Градинарство в столичната "Дружба"

06 септември 2018
Растениевъдство
0
6291
1 2 3 4 5
 

Правят го Никола Бончев и съмишленици върху малко над 6 декара

Гергана Младенова

В повечето развити страни се практикува и градско земеделие. Усвоените и пригодени за отглеждане на растения площи са не само на кота нула, но и върху покривните и фасадни повърхности. И, както вече писахме неотдавна, ако там обществото е прегърнало идеята за производство на храна в рамките на града (било то с научна, образователна или продоволствена цел), то у нас положението не е точно такова.

Има ли бъдеще градското градинарство в България? Или сме толкова закоравели да смятаме, че мястото на няколко корена домати е на село, но не и в големия град? По-добре ли е да пазаруваме от големите търговски вериги вносна храна, която всъщност можем да произвеждаме сами? Отговорите на тези и още много други въпроси предстои да намерим първо в себе си и за себе си. Примери, от които да черпим идеи и вдъхновение има. Един такъв откривам в столичен квартал.

В ж. к. "Дружба" върху площ малко над 6 декара Никола Бончев и съмишленици създават "Градина за Дружба" през 2015 г. Площта е предоставена от Общинско дружество "Пазари Юг" и с любезното съдействие на Хранкооп, Фермерски пазари. Пред градинката ме посреща Никола (със сламена шапка и гащеризон като типичен фермер). Той е семеен мъж на 37 години, от София, историк по образование и е един от основоположниците на идеята за градско градинарство в столицата. Разказва ми какво представлява "Градина за Дружба", как се е стигнало до нея и на какъв принцип се работи.

Оказва се, че млади и стари хоби градинари отглеждат малко плодове и повече зеленчуци върху 1/3 от предоставената им площ (т.е., има място за още градинки и нови членове). Първите две години от съществуването на градината всички работят заедно, а после си разделят продукцията. Учудващо, никой не искал да взема дела си, затова предприемат друга тактика.

Днес градинките са 33, като най-малката е разположена само на 10 кв. м, а най-голямата на около 300 в. м. Никола казва, че всеки има свободата да отглежда каквото си иска (стига да не е забранено от закона) и да работи, когато и както си поиска. Допълва, че с неговата градинка от около 150 кв. м задоволява над 60% от нуждите на семейството си за прясна и чиста храна през сезона.

Набези от външни лица няма, може би защото имотът се охранява и е ограден. Водата идва от кладенец. Не плащат за нея, но са готови и искат да го правят, както и за всичко останало, което е необходимо, за да се развива и поддържа градинарството. Тук ще вмъкна, че градинарите нямат и никога не са имали намерение да кандидатстват за каквото и да било финансиране по европейски, национални, корпоративни или други програми. Получават дарения от време на време. До момента в касичката им има около 170 лв. за 2 сезона. Пари се събират от членовете на градината в редките случаи, когато е необходим нов маркуч, бидон за вода или лопати. Сумата зависи от покупката и е пряко свързана с размерите на индивидуалните градинки.

Питам Никола какво според него трябва да се случи, за да се популяризира идеята за градско градинарство у нас и конкретно в София, а той ми отговаря:

Софийска община трябва да запише в наредбите си и в закона за зелените площи, че градското земеделие се признава като форма и на озеленяване, и на спорт, и на хоби, ако щете... Съответно терените и площите подходящи за тази дейност (от картата на Визия за София и не само) да се отдават на хората, които искат да ги ползват. Как ще се случи и дали Столична община да ги отдава пряко, или чрез посредник, е без значение. Във Виена например, общината се занимава с това, а в други градини някое НПО поддържа дейността. И в никакъв случай не призовавам общината да дава пари за изграждане или друго. Най-много за една ограда или кладенец. Зависи от конкретния случай. За нас в момента е важно да подпишем договор със Столична община за безвъзмездно ползване на имота за срок от 5 години за начало.

- Каква е причината от столична община да не ви отдават имота?

- Икономическа ефективност. Трябва да мине през комисия, която да реши дали има икономическа ефективност от имота, а после да мине и на гласуване през Столичен общински съвет. Предложението, теренът да ни бъде отдаден за социални дейности по чл. 14, ал. 6 от Закона за общинската собственост, тепърва ще бъде внесено за разглеждане в СОС. До момента, 4 години, никой от СОС не е проявил интерес да повдигне темата за обсъждане и да се ангажира с нея. Въпреки много срещи, всичкото беше само едно добро пожелание и "подкрепа" от общината.

Чл.14, ал.6 от Закона за общинската собственост гласи: "С решение на общинския съвет имоти по ал. 1 могат да се отдават под наем без търг или конкурс за здравни, образователни и социални дейности за задоволяване на съответните нужди на населението, както и на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2."

В същото време в стратегията за развитие на София - област е заложено следното:

"Областната стратегия на област София-град се фокусира върху най-важните теми, които имат значение за цялата територия на областта, които са и в основата на Европейската кохезионна политика, а именно:

Икономическо развитие, конкурентоспособност, създаване на работни места и преодоляване на икономическите различия;

Социално развитие, равнопоставеност и приобщаване на социални групи в уязвимо положение;

Опазване, възстановяване и развитие на околната среда, в най-широкия смисъл на това понятие, за преодоляване на дисбаланса в пространственото развитие и в жизнения стандарт.

Колко ли е широк "най-широкият смисъл на понятието" посочено по-горе, щом до момента не включва безвъзмездното отдаване на пустеещ имот за дейност като градско градинарство? А постъпките са направени и са проведени поредица от разговори.

