Всичко, което предоставя науката на практиката, трябва да води до решаване на конкретен проблем и да носи ефект и добавена стойност. Иска ми се да съумеем да покажем на нашите земеделски производители този път към науката.
Това казва в интервю за в. “Български фермер”председателят на Селскостопанска академия проф. Васил Николов. Той обяснява какви промени предстоят във всички звена на академията, след като влязоха вече в сила новите текстове в закона за нея.
Институтите ще останат 25. Не е изключено на някои да бъдат променени част от функциите и наименованията.
Редно е всички приходи в дадено научно звено, които са лична заслуга на учените, да се връщат на 100% в него.
Интервю на Радина Иванова
- Професор Николов, Вие поехте Селскостопанска академия неотдавна с желание за реабилитация на земеделската наука и ето вече е приет Законът за ССА. Кое е най-новото, което да очакваме?
- За да могат да се приложат законовите текстове, сега разработваме устройствения правилник на Академията.
Първо трябва да се определи новата структура, да се дефинират функциите и дейностите на структурните единици. В централно управление се предвижда да има обща и специализирани администрации, организирани в дирекциии. Точно кави ще бъдат, предстои да се изясни.
Но в аванс мога да ви кажа, че се предвижда една нова IT дирекция
Тя трябва да разработи софтуер, с който централното управление да има постоянна онлайн връзка със звената. Това е крачка към електронното управление.
Много важна нова дирекция ще е тази за маркетинг и търговска дейност, която ще координира всичко свързано с рекламата на предлаганите от нас научни продукти - те имат нужда от това.
По линия на международното сътрудничество, едноименната дирекция ще има нова задача - да търси международни проекти и да следи всичко ново, в областта на аграрната наука, което излиза на световната сцена.
Дирекцията, която пък ще извършва тази дейност в национален мащаб е дирекция “Наука и образование”. Тя ще има и координационна дейност - ще координира разработването на проектите от институтите и центровете, за да се елиминира кандидатстването за едни и същи средства по сходни проекти, да се обединяват усилията и капацитетът на колективите, работещи в сходни направления, да се ликвидира “дребнотемието”.
Ще има и дирекция за бибилиотечна и издателска дейност, които кой знае защо досега бяха към Института по аграрна икономика.
- Звената на академията вече ще имат ли повече пари, по-голяма самостоятелност на действие и възвращаемост на средствата?
- Всичко, което законът разрешава на юридическите лица, те ще го имат. Но Академията трябва да работи като единен организъм, а това е невъзможно без координация, субординация и интеграция.
Вземете например въпросът за управление на финансите. Това е труден въпрос. В момента бюджетът се формира от трансфера от държавата, чрез Министерството на земеделието, храните и горите и от собствени приходи.
Оттук нататък средствата ще се управляват от управителния съвет на ССА на нов принцип.
Първо обаче трябва да се направи един абсолютно подробен и пълен отчет за последните поне 2 години на всички звена, за да се види кои са източниците на приходите и каква е тяхната устойчивост.
Същото ще се направи и по отношение на разходите. Вече е разпоредена и пълна инвентаризация на Академията.
Тя се налага, за да се тръгне на чисто и за да можем да изпълняваме определените ни разпределителни функции. Последните, трябва да се базират на ясни критерии.
Иска ми се всички приходи, които са лична заслуга на учените - от проекти, патенти, реализирани научни продукти и т.н., да се връщат на 100% в институтите.
А от тях да се определи достоен дял на създателите на интелектуалните продукти - сортове, хибриди и т.н.
Но когато в даден институт приходите са от странична дейност - наеми, субсидии, осигурени от държавата по-благоприятни условия и т.н. те не могат да бъдат основание за заплащането на колектива и на основата на това едни звена да получават повече от други.
Първоначалната идея беше заплатите да се увеличат по-рязко, но средствата от държавния трансфер няма да са достатъчни и трябва да се ангажират собствените приходи на институтите.
Справедливо ли е обаче да се преразпределят всички средства?
Първо трябва да се елиминира съществуващия парадокс - хора с еднакви звания (професори, доценти, асистенти) да имат различни базови заплати.
Наали, за да получат тези звания, всички те са изпълнили едни и същи изисквания, предвидени в закона.
Решението, което ще предложа на управителния съвет, е
да има еднаква базова заплата за учени с еднакви степени и звания
но да се плаща и за всяка допълнителна дейност извън основната.
Например за участие в научен съвет, комисии, за принос към финансовото състояние и престижа на Академията, за участие в международни проекти и т.н. Това са неща, за които досега не е имало възнаграждение.
По този начин учен с основна заплата 700 лева, ще може да получава и 1700, и 1800 лева.
Тогава вече всичко ще зависи от дейността на самия учен и на института като цяло.
- Много хора у нас се чудят как все още има учени, които работят за жълти стотинки? А как ще привлечете младите, които не искат да работят така?
- При тези, които продължават да работят, това е един чисто морален и емоционален акт от тяхна страна за съхранение на знанието.
Но, за да се стимулира привличането на млади учени, както и за да се спре тенденцията на изтичане на кадри, от съществено значение е заплащането, и ние го знаем.
