В местата, където зимният ден е дълъг едва 3 часа, а температурата пада до минус 60 градуса, оцелява само най-силният. За якутите местните аборигенни коне са не само средство за оцеляване и препитание, но и проява на културата им и традициите. Якутските коне са се адаптирали към екстремната околна среда и не се боят от сибирските студове.

Якутските коне са средство за придвижване, мляко, месо и топли дрехи. Само за 6 месеца от тези уникални животни могат да се получат 105 кг месо, на 30-ия месец - 165 кг, а от възрастно животно - 228 кг месо.

Тези коне достигат пълното си развитие едва на 5-6-годишна възраст, но често се използват за работа до 25-27 години.

В Якутия конете живеят на открито и си търсят сами храна. Дори през зимата те се хранят с трева из-по снега, като я изравят с копита.

От сибирските студове те са защитени от подкосмие и козина, дълга 8-15 см.

Основните табуни якутски коне са съсредоточени в долините по средното течение на река Лена, както и на север - в басейните на Яна, Колима и Индигирка. Всеки водач си има свой табун, съставен от 18 до 24 кобили и жребчета.

Породата е издръжлива и съобразителна, добре се ориентира по пресечена местност.

Коневъдството е било основно занятие на якутите от древни времена. Днес са сформирани три типа якутски коне: северен оригинален тип; южен - по-дребен тип, който не е бил кръстосван със заводски породи; южен едър тип, подложен на кръстосване.