Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ инж. Михаил Михайлов – председател на Обединен български пчеларски съюз, по повод проблемите в сектора, фалшивия мед и финансирането на бранша. По думите му единственият начин за точно определяне на качеството е изследване на химико-физичните показатели чрез анализа на сертификата. „Всеки един продавач, търговец или производител на мед трябва да притежава такъв сертификат, дава пробите в лаборатория и изследва съответните показатели, които той трябва да има там на сергията и при продажба. При поискване на клиента, той трябва да ги покаже. Единственият начин да се разбере дали медът е качествен или фалшив е чрез документа. От друга страна има клиенти, които познават вкусовите качества на даден мед и си го харесват и купуват. При случаен продавач, ние трябва да изискваме документ за качествата на продукта“, допълни инж. Михайлов. „По отношение на стоковата продукция имаме два големи проблема. Единият е наличието на вносен мед , а другият е некачественият, или фалшивият мед, който се предлага на пазара“, казва инж. Михайлов. Той обяснява, че миналата година е внесен мед от Украйна и от Китай в нашата страна. „Дори квотата на Украйна за Европейския съюз беше вдигната с 10 хил. тона, но в България също така бяха внесени количества и то на фона на ниските добиви. Миналата година не беше медоносна и при наличието на малки количества наш, роден мед, бяха внесени. Този мед се смесваше с българския и се предлагаше като такъв. Не съм виждал етикети с украински или китайски мед“, обясни инж. Михайлов. Пчеларят допълни, че другият проблем е с качеството на меда, тъй като той най-лесно се фалшифицира. „Това се прави като се смесва с цел да се увеличи неговото количество и обем и оттам да се спечели. Смесва се с различни вещества: царевичен продукт, фруктоза, понякога слагат нишесте и други вещества. Това опорочава продукцията, понижава хранителни свойства, влошава химичните показатели и такъв мед, който не отговаря на стандартните показатели. Този мед не бива да се предлага на хората за консумация, а може да се използва в хранително-вкусовата промишленост и за технически цели“, допълни инж. Михайлов.