Какво ни каза финансовата рамка, представена на 2 май? Видяли сме само оптимистичния ѝ вариант
Диана Ванчева
На 2 май Еврокомисията представи предложение за многогодишната финансова рамка на общността за следващият 7 годишен период. На база първоначалните числа се направиха набързо доста изчисления и предположения и се стигна до извода, че ще бъде що-годе поносима. Но това е само на първи прочит.
А така ли ще бъде и дали рамката с парите ще си остане такава, засега никой не знае. Затова търсим нови отговори.
Фактите
Предложението на Еврокомисията е за консолидиран бюджет от 1 135 млрд.евро, изчислен обаче като стойност на цените към 2018 година.
За да се случи това, се предлага вноската на страните членки да се увеличи от настоящите 1,03% от Брутния национален доход (БНД) до 1,11%.
Ако това се приеме и стане факт, което между другото ще бъде трудна задача с оглед на съпротивата от страните нетни вносителки в европейския бюджет, то тогава финансовият пакет на ЕС за периода 2021-2027 г. ще бъде дори по-висок отколкото този от 2014-2020 г. и то без Великобритания, казва пред в.“Български фермер” доц. Божидар Иванов от Института по аграрна икономика.
Сегашният бюджет е 1 138 млрд. евро
Според анализатора, изчислен при равни други условия към днешна дата, без излизането на Великобритания от ЕС, и при сегашния процент на заделяне от страните членки към общия бюджет от 1,03%, бюджетът възлиза на 1 138 млрд.евро.
Това показва, че при нов от 1 135 млрд. евро явно Европейската комисия ще се опита не просто да запази размера на финансирането на общите политики, но и да ги увеличи и разшири.
Тук трябва да се кажат две думи за Великобритания. Тя досега участваше не само като нетен донор, но и като голям реципиент, а отделно и ползваше рабат от изчислената вноска в европейското финансиране. Така че замисълът е сега да бъде напълно заместена от оставащите 27 страни.
От направеното на 2 май предложение на ЕК се вижда още, че всички раздели на многогодишната финансова рамка се предвижда да получат повече средства през новия програмен период.
Но, момент, не всички. Защото единствената сфера, в която се предвижда намаление на заложените средства, ще бъде земеделието.
За сведение на широката публика бюджетният раздел “Единен пазар, иновации и цифровизация” се предлага да получи 14,7% от средствата, докато сега той има 12,7%.
Другият голям печеливш от направеното предложение на ЕК ще бъде разделът “Миграция и управление на границите” - предвижда се да получи 2,7%, а за раздела “Сигурност и отбрана” се планират 2,1%.
В сегашния програмен период обаче тези два последни раздела се намират в един общ, наречен “Сигурност и гражданство” и участват с 1,6%.
Всички държави членки чуха, че в обръщението на комисаря по бюджет в ЕК Гюнтер Йотингер и на комисаря по земеделие Фил Хоган се твърдеше, че парите за земеделие ще намалеят с по-малко от 5% в сравнение с настоящия програмен период.
Но това вероятно ще бъде вярно, ако се говори за абсолютни стойности и за абсолютно сравнение на средствата между двата програмни периода.
Когато се отчетат обаче инфлацията и ръстът на националните икономики, ще се види, че средствата за земеделие и по-специално парите за директни плащания ще се съкратят с около 12%
А по този начин делът на земеделието в европейския бюджет ще падне от 36% през настоящия период до около 29 на сто.
В новото предложение на ЕК твърдо се предвижда да се увеличи националното съфинансиране по втори стълб - за развитието на селските райони.
В момента в зависимост от мерките от Програмата за развитие на селските райони се прилагат различни проценти на национално съфинансиране. То достига до 25% при компенсаторните плащания, но при инвестиционните мерки делът на средствата от националния бюджет е 15%.
Другият съществен елемент, който стана ясен от анонсираните позиции на 2 май е, че се предлага да се въведе таван на плащанията на субсидиите на стопанство от 60 хил. евро.
