Най-подходящи са дълбоки, леки почви, с рН близо до неутралното или леко кисело

Гергана Младенова

Твърди се, че България е била сред най-големите производители на аспержи в началото на ХХ век. Странно е обаче, че след 09.09. 1944 г. те изчезват от земеделските площи. И единственото обяснение е, че са обявени за буржоазен зеленчук.

Хранителните и здравословни качества на аспержите обаче са били познати на хората още от античността. Въведени са като земеделска култура през XVIII век. Зеленчукът е бил харесван от знатни особи и е бил добър поминък. Мистерия остава защо така рязко изчезва от трапезата на българина?

А истината е, че аспержата може да се отглежда повсеместно на територията на България, стига почвената структура да отговаря на изискванията на културата. Дори се твърди, че аспержите, отглеждани у нас, надминават по качество тези от съседни страни.

В момента в България са известни едва няколко производителя на тази култура. Как се справят с отглеждането? Какви грешки допускат? Къде реализират добивите си? И изобщо има ли реализация на аспержите у нас? Спорни въпроси, доста индивидуални, що се отнася до реализацията.

По статистически данни от Министерството на земеделието аспержата е причислена към “Площи, производство и средни добиви от зеленчуци” в графа “Листни или стъблени зеленчуци некласифицирани другаде (аспержи, чесън-зелен и др.)”.

Общата картина е следната:

- открити реколтирани площи (ха) за 2015 г. - 329, а за 2016 г. - 24

- производство от открити площи (тона)- съответно за 2015 г. - 3282, и 190 за 2016 г.

- производство от оранжерийни площи (тона) - 2015 г. - 49, а за 2016 г. - 16

- общо производство (тона) за 2015 г. - 3331 и съответно 206 за 2016 г.

Изменението е - 93,8 на сто.

По предварителни данни резултатите за 2017 г. са:

- открити реколтирани площи (ха)- 22

- производство от открити площи (тона) - 78

- оранжерийно производство (тона) - 80

- Общо (тона)- 158

Колко точно са само насажденията с аспержи не става ясно от данните.

Аспержите (Asparagus Officinalis) са устойчиви, многогодишни растения от семейство Лилиеви. Те понасят изключително ниски температури, но оптимални за развитието им са между 12 и 25 градуса. Сухоустойчиви, слънцелюбиви, не толерират въздушни течения. Имат изключително силно развита коренова система, която е предпоставка за сухоустойчивост.

Почвената характеристика е може би най-важната за отглеждането. Дълбоки, леки почви, с рН близо до неутралното или леко кисело са най-подходящи. Почви с близки подпочвени води не са подходящи. Културата се отплаща на напояване, редовна борба с плевелите и навременни грижи.

Цената на зеленчука е обосновано висока

Тенденцията ще се запази, докато създаването, отглеждането, прибирането и всички останали процеси не се намалят. И то не само като стойност, но и като време и трудоемкост. Затова създаването на насаждение от аспержи трябва да бъде добре обмислен ход.

Необходимо е да се направи задълбочено проучване. Това включва избор на площ, на сорт, на технология за отглеждане спрямо конкретните почвено-климатични условия на района. Не бива да се подценява важността на подходящата агротехника и работна ръка. Адекватното обучение на работниците и последващото задържане на ценните кадри в това отношение е истинско предизвикателство за всеки земеделски производител независимо какви култури се отглеждат в стопанството. Не на последно място са възможностите за реализация на продукцията.

В момента българската аспержа се реализира на фермерски пазари като бутиков зеленчук (какъвто в действителност тя е), в голяма търговска верига (което се случва трудно, ако не се осигурят достатъчни количества) и в близка съседна държава. Плюсът в случая с аспержите е, че няма кой знае каква конкуренция на вътрешния пазар. Тоест всеки производител в зависимост от количествата, които може да произведе, и от района на отглеждане на насаждението си е намерил пазарна ниша. Истината е, че културата държи висока цена и, колкото и бавно да излиза на печалба едно насаждение, полза от него има.

