През декември грижите са най-важни, съветва нашият консултант д-р инж.-техн. Николай Бакалов

Всеизвестна и стара, като виното, е истината, че ако искаме да го произведем в домашни условия с най-високи качества, трябва да се грижим за него най-редовно, особено през декември.

Какво се има предвид?

Съдовете

Виното трябва да се съхранява в добре измити и затворени съдове. Най-добрият съд за съхранение е стъкленият с вместимост от 10 до 50 литра.

За по-големи количества вино, от 100 до 500 литра, на пазара се предлагат съдове от неръждаема стомана.

На по-ниска цена могат да се намерят и добри съдове от пластмаса.

Традиционно използваните дъбови бъчви за съхранение изискват повече грижи. В тях, ако случайно виното вкисне, бъчвата вече не може да се използва или това е много трудно.

Съдовете, в които ще се съхранява вино трябва да бъдат чисти и да не съдържат оцетноскисели бактерии, а в това отношение бъчвите се почистват най-трудно.

Бистротата

Ако напитката е все още мътна, а ни се иска, разбира се, да имаме бистро вино за празниците, то най-лесният и достъпен метод за бистрене е с яйчен белтък.

Най-напред количеството за бистрене трябва да се отдели от утайката и да се прехвърли в чист съд.

За бистренето да се използуват белтъци само от пресни яйца. Дозата е 1 до 3 белтъка за 100 литра вино.

Белтъците се разбиват първо във вода - за всеки белтък са необходими по 0,1 литра вода.

Трябва да се внимава белтъкът да се раздели добре от жълтъка.

Процедурата

Белтъкът се разбива внимателно във вода, след това се смесва добре с малко вино и накрая се добавя внимателно на тънка струя към общото количество при интензивно и непрекаснато разбъркване.

Времето за пълно избистряне зависи от обема на виното и температурата и е средно от 5 до 10 дни.

По-ниската температура на виното ускорява процеса на бистрене.

Да не получим оцет

Внимание: оцетното вкисване е една от най-честите болести по виното в настоящия период. Опазването от нея е и най-трудната работа. Допуснат ли се грешки, стопанинът може да получи само доброкачествен винен оцет.

За съжаление не рядко в домашни условия ферментацията тръгва в нежелана и продължава по пътя на оцетното вкисване.

Кога се случва това

Домашните майстори трябва да знаят, че оцетното вкисване на виното се причинява от група оцетнокисели бактерии.

Под тяхното действие етиловият алкохол се окислява до нежеланата оцетна киселина.

Основното, което трябва да се знае е, че за развитието им е необходимо да има кислород.

Бактериите много лесно проникват, когато ферментацията протича с плаваща шапка. Те се разнасят се от оцетната мушица (Drosophila cellaris), която популярно се нарича винарка и няко в невежеството си смятат за полезна.

Условията, които благоприятстват оцетното вкисване

Сред тях са както широкият достъп на кислород от въздуха, така и ниското алкохолно съдържание - под 9 об.%.

Спомагат още висока температура от рода на 30-35 градуса по време на ферментацията и на съхранението на виното.

Да открием вкисва ли

Заболяването оцетно вкисване се познава най-добре по характерния вкус на виното.

Освен това по повърхността на болното вино се появява тънка прозрачна ципа която постепенно надебелява, разкъсва се и пада на дъното.

Ципата е белезникава, но при червените вина има розов оттенък.

Иначе вкиснатото вино обикновена запазва бистротата си.

Лекуването от оцетно вкисване е възможно донякъде и само в началото.

Начините за лекуване

Много стопани откисляват със сода бикарбонат, но честно казано това не дава особено добър резултат.

Содата има свойството да се свързва преди всичко с по-силната винена киселина и това е причина виното да загубва и част от вкусовите си качества.

Трябва да се знае, че в този случай виното не е излекувано, защото бактериите всъщност продължават своето действие. И ако го опитате няколко дни по-късно, то отново ще е кисело.

Съвет: след третирането със сода бикарбонат, домашното вино е по-добре да бъде изварено на ракия, докато все още има алкохол.

На второ място добри резултати при домашни условия може да се постигнат, ако при първи най-слаби признаци на оцетно вкисване напитката се пастьоризира - това става по начина, по който се приготвят компоти.

Предпазните мерки са решаващите

Правило номер 1: най-важните мерки срещу оцетното вкисване на домашното вино са предпазните.

Ферментацията на гроздовата мъст трябва да протича в условията на висока хигиена и потопена шапка. Това е особено важно при направата на червеното вино.

От съществено значение са сулфитирането на гроздовата мъст използването на квас от културни дрожди, фумигирането на помещението със серен двуокис чрез изгаряне на сяра.

Следващите правила: виното да се съхранява при ниски положителни температури, доливането му е много ефективна мярка в домашни условия. Когато доливане е невъзможно, в празното пространство над него трябва да се изгаря сяра.