Проверяваме 20% от доставките, но с промени в закона контролът може да се вдигне, казва Николай Роснев, зам. изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните

- Как агенцията по храните упражнява контрол при вноса на плодове и зеленчуци, г-н Роснев?

- Когато пратките с плодове и зеленчуци пристигнат на граничния пункт, се осъществява задължителен контрол, включително и вземане на проби, на които се извършва лабораторен анализ. определена в европейско законодателство, официалните инспектори не допускат пратката да бъде въведена в Общността и подават уведомление в системата за бърза предупреждение за фуражи и храни (RASFF).

- Колко тона плодове, зеленчуци, ядки и храни са внесени от Турция през последната година?

- Турция е най-големият износител на плодове и зеленчуци за Европа. За 2017 г. има внесени 50 хиляди пратки от Турция, които са проконтролирани. От тях са подложени на анализ около 6500. Смятам, че контролът, който се осъществява, е изключително стриктен и силен.

- За колко от тях има съобщения в системата RASFF за рискови стоки?

- Открили сме несъответствия в 385 тона сладки пиперки, в 140 тона лимони, а при наровете от 4000 пратки са анализирани над 1000 и в 15 има несъответствия. Общо около 650 тона плодове и зеленчуци са задържани на границата.

- Как гарантирате, че непроверените пратки са безопасни за потребителите?

- На останалите се извършва документална проверка. Това включва сертификати за качество, за фитосанитарен контрол, документ, че липсват остатъци от пестициди.

- Турция не е член на ЕС, различен ли е контролът от там?

- Контролът, който се осъществява на всичко, което влиза от трети страни, е много завишен. Ние проверяваме 20%, гърците също.

- Стигат ли до магазините опасни плодове и зеленчуци?

- Ние напълно гарантираме за тези, които сме проверили физически.

- Има ли механизъм, по който да се реагира на следващо ниво, когато зеленчуците стигнат до търговската мрежа?

- Разработена е годишна мониторингова програма, в която са включени всички видове плодове и зеленчуци. Колко са, от които държави са, изследват се, включително българските. Проби се вземат от магазини и борси.

За миналата

година са взети

360 проби за

остатъци от

пестициди

В 5 от тях имаме установени надвишавания на нивата, 2 са от български производители, а останалите - лимони от внос. В такива случаи продукцията се унищожава. Следващият етап е тези данни да се вкарат в системата RASFF. Там пише, че на територията на страната от друга държава са дошли плодове с определено съдържание. Така всички държави членки виждат, че в определена партида има установен пестицид. По този начин и другите страни могат да проверят дали са се разпространили тези продукти на тяхна територия.

- Но земеделците имат право да използват определени пестициди. Какво е нарушението от турска страна, заради което продукцията се спира?

- Земеделците имат право да използват регистрирани пестициди. Нарушението от турската страна е, че при извършването на анализа е установено съдържание над допустимите нива. Най-често установяваните активни вещества при извършването на анализите са прохлораз, тебуконазол, имазалил, карбендазим и хлорпирифос.

Общото количество, което е върнато на държавата от януари 2017 г. до януари 2018 г., е 714 тона.

- На годишна база как се е променило това количество?

- Има увеличение... Причината за увеличеното количество, от една страна, е засиленият контрол, но може би в Турция са увеличили влагането на такива пестициди.

- За кои други страни вносителки се получават сигнали в системата?

- Балканските държави, защото при тях се контролира вносът. От Сърбия, Македония, но и от Китай. Първите две изнасят основно ябълки, моркови, чушки, зеле.

За тях съответно има и нотификации, идентични с тези за турските плодове и зеленчуци.

- Преди няколко седмици излязоха данни, че в Гърция са иззети 400 тона турски плодове, зеленчуци и ядки с опасни вещества. Как си обяснявате това?

- В европейската система RASFF липсват данни, че са установени такива несъответствия.

- Как влияят тези пестициди на човешкото здраве?

- Има пестициди, които се натрупват. Затова е важно да се използват само разрешени за употреба продукти за растителна защита (ПРЗ) в точно определена доза и за точно определените растителни видове и вредители. Другото изключително

важно условие

е да се спазва

карантинният

срок,

който е посочен на опаковката, за да е сигурно, че няма остатъци от пестициди.

Освен контрола за остатъци от пестицидите се извършва и фитосанитарен контрол, целта на който е да се установи евентуално наличие на зараза от карантинни вредители. За да няма вредители, през вегетацията са използвани различни продукти за растителна защита. Ако е имало зараза в оранжерията, растенията са пръскани повече и оттам идва и натрупването на ПРЗ.

- Защо тогава се смята, че ако плодовете са червиви, то те са безопасни?

- Ако има по-голям процент червиви плодове, това означава, че са използвани по-малко ПРЗ или не са използвани правилните такива. Познавам хора, които пръскат със син камък през ден и за всичко. Ако се прекалява обаче, няма гаранция за безопасността, защото медта се натрупва.

От агроаптеката може да купите препарат срещу вредители, там има един ден карантинен срок. Не е толкова страшно. В България разрешените продукти за растителна защита са 780. Всеки ден фирми подават нови и нови заявления за разрешаване на нови продукти.

- Трябва ли да има промени в закона или регламентите, за да се засили контролът?

- Промени в законодателството на равнище на общността могат да бъдат направени, след като се извърши анализ на данните, събрани в резултат на официалния контрол. Например при установен висок процент несъответствия може да се направи предложение за повишаване на контролната честота.

- Имате ли капацитет и бюджет за подобно увеличение на работата?

- Официалният контрол се осъществява от официални инспектори, притежаващи съответно образование и преминали специализирани курсове на обучение както в България, така и в рамките на ЕС.

Като се извършва лабораторен анализ съгласно приложимото европейско законодателство, анализът се заплаща от вносителя.

При извършването на мониторинг с цел гарантиране

по-висока защита

на общественото

здраве

лабораторните анализи са за сметка на компетентния орган. През тази година ще вземем проби от домати, краставици, моркови, патладжани, тиквички, листни подправки от трети страни.

- Какви мерки взема БАБХ за тези храни?

- В системата има и обратни сигнали - продукти от България, попадат в търговската мрежа в чужбина.

- Защо се допуска износ на рискови храни от страната ни?

- Има такива сигнали, но са много малко.

- Какви действия ще предприемете предвид наближаващите празници?

- На вътрешния пазар мониторираме плодове и зеленчуци, както и ядки.

Във връзка с наближаващите празници официалният контрол се засилва с цел гарантиране безопасността на храните, предлагани на вътрешния пазар. Фокусираме се върху големите борси, от които всички купуват.

CV

l Николай Роснев в зам. изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните с ресори: дирекция "Растителна защита и контрол на качеството на пресни плодове и зеленчуци" при ЦУ на БАБХ; дирекция "Продукти за растителна защита, торове и контрол"; Централна лаборатория по карантина на растенията.

l Завършил е Висшия селскостопански институт “Васил Коларов” – Пловдив, през 1990 г., където се дипломира като инженер агроном по защита на растенията и почвите

l Бил е началник-отдел “Фитосанитарен контрол” от 2002 г. до май 2013 г.

l Заема позицията зам.изпълнителен директор на БАБХ до декември 2013 г.

l От 1998 до 2002 г. г-н Роснев е граничен фитосанитарен инспектор на ГКПП Калотина и Драгоман към Регионалната служба за растителна защита-София

l Работил е в Централната лаборатория по карантина на растенията, София