Ако хората превъзмогнат недоверието си, за 5 г. ще направят България втория производител на най-скъпата подправка в света, убеден е Хасан Тахиров от Кърджали

Жени Владинова Кърджали

В Източните Родопи основният поминък на хората е тютюнът. Тежък труд от 3-4 часа сутринта до късно вечерта. И е така не само когато се сади, но и когато се разсажда, плеви и когато се бере. А най-много грижи и тревоги има при съхраняването му, за да изсъхне добре и да запази златистия си кехлибарен цвят - гаранция за първокачествен тютюн. Допреди 30-40 г. тютюнопроизводството е осигурявало добри доходи - родителите строят хубави къщи с китни дворове, имат пари да изучат децата си, селата са многолюдни, а училищата - пълни с първолаци. Но това е било преди.

Сега картината е коренно различна - селата са си там, но са почти празни, из дворовете на къщите се мяркат само възрастни хора, повечето трудно подвижни. Младите са тръгнали да търсят работа, а тези, които са останали, пак се занимават с тютюн, но пари от него няма. Причината - или цената е ниска, защото тютюнът е некачествен, или защото даже не го изкупуват и така си мухлясва на низите или балите. Но когато човек си мисли, че по-лошо от това няма накъде, ето че започва да се говори за създаването на нов поминък в Източните Родопи - отглеждането на шафран

А човекът, който се е нагърбил с нелеката задача да убеди хората в Кърджалийско, че който има в двора си шафран, все едно има петролен кладенец, е Хасан Тахиров. Той е с шведско гражданство и от дълги години живее в Швеция. Образованието, което получава в България, е финанси и кредит - международна търговия. В същата насока получава и специалност в Швеция - световни стратегии и политически инвестиции. Придобитите знания му помагат изключително много за развиването на печеливш бизнес в Швеция. Но годините минават и той се връща в родния край, воден единствено от желанието да помогне, като създаде нов поминък за хората в Източните Родопи, още повече че има тази възможност. Г-н Тахиров работи като представител на големи шведски фирми. Едно от най-големите му постижения като бизнесмен е продажбата на плаващ хотел в Турция. Всяко негово начинание успява, защото има нестандартни идеи. Има много приятели, колеги и бизнес партньори в Турция, Гърция, Иран и в Дубай. Сега живее в обсерваторията на връх Стръмни рид в Родопите.

С Хасан Тахиров и съпругата му Рени се запознаваме в землището на с. Скалище, на 10 км от Кърджали. Там, недалеч от машината, засаждаща шафрановите луковици върху 100-декарова нива, тръгва разговорът ни за шафрана - известен още и като червеното злато. Или както казва самият Хасан Тахиров, засяваш ли шафран - сееш злато, а береш диаманти.

Как започва всичко

За ползата от отглеждането на шафран разбрах в Иран, споделя Тахиров и разказва, че там силно е впечатлен как многолюдни селски семейства с по 6-7-8 деца, и то в райони с неплодородна земя, имат висок жизнен стандарт. И проявява интерес как човек само с 5-6 декара, и то камениста земя, може да има солидни доходи. Тогава разбира, че в Иран за хората от хиляди села основният поминък е отглеждането на шафран. Там шафрановите полета са върху милиони декари. Вярно, държавата е създала монопол, но кредитира производителите и им гарантира изкупуване на продукцията. А плащането става веднага, на ръка.

Отглеждането на шафран е сериозен бизнес и в азиатската част на Турция. И в Гърция има огромни масиви от шафран. Г-н Тахиров твърди, че 40-50 села в Северна Гърция в района на гр. Козани, на запад от Солун, също отглеждат растението и получават субсидии от ЕС. Шафран се отглежда още в Кипър, Испания, Франция.

Ето всичко това ме накара да направя всичко възможно и да разпространя отглеждането на шафран и в България, като започна от моя роден край, споделя г-н Тахиров. За целта той внася луковици от опитна станция в Турция с помощта на световния и олимпийски шампион по вдигане на тежести Наим Сюлейманоглу.

Успоредно с осигуряването на луковиците установява контакт и с водеща немска фармацевтична фирма, която е готова да изкупува големи количества цветове от българския шафран, стига да има кой да ги произвежда. Свързва се и със световноизвестна фирма, производителка на чай.

