Отговорът е: предимно от глад и недоимъчно хранене с лоша храна, категорични са специалистите от пчелар.нет 

B пчеларството няма готови рецепти, но има биологични инстинкти, които трябва добре да се познават. За да говорим, например, за зимно-пролетно благополучие на едно семейство, то трябва да има най-малко 30 000 - 42 000 млади пчели, изведени през август - септември и невзели никакво участие в изтощителен труд (не са били кърмачки и нектаросъбирачки). Едно пчелно семейство през септември може да съдържа и 30 000 пчели, но ако те са взели участие в нектаросъбирането и са били кърмачки, означава, че те са амортизирани. Те бавно и сигурно ще умрат. Te не могат да бъдат отново кърмачки, дори да доживеят до пролетта. Te само заблуждават пчеларя и имитират силно семейство.

ВАЖНО! Потенциална (запазена) енергия имат само пчелите, излюпените или заченати през август, септември. Най-кратко казано: за силен кошер страшна зима няма, но да е с млади пчели.

За да премине едно семейство през тежкия зимно-пролетен период, то трябва винаги да има и да е в контакт с качествен мед и прашец. Освен че той трябва да е лесно усвоим и при неговото изгаряне в организма на пчелата да остава малко "пепел", той не трябва да е кристализирал, циментирал. Нормално пчелно кълбо се оформя на 75% празни килийки и 25% запечатан мед. Килийките, в които той се намира, трябва да са "стари", т. е. да са извеждали поколения най-малко 2-3 пъти. Известно е, че при всяко излюпване пчелите оставят ризичка в килийката си, която в конкретния случай служи като топлоизолатор и забавя кристализацията. Известно е и понятието "зимуване на лед" , което се получава, когато всичките пити, на които е разположено пчелното кълбо, са новоизградени и в тях няма ризички, т. е. в тях не са се излюпвали пчели. Това е най-лошото съчетание.

Освен качеството на медовите запаси, не по-малко важно е и тяхното количество. Изразено в килограми, то е около 30 кг.

Известно е и понятието хронично гладуване, предизвикващо недоимъчно хранене, което в крайна сметка довежда до бързо износване и съкращава продължителността на живота - бавна смърт. Пчелното семейство е загубило виталността си - живяло е при Vita minimа.

Последните години се заговори и въведе в пчеларската практика т. нар. хранителен корпус - медовик. Той е корпус, запълнен с доброкачествен мед и прашец (16-20 кг). Намира се над корпуса, където е оформено пчелното кълбо. Формира се през есента или рано напролет, а се подготвя през главната паша и е с най-качествен мед. Той осигурява всички потребности - количество и качество на мед и прашец, както и лесен достъп до хранителните запаси. Хранителният корпус е най-голямото достижение на пчеларската наука от последните години. Той допринася за бързия възход в пчелното семейство, изключващ всякакви помощи от пчеларя. Без него следващата година е трудна. При наличието на такъв захранващ корпус, гладната смърт и недояждането са изключени.

Дори и ако метеорологичните условия са лоши, пчелното семейство набира темп и получава от този корпус всичко (Vita maximа, което му е необходимо за бързото му развитие.

Силното пчелно семейство не се нуждае от някакво специално зазимяване (затопляне) или стеснение, особено ако е в многокорпусен кошер. Колкото е по-слабо едно семейство, толкова по-дълга и изтощителна е зимата за него. То е принудено да консумира повече храна, задното му черво се препълва бързо, което довежда до превъзбуда, температурата се покачва, стига се до ранно яйцеснасяне на майката, което още повече комплицира положението и води до разруха и смърт. Температурният режим в пчелното семейство през летния и зимния период е много различен. През зимния период пчелите са обединени в кълбо (инкубатор), което има свой ритъм на живот. Слабите семейства образуват кълбо през есента, когато температурата спадне под 13 градуса С. Средните и силните семейства образуват кълбо при 8 градуса С. Кълбото има температурен център с 32 градуса и кора с дебелина 2-7 cм. Температурен център има целогодишно и от него към периферията температурата постепенно спада и ежедневно се променя. Тя е най-постоянна в центъра.

А периферната температура влияе на големината и плътността на пчелното кърбо. Кълбото ту се свива, ту се разпуска - пулсира.

За практиката е интересно, че минималното безпокойство не променя температурата в центъра, но я променя в периферията за два-три часа. При силно дразнение - отваряне на кошера с цел ревизия на хранителните резерви, температурните промени са различни. В този случай в центъра на кълбото температурата се повишава незначително, но заедно с това в продължение на 1-2 минути кълбото се разширява. Температурата около кората на кълбото се повишава рязко. От 10 градуса тя достига 25 градуса. Целостта на кората се нарушава, изпуска се много топлина. В продължение на 1,5-3,0 часа кълбото е във възбудено състояние. Свиването и възстановяването на кълбото се осъществява бавно, в продължение на 4-6 часа. Пълно възстановяване настъпва след 12 часа, като новосформираното кълбо е често променено.