Факт е, че "Градина за Дружба" функционира на доброволен принцип, не е НПО, не иска финансиране, не работи с комерсиална цел. Последните две теми, заложени в стратегията, са налице там. Защото освен че възстановяват и развиват един запустял иначе терен, подпомагат и друга инициатива. А именно: храна, а не война (самоорганизирана инициатива за приготвяне и споделяне на сготвена храна и облекло с хора в нужда, за поддържане на общностна градска градина, солидарна баня, групи за взаимопомощ по специфични проблеми).

От тази година "Храна, а не война" отглеждат своя градинка в "Дружба". Освен всички други ползи градината "приобщава социални групи в уязвимо положение".

Градинарството не е само да ровиш в пръстта или пък да се бълват тонове пластмасова продукция от единица площ. То сплотява обществото. Организацията в градината го доказва. А фактът, че някои от градинарите идват от другия край на София, за да го правят говори много.

В Градина за Дружба се отглежда всичко - домати, краставици, тикви, фасул, царевица, картофи, нетрадиционни за нашата кухня зеленчуци, малко тютюн, малко ягоди, малини, къпини, арония, подправки и дори цветя (за разнообразие). Фитосанитарният фон не е много на ниво. Има плевели, болести по растенията, неприятели, но има и добив. Тоест самата екосистема работи, въпреки намесата на градинарите.

Всъщност най-големият неприятелт се оказват не насекомите, а ято яребици - любители на домати. Никола казва, че годината е лоша заради многото дъждове и за пръв път е прибягнал до употребата на препарати за растителна защита.

В градината има още кошер и компостер, но те не функционират в момента, защото няма кой да се занимава с тях. Ако се намери желаещ ще получи и градинка, стига да иска. Има и иновации в земеделието. Например да работиш седнал или легнал, шегува се Никола и допълва колко е красиво вечер да работиш в градинката си и да гледаш Витоша в далечината.

Има ли бъдеще градското градинарство в България? Определено има! Ще получим ли по-голяма подкрепа и съдействие от общинските власти? Ще почакаме и ще видим. През това време ще търсим други малки фермери в големите градове.

*Име:
* E-Mail:
* Код:
Въведете кода от картинката
* Коментар:
Още от Растениевъдство
5076
0

Снежната покривка и дъждът, които паднаха през последните дни донесоха надежда за есенниците. Разбира се, тъй нужната за посевите влага, която те ще им осигурят, не е нито навреме, нито достатъчна,

19161
0

Районът на Кония, разположен в Анадолското плато, е един от най-предпочитаните за отглеждане на пшеница в Турция. На пръв поглед природните дадености с нищо не подсказват,

6597
0

Напоследък елдата привлича вниманието като алтернативна култура поради редица ценни качества: диетична безглутенова култура с високо съдържание на хранителни вещества, полезни здравословни ефекти,

3366
0

С подходящи продукти фермерите могат да реагират и да намалят вредните последствия Ваня Велинска В съвременните условия стресът не е запазена марка само за хората.

9243
0

Случаeн експеримент откри нови възможности за задържане на вода в почвата Алма Давидова Нека си спомним какво се е случило на 28 септември 1928 година: Александър Флеминг се върнал в лабораторията

Още от Фермер
243
0

Днес министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов представя на редовното заседание на правителството годишния доклад за състоянието и развитието на земеделието за 2018 г.

765
0

През нощта валежите ще са повсеместни, значителни в източната половина от България, а в северозападните райони дъждът ще преминава в сняг. Утре от запад валежите ще започнат да отслабват,

7632
0

Дори и най-изисканият гастроном ще хареса вкусното и необичайно ястие от пилешки воденички. Приготвени по тази рецепта, те са крехки, с интересен, изразителен вкус.

2871
0

Дукена Жолева През невегетационният период признаците на гъбната болест се наблюдават по узрелите леторасти. Кората в основата на първото и второто междувъзлие е побеляла и покрита с малки черни

1755
0

Един от биологически важните параметри е разположението на восъчните пити, напомнят специалистите от beehoney-bg.eu. Обикновено разположението е паралелно във вертикална плоскост.

Регистрация за участие в томбола „АБОНАМЕНТ 2019”
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Икономиката, демографската политика и доходите - това ще са приоритетите на току-що избрания вицепремиер Марияна Николова. Това обяви тя на пресконференция в Народното събрание. "Аз съм майка. По отношение на майките на деца с увреждания влиза важно законодателство", подчерта тя. Ще проведе поредица от срещи с работодатели, браншови организации,

Бизнесът предвижда догодина да се вдигнат средните заплати с поне двуцифрено число. "През последните две години имаме двуцифрен ръст на средата работна заплата. Тази тенденция ще се запази и през следващата година" каза председателят на КРИБ Кирил Домусчиев след среща на работодателите и синдикатите при премиера Бойко Борисов.

Консултативният съвет към американското космическо ведомство е приел в предварителен порядък предложението за създаването на програма за космически туризъм, което ще бъде обсъдено на 10 декември, предаде ТАСС. Ако то бъде одобрено, планът ще бъде представен на вниманието на директора на НАСА Джим Брандънстайн.

Въпрос изпратен от читател:

Кога се бере зимната круша?

Отговор:Късните сортове се берат в техническа зрелост, която настъпва по-късно през есента. Беритбата трябва да е съобразна и с климатичните условия. Ако има опасност от ранни мразове, плодовете се прибират...
youtube video
Към галерията с видеа