Идват от неправилното му приложение

Читатели ни задават въпроса как при производството на домашни вина в миналото не е използван серен двуокис, а днес това се налага.

В отговор трябва да поясним, че както казват специалистите, съвременното винопроизводство, и домашното, е немислимо без употребата му.

Много често обаче бедата не е в серния двуокис, а в неправилното му приложение, както и в използването на високи дози.

Серният двуокис, който се получава при изгаряне на сяра, много отдавна се използва за дезинфекция на избите и съдовете за вино.

Прякото му прилагане във виноправенето започва по-късно като средство за борба срещу вкисването, цветясването и кафявото пресичане на вината.

Използването му осигурява получаване на вина с по-висок алкохолен градус, по-интензивен и стабилен цвят, повече екстракт и по-хармоничен вкус.

С помощта му алкохолната ферментация протича нормално и вината стават по-устойчиви на болести.

Внимание: Наложително е използването на серен двуокис в години, когато една част от гроздето е загнило.

Внесеният в мъстта серен двуокис се превръща в серниста киселина, която влиза във взаимодействие със захарите и багрилните вещества.

С дозите не бива да се прекалява. Оптималните до голяма степен зависят от захарното съдържание и здравословното състояние на гроздето и температурата.

При нормална температура и здраво грозде дозите от серен двуокис варират от 5 до 8 г за 100 кг гроздова каша, респективно за 100 л мъст.