огряване от слънцето през целия ден. Светлината помага за насищането на каничките с ярки цветове. В противен случай, те избледняват, растението отслабва и не след дълго загива. Отредете на този хищник най-светлото място вкъщи.

Растенията понасят и ниски и високи температури, та даже и отрицателни. Тук е редно да вмъкнем, че температурата и дължината на деня играят важна роля в отглеждането на сарацени. В условия на къс ден и по-ниски температури растенията изпадат в покой. Те имат нужда от около три месеца почивка. Каничките често биват заменени от нормални листа преди този период. Част от растението отмира или поне спира да расте. Тогава трябва да се премести в хладно и светло помещение. Някои сарацени могат да се отглеждат почти целогодишно навън, като само през периода на покой се защитават от минусовите температури.

Подновявайте всяка година почвената смес

Поливките при сарацените са малко по-особени. Изисква се почвеният субстрат да е видимо мокър през топлата част от годината. Това се постига, като саксията се постави в друг съд, а в него се налива около 2 см вода. Тя се сменя и поддържа като количество. Не използвайте чешмяна вода и не поливайте отгоре. През студените месеци и в периода на покой вода в подложката не бива да има, но се полива честичко, така че почвата да не пресъхва много.

Не подхранвайте с изкуствени торове. Сарацените са перфектните ловци, стига насекомите да имат достъп до нея. На открито растенията улавят повече плячка от необходимото. В домашни условия може да им набавяте по някоя муха или паяк в седмицата. Съобразявайте големината на ястието с тази на растението и в никакъв случай не давайте друго освен насекоми.

Почвената смес се подновява всяка година. Съставките й са мъх, торф, пясък и перлит в съотношение 3:1:1:1 или само пясък и мъх в съотношение 1:1. Пресаждането се извършва след периода на покой. Тогава може и да се направи делене на туфичката. Условието е растението да е добре развито и да позволява делене. След пресаждане внимавайте с водата. Увеличете дажбата постепенно.