В късна есен в лозовите насаждения се провеждат мероприятия, чието своевременно и правилно извършване предопределя в голяма степен количеството и качеството на добива на грозде през следващата година.

Дълбока есенна оран - чрез нея се премахва уплътняването на почвата и се подобрява аерацията на коренообитаем почвен слой.

Тя се извършва на дълбочина от 20 до 30 см., като пръстта се обръща към лозите.

Така се улеснява по-късно загрибането на главините, което е задължително за районите с опасност от измръзвания.

Тази практика трябва да завърши до 15-20 ноември за да се изпреварят студовете. При чашовидната формировка се зариват с пръст първите 2-3 видими пъпки.

Ако главините са по-високи, тогава се заравят само най-ниско разположените плодни пръчки.

Основно торене - прави се едновременно с дълбоката оран или малко преди нея - с минерални и органични торове.

Торовете се внасят в бразди на дълбочина 25-30 см., след което веднага се заорават, за да се избегне загубата на хранителни вещества.

Особено ефективно е есенното внасяне на органичните и минералните фосфорни и калиеви торове.

Резитба на лозята - прави се наесен, но не от всеки.

На практика с нея трябва да се изрежат по-дебели изгнили части и старата дървесина - за целта е по-добре да се използват специални триончета.

От правилната и навременна операция зависи добива през следващата година. Оставя се резерв от 10-12% плодни звена за компенсиране на повреди от зимни студове.