При избор на място за пчеларстване работата се свежда до два основни момента, а именно: 1) избор на най-подходяща местност или район, и 2) избор на мястото, на което трябва да се установи пчелинът, напомня Тодор Тодоров в lofant.bg

Когато пчелите, са принудени да летят на по-далечно разстояние, приносът на нектар и прашец е значително по-малък, тъй като те ще направят по-малък брой излитания за определено време. Пчелите ще изразходват голяма част от събраната храна за произвеждане на необходимата работна енергия. А много от тях освен това при далечни прелитания може да загинат от различни причини – естествени неприятели, неблагоприятно време и пр., от което по-бързо се изтощават и умират. В тялото на пчелата, преди да излети от кошера, се съдържат около, 2 мг захар, а за летеж на един километър без товар пчелата изразходва 0,43 мг захар. С такъв запас от храна пчелата може да прелети в едно направление до 4,6 км. Ако при това в цветовете, които тя е посетила, не се намира нектар, пчелата не би могла да се завърне в кошера. Поради това пчелите обикновено не летят по-далеч от 2—3 км от жилището си и при излитането си от него се запасяват с мед.

Това еднакво важи както при създаването на пчелини на постоянно място, така и при практикуване на подвижно пчеларство. При избор на място е необходимо предварително да се направят няколко обиколки на различни местности, за да се добие представа за характера им (тип на почвата, релеф, водни източници и др.), да се установят, макар и грубо, съставът и характерът на диворастящата и културната растителност: горска, полска, ливадна, овощна и от зеленчуковите градини, бостани, паркове, крайпътни насаждения, ветрозащитни и противоерозионни пояси и пр. След това обследваните места се преценяват сравнително.

Поначало най-подходящи са участъците, които отговарят на следните условия:

0 Да имат много медоносни растения, и то не по-далеч от 2 км от мястото, където ще бъде устроен пчелинът.

0  По ботанически състав и време на цъфтежа медоносните растения да са разнообразни, така че да осигуряват продължителна и без прекъсване беритба през пролетта и останалите сезони.

0 По отношение на релефа за предпочитане са пресечените местности — хълмисти или полупланински, които осигуряват по-продъл­жителна беритба поради различието в цъфтежа на медоносните растения по време в зависимост от височината, почвените условия, условията на овлажняване и пр. Освен това в такива местности има повече необработваеми площи, на които растат значителен брой медоносни растения.
В местността да са съчетани по възможност повече и различни групи растения — горски, полски, ливадни и др.

0 Местността да бъде по възможност свободна от пчелини на разстояние до 3 км от мястото, на което ще бъде устроен пчелинът. С преценката на местността в медоносно отношение се цели главно да се установи т. нар.  медов запас на същата – на територия с радиус около 2 км от пчелина. За тази цел е необходимо преди всичко да се определят размерите на площите, заети с гори, ливади, поля овощни градини, горски пояси, пасища, пустеещи земи, крайпътни насаж­дения, площта на населените места, блата, брегове на реки, и други водни източници и пр. След това се прави количествено определяне на отделните медоносни видове, застъпени на тези площи, количеството мед и прашец, което може да се получи от тях, и времето (продължителността) на техния цъфтеж.

0 Определянето на медовия запас на местността в кръг с радиус от 2 км ще ни даде възможност да характеризираме пригодността й за отглеждане на пчели, броят на пчелните семейства, които могат да се поставят на едно място, а също и да получим данни за мероприятията, които е необходимо да бъдат извършени за увеличаване и подобряване на медоносната база.

ВАЖНО! Такава преценка е особено необходима при устройството на големи пчелини, а също и при практикуването на подвижно пчеларство за райо­ните, в които предстои д а се местят пчелните семейства.

0 Съставяне на медовия баланс на местността и определяне размера на пчелина. Броят на пчелните семейства, които може да бъдат държани на едно място, е важно условие за доходността на пчелина. Поставянето на по-голям брой пчелни семейства, отколкото позволяват условията на местността, ще се отрази неблагоприятно; от пчелните семейства не само че няма да може да се получи продукция, но и самите те няма да могат да се запасят с необходимото количество храна и ще трябва да бъдат поддържани чрез подхранване, т. е. пчелинът ще бъде дефицитен. Грубо пресметнато, на едно място може да бъдат държани в зависимост от количеството и качеството на медоносната растителност около пчелина от 30 до 100 пчелни семейства. Но когато се организират по-големи пчелини, необходимо е да се направи една по-точна преценка на местността в това отношение. За тази цел трябва да се постъпи по следния начин.

0 Най-напред се съставя медовият баланс, т. е. количеството мед, което може да се получи от различните медоносни растения в района на пчелина.

0 Продуктивността на нектар на растенията е качество, което отделните растения притежават в различна степен, но то се влияе твърде много от външните условия. От физиологията на растенията е известно, че отделянето на нектара е една от най-чувствителните реакции.

Поради това определянето на медопродуктивността на растенията и оттук преценката на местността в медоносно отношение е до голяма степен относително (приблизително). Въз основа на многогодишни изучвания и практически наблюдения в Русия е съставена таблица за средната (приблизителната) медопродуктивност на по-главните медоносни растения, от които тук се привеждат някои данни.

Медопродуктивността е изразена в килограм и на декар площад именно:

при бялата акация – 170, гледичията – 25, върбите -15, остролистния клен – 20, полския клен – 110 дребнолистната липа – 25 до 100, малината – 5 до 7, къпината – 2, ябълката – 3, вишнята – 3, сливата – 10, бялата и шведската детелина – 10 до 12,5, червената детелина — 0,600, не поливната люцерна – 2,5, рапицата – 5, памука (поливен) — 10, кориандъра — 50, белия синап – 4, слънчогледа – 3 до 5, мъртвата коприва – 10, теснолистната върбовка — 60, краставичната трева – 20, лисичата опашка – 40, прешленестия конски босилек — 65, тиквата и крастави­цата – 3, фацелията – от 30 до 100.

0 След това се установява площта на различните групи от растения в района от 12 500 дка (в радиус 2 км от пчелина): гори, ливади, ниви, овощни градини, бостани, паркови насаждения и пр. Най-точно това може да стане по карти, с които разполагат стопанствата или народните съ­вети, а също и горските служби. Ако няма такива карти, трябва да се състави макар и приблизителна такава карта.

За установяване на площта, заемана от медоносните дървета в широколистните гори, при липса на карта се налага да се обходи съответната горска площ в няколко направления и да се изброят по пътя на движението и на два метра от него вляво и вдясно дърветата, принадле­жащи към различните медоносни видове. След това се прави изчисление в процент (от общия брой на дърветата в горското насаждение) на площта от отделните медоносни видове. Приблизително по същия начин се установява и площта, заета от медоносни храсти по видове.

Тревистите медоносни видове в горските поляни, покрайнините нагорите и в ливадите се определят чрез нанасяне върху площта на всеки 50 или 100 м квадратна рамка с размер 1 кв. м. По този начин се устано­вява в проценти заеманата от медоносните растения площ и процентът на най-медоносните от тях. Най-добре е това да се извърши по време на цъфтежа на растенията.

0 Площта, заемана от медоносни селскостопански култури, се определя най-лесно, защото тя включва фактически цялата площ.

След тази подготовка медовият баланс на площта в кръга с радиус от 2 км се съставя много лесно от количествено определената площ с медоносни видове в декари и данните за медопродуктивността на всеки декар от същите.