Специалистите напомнят: Люцерната е фураж за всички животни. Тревната маса на люцерната е богата с хранителни вещества, особено с белтъчини
Люцерната е традиционна фуражна култура за нашата страна. Известно е, че освен всички останали предимства люцерната обогатява почвата с азот. Съществува голяма разлика в качеството на листата и стъблата. Така съдържанието на суров протеин е почти три пъти по-голямо в листата, а процентът на суровите влакнини е три пъти по-висок в сухото вещество на стъблата. Аминокиселинният състав на белтъчините е разнообразен. Съдържа предимно аргинин, хистидин, лизин, левцин, изолевцин, фенилаланин и по-малко треонин, триптофан, валин, метионин, цистин и тирозин. Люцерната е ценен източник на калций, калий и магнезий, но е бедна на фосфор. Съдържа неидентифициран фактор, който поддържа растежа. Богата е на микроелементи и витамини. По-важните от тях са: каротин, витамините С, В, К, D, Е, РР.
Люцерната е топлолюбиво растение, но понася добре и ниските температури. У нас тя намира благоприятни температурни условия в почти всички райони на страната, с изключение на планинските, над 1000 надморска височина. Голямото й предимство е, че се използва като фураж целогодишно.
Тя е растение на дългия ден. При по-малка от 13-15 часа продължителност на деня развитието й се забавя и растенията не цъфтят обилно, образуваните семена не узряват. За да се получат високи добиви, люцерната се нуждае от поливане. Влажността определя размера на получаваните от нея добиви. Обикновено валежите у нас благоприятстват формирането на първия и втория подраст. След юли обаче много често е необходимо допълнително овлажняване и поливане на площите, за да се получи продукция. В тези случаи добивите се увеличават 2-3 пъти.
Устойчива е при продължителна суша и се запазва, без да загине, но, разбира се, тогава от нея не могат да се получат добри добиви. Обратно, при продължителни валежи и поддържане продължително време на висока почвена влажност, тази култура не се развива добре, защото корените й страдат от недостиг на кислород.
Развива се най-добре на дълбоки, пропускливи и въздухопроницаеми почви. Особено подходящи са черноземите, при pH 6,8-7,5. Тя извлича големи количества хранителни вещества. Обикновено почвите, богати на калций, са с неутрална реакция, което благоприятства развитието на тази култура, особено на грудковите бактерии в кореновата система.
Най-подходящ период за коситба е моментът от началото до пълния цъфтеж на люцерната. При системна коситба преди бутонизацията количеството на резервните вещества в кореновата система намалява и развитието както на подземната, така и на надземната биомаса не е така активно. По-ранна коситба се препоръчва пи производството на витаминно сено или витаминно брашно.
Последният откос трябва да е най-късно месец преди трайното застудяване. За Северна България това е края на септември, а за Южна - около 10 октомври. Оптималната височина на окосяване на люцерната е 5-8 сантиметра.
Най-често прилаганият начин за съхранение на люцерната е чрез сушене на место след окосяване. При него обаче се получават големи загуби на хранителни вещества - до 40-50%. Трябва да се полагат усилия при сушенето и прибирането да се разпиляват колкото се може по-малко листа.
В страните с развито животновъдство от люцерната се приготвят сенаж или зелената люцерна се консервира по специални технологии.
ВАЖНО! Люцерната не е особено подходяща за директна паша от животните поради различни причини, най-важната от които е, че при преживните предизвиква остро подуване на търбуха.
Люцерната е фураж, който е подходящ за почти всички видове селскостопански животни.
През зимните месеци люцерновото сено е незамен фураж, осигуряващ достатъчно количество калций и протеини, особено подходящ за лактиращите крави, овце и кози.
Порцион за дойни крави - дава се дневно до 40-50 кг на зелена маса на глава или по 8-10 кг на 100 кг живо тегло, на дребни преживни до 5-8 кг.
На свине и птици люцерната се дава прясна или ситно нарязана, смесена с ярмата. Това е особено подходящо за дребното стопанство, където е възможно индивидуалното дозиране и приготвяне на дневната дажба. Ако се окоси по-рано, тя е много подходяща и може да се дава самостоятелно до 10 кг на възрастни свине. Доказано, че по този начин тя увеличава продуктивността при всички възрастови групи. А запарена с гореща вода, изсушената люцерна може да се смесва с концентратите, предназначени за птици и свине. В тези случаи обаче е най-добре да се използват само листата, тъй като стъблата съдържат голямо количество несмилаема целулоза.
И още: Люцерната е от най-голямо значение за преживните. Внимателно трябва да се дозира, когато е прясна. Тогава тя трябва да е леко завехнала и нарязана. В началото при изхранването й трябва да се дава в по-малки количества, които бавно да се увеличават с течение на времето.
Коментари