Зимнина от грозде

Зимнината от грозде е била много почитана от нашите баби и дядовци и от тях някои от нас научават или помнят ценни рецепти и до днес.

Ако някои от вас - нашите читатели, имат на разположение такива, ще се радваме също да ни ги изпратят.

Една от ценните рецепти е за мармалад от грозде без захар

За него се измиват добре чепки от добре узряло грозде, оронват се зърната и се слагат в съд на огъня - варят се до пълно разпукване.

Получава се почти каша, която се оставя да изстине и след това се пресова. Дори се претрива през гъст гевгир, за да се отделят всички люспи и семки.

Получената смес се излива в плитка тава и се вари.

Мармаладът от узряло грозде е нещо като гъсто желе без захар - доста е вкусен през зимата

За по-приятен и разнообразен вкус може да се прибавят и каша от дюли или ябълки.

Сладко без семки

Малка "играчка" е почистването на зърната, но е екстра

Тя пък се получава, като се обелят плодовете, нарежат се, варят се и също после се претриват.

Кашата се вари до желаната гъстота и се вдига от огъня.

Докато това наше произведение е още топло, се разсипва в буркани и се оставя да изстине, докато на повърхостта се образува корица.

Посипва се отгоре малко салицил, слага се плътно прилепнала пергаментова хартия и се завързва с връвчица, може да се ползва и капаче.

Жените, а защо не и мъжете, малко трябва да си поиграят с отстраняването на семките, но пък се получава чудна гладка смес

Съхранява се на сухо място.

За тази рецепта е необходима на 1 килограм грозде половин литър вода, от които две съставки трябва да се приготви сироп.

Той трябва да има такава гъстота, че капката, която пада от лъжицата, да се проточи на нишка.

Тогава се сваля от котлона или огъня и се оставя да се изстуди.

Измиват се около 100 зърна от грозде и им се изваждат с игла семките.

Почистените зърна се пускат в сиропа, за да постоят така няколко минути.

След това сместа се слага отново на огъня и се вари до сгъстяване.

4-5 минути преди за втори път да се отстрани от огъня, се прибавя една чаена лъжица лимонтузу на прах.

За аромат най-подхожда ванилия, но може и да не се слага.

Изсипва се в широк съд и чак на следващия ден се насипваме в буркани.

Втори вид мармалад

Измиват се много добре чепки от добре узряло грозде.

Оронват се зърната им и се слагат на огъня да се варят без вода.

През това време се бъркат с лопатка непрестанно, за да не загорят.

Като зърната се разпукат и поомекнат, семчиците им изплават отгоре. В този момент трябва да се намали силата на огъня или котлона, за да не загаря кашата.

Семчиците се обират с решетеста лъжица, но разбира се, малка част от тях остават в сместа.

След това котлонът отново се засилва и мармаладът се сгъстява до желаната гъстота.

Малко преди да се отстрани от огъня, се прибавя салицил. Дозата е на 1 кг каша - 1 грам салицил.

Когато сместа се свали, в нея могат да се капнат и няколко капки лимонова есенция, защото придава много хубав вкус и аромат.

Накрая се разбърква добре и мармаладът още горещ се разсипва в буркани.

3-4 дни бурканите да се държат на слънце, чак след това да се запечатат с пергаментова хартия и да се приберат на сухо и хладно място.

Едно време пергаментовата хартия масово се е използвала, защото през нея сладкото диша, но сега са на мода капачките.

Селски гроздов петмез

Още го наричат и рачел

Приготвя се количество гроздов сок по желание и се възварява.

Излива се в дървен съд, в дъното на който има поставена чиста бяла пръст, предварително препечена във фурната.

На 50 литра сок се слага 750 грама пръст.

Забележка: пръстта може да бъде заменена с пресята дървена пепел.

Сместа се разбърква добре, съдът се захлупва и се оставя, за да се оттаи течността до следващия ден.

Тогава сместа се поставя да се вари /едно време това е ставало в калайдисана тава/.

Както при други видове сладка, отвреме-навреме трябва да се обира пяната.

В петмеза се прибавят плодове по избор

Приготвят се плодовете, които всеки желае да постави в петмеза.

Това може да бъдат резени от дюли, от тикви и друго - сушени сливи без костилките, зърна от грозде без подправки, ядки от орехи - слабо припечени, малки сини патладжанчета - изварени в нянколко води и пр. Всички те също предварително се поставят за 2-3 часа във варовита вода.

След изваждането от водата се изплакват изобилно с чиста вода.

Когато на котлона гроздовата мъст изври наполовита, тогава се прибавят въпросните плодове и се продължава варенето.

Сваля се от нагревателя, когато придобие желаната гъстота, оставя се за кратко време да поизстине и се разсипва в съдове.

Забележка:

Петмезът да не се оставя рядък, защото ще се вкисне и ще се развали.

Екстра мъстеница или бал-суджук

Необходими тук са и ядки от орехи

Вземат се половинки ядки от сухи орехи и се нанизват на здрав конец с плоската им страна нагоре.

Низата да не се прави по-дълга от 30-35 сантиметра. На долния й край се завързва обелена чиста пръчица.

Низите се оставят на слънце - трябва ядките да изсъхнат и да се втвърдят добре.

След това се приготвя неутрализиран с пръст или дървена пепел гроздов сок, слага се да се вари и като изври наполовина, се измерва.

За всеки 5 части от сока се приготвя 1 част нишесте, или брашно, или грис.

Част от мъстта се охлажда и в нея се размива нишестето, брашното или гриса.

Получената редка каша се излива в утайлата се течност, която ври на огъня, като непрекъснато се бърка. Когато се получи средно гъста каша, в нея се потапят нанизанните орехи, изваждат се и се закачат някъде, за да се отцедят.

Съдът с кашата се оставя настрани, за да е готов за второто потапяне.

То се прави, когато суджуците се повтвърдят.

След това пак се окачват за отцеждане.

Тази операци е добре да се повтори няколко пъти - докато се получи дебелина на суджука от 3-4 сантиметра в диаметър.

След това се оставя много добре да се изсуши, овалва се в нишесте, свива се в пергамент и се прибира на сухо място.