Каракачанската овца е типичен представител на Цакела в България. Цакелът е сред най-разпространените породи овце в държавите от Югоизточна Европа и главно на
Балканския полуостров. В Румъния Цакелът се нарича Цуркана, в Сърбия - Праменка, в Унгария - Рачка, в България - Каракачанска овца. Името си Каракачанска овца носи от каракачаните. В миналото те са отглеждала многобройни стада от породата Цакел.

Каракачанските овце са изключително издръжливи на всякакви метеорологич-
ни условия, не са взискателни към фуража и може да се отглеждат целогодишно на паси-щето без добавка на концентриран фураж. Животните са със здрава костна система и твърди копита.

Характеристики: Каракачанската овца е дребно, приземно животно. Живото тегло на
женските овце е около 30-35 кг, а на кочовете - 45 -50 кг. Мъжките имат дълги, дебели, спираловидни завити рога, а женските са безроги. Опашката им е тънка, къса и стига до скакателните стави. В повечето случаи вълната на Каракачанската овца е светлобозава до кафява, в редки случаи е бяла.

Вълната е смесена, груба, руното е отворено, с характерен косичест строеж. Дължината на косиците е средно 17-19 см. Коремът, краката и главата не са зарунени. Вълнодобивът е нисък: средно 1,5-2,0 кг за овцете-майки и 2,5 -3,0 кг за кочовете.

Млечността за лактационен период е около 50 л, плодовитостта - 105-110%.