Пазар винаги ще има. Още повече, че тенденцията за здравословно хранене е устойчива.

От гледна точка на реализацията аспержите се разглеждат като трайно насаждение.

Причината е, че встъпват в плододаване на трета-четвърта година от създаване на насаждението. А то може да се експлоатира и над 50 години.

Икономически обаче, отглеждането на културата е изгодно до 15-20 години

Началото се поставя със семената. Те трябва да са с доказан произход и висока кълняемост. Разсад може да се направи на открито през април, каквато е по-честата практика у нас, или февруари- март - на закрито.

Технологията за отглеждане на открито започва с накисването на семената за 3-4, дори 5 дни във вода. Тя се сменя ежедневно. Причината за накисването е бавното поникване. По този начин и при условие, че температурата е около 20-25?С, семената поникват за около 15-20 дни, а може и по-бързо. В противен случай поникването може да отнеме 6 седмици.

Изсяването става в леха при 25-30 см разстояние между редовете. Дълбочината е около 2-3 см. За леха от 100 кв.м са необходими 5-6 грама семена (в 1 грам се съдържат 50-60 семенца). Грижата за семеначетата се изразява в редовно поливане и плевене, както и прочистване на слабите растения. Може да се наложи прореждане. До есенното застудяване растенията са развили здрава коренова система. Надземната част се отстранява, а лехата се почиства.

Желателно е младите растения да се разсадят на следващата пролет преди вегетацията да е започнала. Тоест при първа възможност за работа на полето. Вариантът с направа на разсад през февруари-март е малко по- рисков по отношение на прихващането на постоянното място. Предвиждат се повече резерви, в случай, че някои растения пропаднат още на първата година от засаждането.

Площта се подготвя още през есента. От изключително значение е да се проведе успешна борба с плевелите

Есенната оран се извършва на 35-40 см дълбочина. Заедно с нея се внасят добре угнил оборски тор и фосфорни и калиеви торове. Необходими са почвени анализи за точните количества, но ориентировъчно- около 5 т оборски тор и по 10-15 кг а.в. фосфор и калии на декар.

През пролетта площта се изравнява и маркира. За условията на нашата страна се практикува засаждане в тесни и широки редуващи се ленти. Разстоянията са съответно 40 на 60-70 см, а вътрередовото разстояние е 40-50 см. Тясната лента изпълнява ролята на траншей. Изкопава се на дълбочина около 40 см. В нея се засаждат едногодишните растения с растежните пъпки нагоре. Отнетата почва се насипваа върху широките ленти. Разсадът трябва да е здрав и с поне 3 силни коренови разклонения. В траншеите се подготвят купчинки от почва смесена с оборски тор. Разстоянията между купчинките съответстват на местата, където се полагат отделните растения - 40-50 см. Разсаждането се извършва ръчно. Корените се разполагат върху купчинката и се покриват с 5-6 см почва. Следват няколко окопавания през вегетацията, при които отнетата почва постепенно се добавя в браздите с растенията. И така, докато площта се изравни.

Важно е да се отбележи, че дълбочината на засаждане е от съществено значение. При плитко засаждане се получават много, но слаби стъбла. При по-дълбоко - стъблата са малко и доста дебели. През тази година почвената влажност се поддържа в оптимални граници. Есента надземната част се отстранява. През втората година добив не се осъществява. Растенията се развиват в т.нар. храстче “зайча сянка” и заякват. Грижите са поливане, окопаване и борба с плевелите.

През третата година от създаване на аспержовото насаждение се реализират първите добиви.

Не бива всички стъбла да се обират защото растенията се изтощават. След беритбата се извършват и първите подхранвания. Тоест това, което се отнема трябва да се набави обратно под друга форма. Рано на пролет, преди вегетацията да е започнала растенията се загърлят с 30-35 см почва. Това провокира младите стъбла да етиолират.

