Къде се греши при засаждането на лозички

10 правила, които задължително трябва да се спазват

Боцването на лозовата пръчка не е елементарна работа, въпреки че някои стопани го смятат за такова.

Задължително е да се спазват определени технологични правила, за да има успех начинанието напролет и лозичките да се прихванат.

Стопани, които не са успяли да постигнат този успех, питат защо е така.

Но е редно да знаят, че ако лозовите пръчки са били читави, то тогава причината е в самите тях - допуснали са някакви пропуски.

Какви грешки най-често се допускат от лозарите, които желаят да засадят лози, особено от тези, които са любители и ще го правят за първи път, на вилата например?

Запомнете и не правете така...

Използват се много често необлагородени лози, които са любителски произведени за собствени нужди.

Това е допустимо, разбира се, но в такъв случай всеки поема рисковете дали този собствен посадъчен материал е здрав и от желания сорт.

Случва се да се засаждат повредени по време на транспортиране или съхранение лозички, а е редно да не се използват въобще.

Много стопани не си правят труда да проверят дали е здрава спойката между подложката и присадника.

Но трябва да знаят, че това е възможно да се види и с просто око, или да се направи проба като леко се натисне с пръст - огъне ли се, даде ли знак за пречупване - става ясно, че мястото не е здраво споено е пръчката е негодна.

Нерядко се засаждат лози, които имат наранявания по стъблото и корените - по-добре е да не се рискува с тях.

Допуска се да се засади пръчка с недобре развита коренова система.

Необходимо е повредените и със засъхнали вече корени лозички да се отстраняват и да не се разчита на тях.

До започване на операцията по засаждането много стопани не държат пръчките във вода, за да се овлажнят корените им, те започват да засъхват.

Това не би трябвало да се допуска, както и да не се засаждат лози със сухи корени - опитайда да ги навлажните за ден-два и вижте дали ще се възстановят.

На дъното на дупката или ямката често не се слага рохкава и плодородна пръст, а трябва да се изсипе и малко тор в нея - ако има прегорял оборски тор, той е най-подходящ за добавяне като предпосадъчно подхранване.

След засаждането някои лозари, макар и опитни, нямат практика да полеят младото растение, което е попаднало вече в чужда за него среда.

Това е задължително да се направи след операцията, защото гарантира безпроблемен първи контакт на кореновата система с почвата.

Допуска се при засаждането да не се поставя мястото на спойката на равнището на почвената повърхност. Това е сериозна грешка.

Мястото на спойката е точно там, за да се гарантира прихващането.

Мнозина забравят нещо елементарно - да покрият чепчето с рохкава и плодородна пръст и да поставят за маркир едно колче.

Съвет:

И при пролетното засаждане на лози е необходимо да се направят купчинки от пръст върху чепчето.

Само че напролет те не бива да са дебели около една педя, както при есенното, а може да са високи 4-5 см.

Редно е обаче да се запазят до месец август, когато се разравят до есента.

Добавянето на естествен тор при засаждането е много важно за бъдещото прихващане на лозата

Огледайте добре качествена ли е пръчката, която ще засаждате и дали кореновата система не е изсъхнала

Дълбочината на засаждане зависи от посадъчния материал, но общо взето е около 50 см., а маркирното колче е задължително

Вляво е начинът на съхранение на пръчките преди засаждане, вдясно - как би трябвало да изглеждат