Защо трудно се откриват агротерористични заплахи

Диана Ванчева

Темата по всяко време е актуална и свързана с готовността на БАБХ за мерки и противодействие. В своя разработка-становище от края на 2015 г. доц. д-р Янко Иванов, който днес вече е зам.-министър на земеделието, е развил въпросите за биологичната война и биотероризмът, които използват микроорганизми и токсини, извлечени от живи организми.

Авторът напомня, че инфекциозни агенти и биологични токсини са били използвани като биооръжия още от древността. Но допълва, че в средата на ХХ век по времето на студената война много държави са се били заели с разработването на програми за производство и изпитвания на биологични оръжия.

Затова и днес е добре да се знае, че на практика всеки патоген може да бъде използван като биологично оръжие, а обикновено се подбират такива, които притежават подходящи характеристики като лесна достъпност, лесно и бързо заразяване, ниска заразяваща доза, висок поразяващ ефект и т.н.

Такъв е например причинителят на бубонната чума, който се разпространява чрез мишевидните гризачи и се предава на хората, а за резервоар служат бълхите. За ограничаването и изкореняването й в урбанизираните райони е необходимо, наред с карантинните мерки, да се проведат мероприятия за ликвидиране на природните резервоари (мишевидните гризачи) и на векторите (бълхите).

През последните десетилетия в световен мащаб

застрашително е нараснал броят на болестите с животински произход

като спонгиформната енцефалопатия по говедата, високопатогенната инфлуенца по птиците, остър акутен респираторен синдром, вирусни инфекции, Ебола и др., които имат потенциал за бързо и широко епидемично разпространение сред хората и които са в състояние да причинят сериозни сътресения не само в сектора здравеопазване на животните, но и в сектора на общественото здравеопазване.

По данни на Световната здравна организация в групата на зоонозите влизат над 200 болести, които съставляват 60% от заразните болести по хората и броят им непрекъснато расте и на всеки 3-5 години се явява нова, непозната досега болест по животните, повечето от които със зоонозен характер.

Анализът показва, че такива са възниквали по-често в началото на 21-ви век отколкото преди това  и сред тях са остър акутен респираторен синдром (SARS) - Хонг Кон,(2003), високопатогенната инфлуенца по птиците (H5N1 ; H7N1 и H7N9) - Китай и Виетнам (2005-2006 и 2013), свински грип - САЩ (2009), ентерохеморагична Е.coli, серотип O104:H4 при хората - Германия (2011), инфекция по преживните животни причинена от вируса Шмаленберг - Германия (2001), ZIKA вирусна инфекция (2013) от германски гражданин посетил Тайлант, пренася се с комари.

По този и други поводи авторът твърди, че повечето от новопоявяващите се зоонози не могат лесно да бъдат разпознати, поради липсата на специфични клинични признаци или характерни патологоанатомични изменения, които да ги отличават от други познати.

В много случаи и ветеринарните лекари не са запознати

със специфичните характеристики на заболяванията, казва авторът. А болести по животните като шап, чума по говедата и други могат да бъдат използвани за целите на агротероризма, тъй като имат потенциал да нанесат сериозни загуби както на селското стопанство, така и на възприемчивите животни от дивата фауна.

Важността на фуражната индустрия също е огромна - това може да се илюстрира най-добре с разпространението на болестта луда крава чрез трупното брашно. Икономическите загуби само във Великобритания от унищожаване на животните възлизат на 4,5 млрд. паунда. За кратко време заболяването се разпространи далеч извън пределите на Европа и сега ежегодните разходи за ликвидиране на последиците от това в световен мащаб се измерват в милиони.

Разграничаване на спонтанно възникналите от умишлено предизвиканите огнища на заболяване е много трудно в началния етап, когато има само единични случаи на заболяване.

За разлика от терористичните атаки с използване на химически средства, при биотероризма резултатът не е така очевиден и не настъпва незабавно. Вероятността от предотвратяване на биотерористични атаки в дългосрочен план не е голяма. Оттук идва и заплахата не само за хората и домашните животни, но и за дивата фауна и застрашените от изчезване видове, които обитават строго ограничени ареали и са генетичният резервоар за създаването на нови породи и за поддържане на биологичното равновесие в природата.

Според експертът

е нужна по-добра осведоменост на специалистите

и готовност за противодействие, провеждане на специализирано целенасочено обучение на медицинския и ветеринарно медицинския персонал от всички равнища. Усъвършенстване на системата за надзор над болестите.

Тоа предлага във всички нормативни актове, както и в разработваните вътрешноведомствени разпоредби, да се отделя особено внимание на въпросите на биологическата сигурност.

А при приемането на нови или изменението на действащи закони, наредби, инструкции и други в областта на здравеопазването, ветеринарното дело и растителната защита, както и в областта на сигурността и борбата срещу тероризма, да се включат специални разпоредби за засилване контрола на дейността на медицинските, диагностичните, изследователските, учебните, научните, производствени и други лаборатории и звена, работещи с опасни микроорганизми и токсини.