А как ще се отрази това на България?
Страната ни се нарежда на първите 3 места в ЕС по неравномерното разпределение на субсидиите.
От данните за 2016 г. става ясно, че около 3% от бенефициентите на директни субсидии у нас получават над 60 хил.евро, като те получават около 50% от изплатените средства.
Използваният коефициент за изчисляване на неравномерното разпределение на доходите за България по всички директни плащания към 2016 г. показва, че той достига 0,73 - това означава, че теоретично, ако 99% от бенефициентите получават равно плащане, тогава 1% получават 73% от средствата.
У нас неравновесието е голямо и то е проблем
Ако трябва бенефициентите, получаващи под средното за финансовата 2016 г./което е около 10,5 хил евро на бенефициент по всички директни плащания/ да получат равното на средния размер на изплатените субсидии, ще се изисква пренасочване на цели 64% от общо изплатения бюджет.
Този проблем съществува и в други държави, но административният ред, по който ЕК се опитва да нормализира неравновесието не може да се определи като най-добрия и ефективен, и това явно ще продължава.
Причината за неравновесните плащания е ясна - тя се корени в прилаганата от години политика на ЕС за единно плащане на площ и стопанство, при която не се отчита интензитета и вида на земеделието, което се прилага.
Това обаче ни показва, че по този начин ЕК ще е готова и в следващия период да играе ролята на лекар, който се опитва да лекува симптомите, а не причините
По-доброто решение би било да се помисли за таван на плащанията на бенефициент на база работни единици или дори да се прекрати системата на необвързаното плащане. Тогава може да отпадне нуждата от слагане на таван на ниво стопанство, казва доц. Иванов.
От така направените предложения на ЕК се вижда, че ако този предложен бюджет се запази, българското земеделие ще получи по-малко пари за следващия програмен период, но успокояващото е, че разликата с предния период няма да е голяма.
Бюджетът за директните плащания ще намалее за периода 2021-2027 г. до около 5,1-5,2 млрд евро, докато в настоящия програмен период общият 7-годишен пакет за директните плащания за нас е около 5,4 млрд.евро.
При сегашната структура на земеделието ни, при която субсидиите у нас представляват около 30% от факторния доход в земеделието и около 52% от предприемаческия доход, намалението на директните плащания с около 30-40 млн.евро годишно няма да се отрази сериозно и субсидиите ще продължат да бъдат основен фактор за определяне на поведението на земеделските производители.
Но трябва да се каже, че новият бюджет не прави фермерите конкурентни
Погледнато стратегически и българското земеделие, а в голяма степен и цялото европейско земеделие, имат нужда от по-голяма и смела реформа на ОСП. Такава, която да спре прогресивната тенденция на намаляване на конкурентоспособността на отрасъла и която да покаже лице в лице проблемите пред продуктивността и ефективността на производството.
А и такава, която да насочи още повече усилия за спиране на растящите разлики между градове и села, което е много трудно за осъществяване.
В случая с бъдещата ОСП след 2020 година има и по-песимистичен вариант
Не трябва да се забравя, че направеното предложение на ЕК на 2 май т.г., в което ще има малко по-малко пари за земеделие е оптимистичният вариант.
Защото, ако този бюджет не бъде одобрен и страните членки не се разберат да увеличат своите вноски, тогава бюджетът за ОСП ще намалее допълнително с около 7%.
Тогава директните плащания за България могат да паднат до 4,7 милиарда евро за целия следващ програмен период, в случай, че остане същата приоритетна рамка.
Това вече ще бъде по-осезаемо редуциране.
Но дори и тогава, както за България, така и за страните от ЕС, няма да се случи нещо кой знае колко драматично в земеделието, смята икономистът.
Той твърди, че до голяма степен важните въпроси не се решават с размера на парите, а с начина по който те се разпределят.
Коментари