Ако дразнението не спре, опасността от смърт се приближава. Всеки пчелар трябва да запомни, че всяко отваряне на кошерите е вредно, особено при ниски температури.

Самата светлина е силен дразнител, защото пчелното семейство извършва всичките си работи в кошера в пълен мрак. С настъпването на пролетта и с появата на яйцата в центъра температурата всъщност се запазва. При ниските нощни температури, през споменатия период, пчелното кълбо ту се възстановява, ту се разрушава. Всъщност, чрез него се поддържа нужната оптимална температура. Образуваната топлина в пчелното кълбо се изразходва много икономично. Разпадането на кората на пчелното кълбо, разширяването на кълбото и появата на пило довеждат до много голямо изразходване на топлина, т.е. до изразходване на мед. Само за образуване на оптимална температура за едно средно семейство са нужни 14-15 кг мед. Толкова струва отоплителният режим на едно семейство!

Влажността и водните пари в пчелното семейство са свързани и зависят от обмяната на веществата в пчелния организъм. Както е известно, пчелното кълбо, независимо от атмосферните условия, има свой ритъм на живот, т.е. диша и се храни, в резултат на което поема кислород и издишва въглероден двуокис (СО2) и водни пари. Излишните СО2 и водни пари са в по-голямо количество вътре м кълбото, отколкото извън него, защото се задържат от кората на кълбото. B крайна сметка, парциалното налягане в кълбото (налягането на водните пари) и това извън него имат тенденция постоянно да се изравняват, а всъщност по този начин осигуряват дишането (виж закона на Далтон). Всъщност, има един постоянен обмен на въздуха между кълбото и външната зона. Да приемем, че количеството на водни пари в целия кошер е еднакво. To зависи от температурата на въздуха. Най-голямото количество на водните пари (100%) в един литър въздух е горната граница на относителната влажност. Щом се превиши тази граница, водните пари образуват роса, която пада върху стените и дъната на кошерите. Средната относителна влажност през зимния период е от 20 до 80% .

ВАЖНО! При спадане на температурите такъв въздух сее роса, т. е. образува се влага (водата преминава в скреж).

Конкретен пример: при температура 10 градуса в един литър въздух може максимално да има 9 мг водни пари. Това всъщност е 100% относителна влажност. Щом се увеличат тези 9 мг водни пари, излишъкът над 9 мг пада и образува роса, т.е. получава се кондензация. Дишането на пчелното кълбо е един пулсиращ процес, при който в издишания въздух има и СО2. Неговата концентрация всъщност не е проблематична. По-голямата му концентрация в кълбото води до намаляване обмяната на веществата, но заедно с това се понижава и температурата в центъра на кълбото. От 30 градуса тя може да се понижи на 27. Високото съдържание на СО2 задържа появата на пило в пчелното гнездо.

За да се осъществи нормален физиологичен живот през зимния период, се изисква добре да се познават инстинктите и благополучията на пчелните семейства. Като че ли всяко пчелно семейство има и свой "личен" живот, особености и генетични дадености. Еднакви семейства по сила и възраст различно преодоляват тежкия зимен период. Разликите в метеорологични условия през различни години понякога са твърде големи. Има ветровити, студени и продължителни зими. Има и меки зими с краткотрайно затопляне, което дава възможност на пчелите да евакуират събраните екскременти в дебелото черво чрез т. нар. облитане. Осъществява се изхождането като много важен физиологичен процес.

За съжаление, няма утвърдена технология на зазимяване на пчелното семейство, която да гарантира абсолютно благополучие. Трудно се евакуират водните пари и СО2, без да има движение на въздушните маси в самото жилище. Форсираното движение на въздушните слоеве води до загуба на топлина. Образуват се въздушни течения, които дразнят пчелното кълбо. Пчелата не обича "нито външния, нито вътрешния вятър". Въпреки всичко, съществуват нови съвременни технологии, които са нетрудоемки и либерализирани. От доста години Фарар (САЩ) твърди, че зазимяването чрез стесняване и обвиване на кошера от всички страни наподобява гробница и има само психологически, успокояващ ефект за пчеларя. Едно слабо семейство с малък процент пчели трудно ще премине зимния период.

Изводите:

Критериите за самостоятелен живот са много, но първият от тях е да съдържа 20 000-30 000 млади, неизносени пчели, които да доживеят до пролетта.

Най-непредвидима и най-поразяваща пчелното семейство е влагата. Най-подходяща влажност е 70 - 75%, но влажността на атмосферния въздух е непостоянна величина и варира от 60 до 400%. При това положение настъпват редица неблагоприятни промени в пчелното кълбо и в хранителните запаси. Последните стават непригодни за храна, т.е. разстройват храносмилателната система.

B заключение: какво трябва да е съдържанието и как трябва да се зазими пчелното семейство? Засега няма единство в научните среди.