Есента дойде и захладня. Не ни остава нищо друго освен да стискаме палци времето да се смили над нас градинарите, с едно продължително и обагрено в огнени тонове циганско лято. А докато можем, ще градинарстваме на пълна пара. Гроздето не чака, Зазимяването на градините също.

Но, нека не забравяме за новото начало. През пролетта първите цветове, на които ще се радваме, ще са на луковиците, които трябва да засадим сега.

Последните срокове за засаждането им наближават!.

Хитрини срещу гризачи

Важна е дълбочината на засаждане

По правило луковиците на пролетните цветя трябва да се засадят най-късно около 4 седмици преди трайните застудявания.

Технологията на засаждане сме обсъждали неведнъж. В най-общи линии трябва да спазим дълбочината на засаждане спрямо луковицата. Тя е от 1 до 5 пъти размера на луковицата и е пряко свързана с почвената характеристика.

В леки почви се сади по-дълбоко, а в тежки-обратното. Дали ще засаждаме в саксия или директно в градината, почти няма значение. Много градинари, обаче са се сблъсквали със земеровещи гризачи и са се отказали от засаждането на луковици. За тях са следващите ни съвети.

Сляпото куче е враг №1, що се отнася до луковици, клубени и грудки. То присвоява не само растения, които засаждаме за храна, но и цветята. За да се справим, прибягваме до какви ли не методи, препарати и бабини девитини, но резултатът не винаги е налице.

Хитринките на градинарите в това отношение са неизброими, а понякога въздишаме тежко, предаваме се и се отказваме от борбата.

Не се предавайте!

Подръчни материали за защита

Да бъдем изобретателни

Сляпото куче и другите земеровещи гадинки няма да откраднат луковиците, ако не могат да стигнат до тях.

За целта на помощ идва най-обикновена мрежа с малки отвори. Най-евтиният вариант е рабицовата мрежа, но и всяка друга би свършила работа. Важното е отворите да са достатъчно малки, за да не може "крадецът" да мине през тях. Мрежата се монтира много лесно. Но първо трябва да подготвим леглото на луковиците.

Почвата се отстранява до необходимата дълбочина. Мрежата се полага така, че краищата й да са малко над нивото на земята. Отгоре се посипва почва и се подреждат луковиците. Спазва се разстоянието между отделните растения, както обикновено.

Над подредените луковици се поставя втори лист от рабицова мрежа. Краищата на двата листа мрежа се привръзват (подобно на шевове) един към друг. Целта е да няма пролуки, през които да мине натрапникът. Получава се нещо като клетка за луковици. Така те са защитени от гризачите, а в същото време могат свободно да развият корени .

Отворите на мрежата няма да възпрепятстват поникването напролет. Рабицовата мрежа е чудесно решение за по-големи площи.

Малки петна с луковици могат да бъдат защитени и с панер за плодове, кошчета с дупки или специални кутии за засаждане на луковици. 

Минзухари в тревата

Сложете маркери

Сигурно на всеки градинар му се иска насред зелената морава да разъфне туфичка минзухари. Хем красиво, хем зелено, а и лесно за изпълнение и то без да махате тревата.

Необходимият инструмент е широка шпакла. С нейна помощ се отрязва тревата в желана форма (триъгълник, квадрат, правоъгълник).

Размерът зависи от броя на луковиците, които ще се сложат. Тревният чим се подрязва отстрани и отдолу. Парчето се повдига като ъгъл на килим, а почвата под него се разрохква добре. Луковиците се подреждат, леко се притискат към рохкавата почва.

Последната стъпка е да върнете зеления килим на мястото му и да уплътните добре. Поливате и готово. През пролетта резултатът ще е налице.

Съветът ни е да не засаждате цветя, които ще станат високи. Не са подходящи лалета и нарциси, например. Придържайте се към минзухари, малки ирисчета, кокичета, синчец, мускари и др.

Сложете маркери на местата, където сте посадили. Те ще бележат мястото, дори да забравите къде е точно. Така няма да се страхувате, че ще окосите или стъпчете младите стъбла, когато започнат да никнат.

Засаждане тип “лазаня”

При садене в саксия

Засаждането на луковици в саксия е лесно и много практично, ако нямате градина. Нужно е обаче планиране и проучване, както и определяне на целите.

А те са основно две:

- Микс от цветове в един и същ период, но за кратко.

- Разминаване на цъфтежа на отделните растения с цел удължаване на цъфтежния период.

Саксията също играе много важна роля. В първия случай, когато очакваме един, два или повече видове цветя да цъфнат едновременно, контейнерът трябва да е по-плитък и широк. Не е необходимо да смесвате много видове, защото това може да изиграе лоша шега. Достатъчни са един основен, по-висок вид, например лалета или нарциси, и един по-нисичък вид, който ще играе ролята на пълнеж.

Във втория случай, когато очакваме цветята да се разминат в цъфтежа, ни е необходима дълбока саксия. Този тип засаждане се нарича “лазаня”. На дъното на саксията се слага дренаж, следва слой почва. Върху нея се подреждат луковиците, които ще цъфтят най-късно през пролетния сезон. Покриват се с втори слой почва, а отгоре се подрежда нов ред луковици, които ще цъфтят по-рано. Пак почва, и пак луковици и така, докато не запълните. Точно както се приготвя лазаня. Най-дребните луковични трябва да са най-отгоре, а едрите - на дъното. 

Кои цветя стават за пълнеж?

Не прекалявайте с бройката

Празните пространства между луковичните цветя не са много красиви. Затова доста перфекционисти в цветарството използват двугодишни цветя за пълнеж.

Това са теменужки, парички, незабравки и др. Те започват да цъфтят още в най-ранна пролет. Ако засадените луковици са с по-късен цъфтеж, двугодишните цветя ще компенсират отсъствието на цветове. В същото време листната им маса скрива празните пространства.

Трябва обаче да се постигне баланс. На първо място съобразете височината на луковиците с тази на другите цветя. И не прекалявайте с пълнежа. Двугодишните засадете само в крайщата на лехата или саксията. Не е необходимо да става пренаселено. Подредената леха със симетрична форма и правилни разстояния изглежда по-добре. Същото важи и за контейнерите. Цветовата гама съчетайте по свой вкус.