Необходимо е да съхраним обаче и уважаваните научни работници с голям потенциал и опит, които имат желание да работят и след навършване на пенсионна възраст.
Те са хората, които трябва да обучат младото поколение.
Ще приемем обаче единни критерии за удължаване на трудовите договори.
- Години наред се говореше за реформа на ССА, но фактически Вие сте първият, който поде инициатива. Как стана това?
- Факторите са няколко. Първо, имаше създадена предварителна обществена нагласа за промяна и в обществото.
Второ, желание за реформа от страна на министър Румен Порожанов и неговия екип и изключителна работоспособност на създадения колектив за подготовката на промените в закона, начело с началника на кабинета г-н Кацарчев.
Третото е, че успяхме да убедим народните представители какво означава Академията и какво би се случило, ако тези промени се направят или не се направят.
Изигра огромна роля и положителното отношение и съпричасност на цялата комисия по земеделие и храните в парламента, както и и експедитивността на председателя й - г-жа Десислава Танева.
Четвъртият фактор е минималистичният подход, който аз предложих. Тоест да не се правят грандиозни промени по всеки член на закона за ССА, а да се съсредоточим върху малко, но съществени неща, които обаче да изпълним.
Защото можем да обещаем и хиляди неща, но накрая нищо да не се реализира.
Затова предложих първо да направим основните промени, свързани с финансирането, управлението и структурите, а после да се прибегне и до по-детайлни законови промени, ако, разбира се, има нужда.
Но сме наясно, че завъртането на механизма на автономния бюджет ще отнеме време.
Това важи и за автономното управление.
Ще е необходима и широка дискусия с институтите - за това кое е тяхно, кое е общо и как ще се издържат.
- Как накратко ще изглежда структурата на ССА?
- Институтите остават 25 на брой. Предстои среща с директорите им и не е изключено да бъдат променени някои от функциите и наименованията им.
Например Иинститутът по земеделие в Стара Загора няма развито растениевъдство, а е водещ в страната в областта на животновъдните науки.
Много ми се иска да обсъдим и наименованието на Институт "Пушкаров" - той има огромно значение и за управлението на почвите, и за екологията, и за растителната защита и т.н. Иска ми се да не е просто Институт по почвознание, а да бъде национален център или национален институт по мониторинг или нещо подобно.
Имаме и 4 научни центъра, които са със статут на институти но са с по-малък мащаб. Те ще обслужват конкретна дейност или район и ще развиват основно научно-приложна дейност.
Опитните станции вече няма да се наричат така
Ще станат структурни звена на държавното предприятие към ССА, което се създава и което ще обединява всичките.
Обединението има за цел повишаване на капацитета на управление, координиране на приложната, демонстрационната и внедрителската дейност на академията.
Държавното предприятие ежегодно ще разработва и ще изпълнява единна програма. Тя ще се утвърждава от председателя на Академията, а реализирането й ще се отчита в края на годината и отчетът ще се предоставя на министъра на земеделието и храните.
Така се постига желанието да имаме не централизация на отделните звена, а координация на дейността им.
- Какви ще са функциите на тези държавни предприятия?
- Във всеки случай не такива, каквито досега - да правят масови посеви и да продават стокова продукция.
Те трябва да изпълняват научно-приложна, внедрителска и демонстрационна дейност. Ще работят на договорни начала с научните институти и други структури.
- Как ще се осъществява връзката между земеделските браншове и науката, която връзка досега се оценява като най-слабото звено?
- Институтите и досега работят успешно с местните производители, но това никъде не се афишира. При срещите ми с колективите на институтите на първо място задавах въпроса по какъв начин е определена научната тематика, по която работят. Дали е поръчка на бранша или е бъдеща научна потребност. Някъде връзката с практиката и перспективата е ясна, другаде - не.
Отсега нататък експертни съвети ще определят и ще утвърждават научната тематика. Те ще следят какви са мотивите за приемането на всеки научен проект и ще контактуват и с фермерите, за да са наясно какви са потребностите на бранша. По принцип бизнесът и сега работи на договорни начала с институтите. Но ако даден бранш смята, че има нужда от определена научна експертиза, ще насочим усилията си към нея, дори да не е платена от бизнеса.
- Как ще подпомагате навлизането на иновациите. Тази година предстои да стартира прием по мярка 16.1 за създаване на групи за внедряване на иновативни проекти в стопанствата?
- Много ми се иска тази мярка да не се изврати, защото тя е направена точно за трансфер на новости от научните звена към производителите.
Даже смятам, че не е важна толкова една конкретна иновация, колкото да се постигне трайно обвързване на земеделския производител с институтите.
Той да почувства, че има смисъл да контактува с научната общност и познавайки я, утре пак да може да я потърси, когато има друг проблем за решаване.
Идеята не е само да се вземат едни пари. Много хора още не разбират какво стои зад дефиницията за иновация.
Смятат, че ако един фермер до сега не е имал трактор и сега го купи, това се смята за иновативно, но не е така.
Всичко, което предоставя науката, трябва да решава проблем и да води до ефект и добавена стойност. Иска ми се да съумеем да покажем на производителите този път към науката.
Коментари