* От листата на лозарския институт в Плевен

От миналата година Институтът по лозарство и винарство в Плевен отчита голям интерес към новите български сортове за биопроизводство. За тях все повече питат наши читатели с дворове и малки лозови стопанства.

Институтът, между другото, притежава

най-голямата генетична банка от лозя в Европа

Това в числа означава 1 860 сортови наименования от цял свят. А близо половината от тях са български.

Българските лозари вече проявяват голям интерес към новите сортове. Например особено се търси от професионалисти и хоби лозари виненият сорт Кайлъшки рубин, както и десертните Милана, Найден, Вит.

От екипа на научното звено твърдят, че те са дори по-скъпи от вносните, но

качеството им е много добро

Вече създаваме сортове, които са устойчиви на гъбни заболявания и сортове, които са устойчиви на ниски зимни температури, казват плевенските селекционери.

А това е една от предпоставките те после да се използват за биологично производство на грозде.

Сигурно е любопитно хоби стопаните да знаят, че за да се направи един нов сорт, са необходими 15-20 години.

Тук искаме да припомним и какво каза преди време директорът на института по Българското национално радио по повод въпроси на слушатели

дали са канцерогеннии директните сортове

“Спорно е дали забранените от Брюксел “директни” винени сортове са канцерогенни.

В България, както и в Румъния, такива все още се отглеждат от много частни стопани, допълни той.

Те се отглеждат основно по поречието на Дунав, където, според статистиката, няма повишен процент на раковите заболявания.

Директен е популярният сорт “Отел”, от който се получава гъсто и тежко вино”, заяви проф. Иван Пачев.