В този момент структурата на почвата е от съществено значение за качеството на свещите (стъблата), както и наличието на плевели в нея. Веднага след беритбата тировете се подравняват и се прави подхранването. През есента надземната листна маса се отстранява, а площта се почиства.

След четвъртата година насаждението дава редовни добиви. Всички свещи се прибират. Беритбата става в сутрешните часове и се извършва ръчно. С остър нож стъблата се прерязват близо до кореновата шийка. Добивът достига 400-500 кг/дка, а може и повече. Свещите се сортират и връзват. Могат да се съхраняват няколко дни при определени условия. Ако е необходимо по-дълго съхранение се налага да се замразят. Беритбената кампания е с продължителност около 2 месеца. С риск да се повторим- грижите за насаждението по време на активна експлоатация не намаляват, напротив. Подхранването става неотлъчна част от тях. Борба с плевелите се води редовно.

Поддържането на оптимален воден режим в зависимост от различните фази на развитие на растенията е от съществено значение. Ако растенията се изтощят добивите значително намаляват. Засушаването през летните горещини подтиска растежа на листната маса, което компрометира до известна степен следващата реколта.

Нападения от болести и неприятели

Икономически най- важните фитопатогени при аспержите са гниене в областа на кореновата шийка или кореновата система, ръжд и пурпурни петна по стъблата.

Изброените заболявания се развиват интензивно в условия на завишена почвена и въздушна влажност в съчетание с високи температури. Заразените растения или части от растенията се отстраняват, а останалите се третират с фунгициди. Заболяванията се пренасят с поливната вода, по въздуха или чрез допир. Необходими са редовни наблюдения, бързи реакции и подходящ фитосанитарен контрол. Що се отнася до насекомните вредители ще споменем аспежовият листояд, аспержовата муха и аспержовата листна въшка. Прагът на икономическа вредност при бръмбарите е 5-10 индивида на 100 растения. Качеството на продукцията намалява дори само от снесени яйца по растителните повърхности. Листните въшки се явяват по- опасен проблем. Те се хранят само с листната маса. В процеса на хранене могат да предизвикат преждевременно развитие на спящите пъпки на растението, чрез инжектиране на токсин в тъканите. По- големите нападения могат да компрометират тотално следващата реколта. Борбата с аспержовата листна въшка се провежда по биологичен и химичен начин. Първият не дава добри резултати при голямо нападение. За оптимално справяне с вредителите е необходимо обстойно изучаване на жизненият им цикъл за нашите условия. Например изнасянето на листната маса през есента намалява популацията на листни въшки.

Три вида аспержи се реализират - бели, виолетови и зелени. Бялата аспержа не е специален сорт, а конкретна технология на отглеждане. Липсата на зелен цвят при нея се дължи на отсъствието на хлорофил. Тези аспержи не се излагат на слънчевите лъчи, затова и не стават зелени. Бялата аспержа се бере значително по- трудно, защото реално не се вижда над почвената повърхност. Затова пък е много ценена. Виолетово оцветените аспержи дължат баграта си на пигмента антоциан. За да се получи виолетовият отенък свещите се излагат за известно време на слънце. Познати са и няколко сорта с много наситено антоцианово оцветяване. Зелената аспержа е най- разпространена. И тук основна роля има обработката на площта. Зелени аспержи се добиват от равни терени, на които свещите растат над почвената повърхност. Интересното при аспержите е, че има мъжки и женски растения. Логично- само женските дават семена. Свещите от женски растения се по- големи и по- дебели, но са малко на брой. При мъжки растения се развиват повече на брой свещи със сравнително по- малки размери. В световеен мащаб селекционната работа е насочена към получаване само на мъжки хибридни сортове. Основна причина за това е, че отсъства самозасяването като евентуален проблем. Независимо какви сортове и хибриди се използват за създаване на ново насаждение те трябва да отговарят на няколко важни условия. На първо място трябва да са съобразени с почвено-климатичните условия в дадения район, на второ- да са устойчиви на икономически важните заболявания и на трето, но не последно място- да дават редовни високи добиви.