Като всеки добър предприемач г-н Тахиров първо проучва и осигурява пазара, преди да се захване с производството на български шафран. А положителните отговори го убеждават, че интересът е голям, а от проучванията разбира, че търсенето на шафран е задоволено едва на 30 на сто и има огромна свободна пазарна ниша.

А цената на международните пазари е главозамайваща - между 10 и 20 хиляди долара за 1 кг шафран която се получава от близалцата на шафрановия цвят. Един килограм може да се добие от 2-3 декара. Затова той съветва желаещите да се захванат с този бизнес да започнат отглеждането на шафран като за начало само върху 1-1,5 дка. Инвестицията за декар и половина е 6000 лв., а очакваният доход - 15 000 лв. на година. Така че, ако хората по селата досега са сели арпаджик за градския пазар, по-добре да го заменят с шафран, категоричен е бизнесменът.

Това, което впечатлява, е, че г-н Тахиров поддържа непрекъснати, и то добри контакти с различни фирми в цял свят, които проявяват интерес към отглеждането на шафран. Така се стига и до договаряне с иранска компания, която иска да започне бизнес с шафран в Кърджалийско. Идеята е да бъдат създадени достатъчно насаждения, за да се изгради фабрика за пакетиране на шафран за чай и подправки. Така ще бъдат отворени нови работни места за около 100 души. Според специалисти на иранската компанията, дошли на проучване климатичните условия са изключително подходящи за отглеждане на шафранови луковици и това може да се превърне в доходоносен бизнес за местните хора.

В района на Кърджали първите насаждения с шафран вече са дали реколта, а луковици са засети и в четири опитни станции в други райони на страната. Но първият човек, засял култивиран шафран, е самият Хасан Тахиров. Това става преди близо 2 години върху 30 дка край Елхово. За целта си поръчва шафранови луковици от Испания и Холандия - струват му 3 хил. лв.

Подправката се получава от близалцата на шафрановия цвят. Един килограм може да се добие от 2-3 декара.

Близо толкова ми излезе и обработването на земята, която е собствена, но пустее от години, обяснява г-н Тахиров.

Не се притеснявам от инвестицията, защото съм убеден, че бързо ще си върна вложените пари. Сигурен съм, че след това ще започна и да печеля.

Убеден съм, че промишленият добив на шафран у нас ще се развие

Налице са двете най-важни условия: изключително подходящи климатични условия и голямо, не, огромно търсене на световния пазар. А щом пазарът е осигурен, и то на много добра цена, никой производител на каквато и да било стока няма от какво да се притеснява, пояснява правилата във всяко бизнес начинание г-н Тахиров.

Друго насаждение с петнадесет лехи с шафран има в кърджалийското с. Глухар. Там с шафрана се захваща млад човек - Али Сюлейман, който е завършил Стопанската академия в Свищов.

Работил е три години и половина в Англия, спестява пари и се връща в България. Смята, че и тук с частен бизнес може да печели. Г-н Тахиров е дълбоко впечатлен от девиза на младия мъж: "По-добре да ядеш лук у дома, отколкото месо в чужбина!"

Г-н Тахиров помага експериментално да бъдат засадени и две лехи в Комплексната опитна станция в Кърджали, а на близо 40 стопани раздава луковици, за да ги засадят в дворовете си. Растенията презимуват добре и се развиват нормално навсякъде в 40-те места в област Кърджали, където са засадени. Отлични са и резултатите от лабораторните изследвания, извършени в България и в Англия, споделя г-н Тахиров, който поема разходите.

Дейността му не спира дотук - той е инициатор за учредяване на Националната асоциация на производителите на шафран у нас. А интересът към отглеждането на шафран е толкова голям, че има и чужденци, които искат да започнат култивираното му отглеждане у нас. Например в Добруджа има испански предприемач, който отглежда над 100 декара с шафран. Опитите да се отглежда във Враца, Русе и Пловдив също са успешни.

И въпреки цялата главозамайваща информация възниква и съмнението има ли риск нещата да не се получат тоест продукцията да е некачествена и поради тази причина производителят да не може да получи очакваната висока цена. Има, разбира се, отговаря Хасан Тахиров и веднага пояснява, че рискът може да дойде само и единствено поради недобро отглеждане и немарливост. Защото нивите трябва да са добре разорани, засяването да става на нужната дълбочина, от значение е и разстоянието между луковиците, както и много други агротехически дейности. Те ще бъдат разяснени на всеки желаещ да се занимава с отглеждането на шафран и тук идва ролята на Националната асоциация на производителите на шафран.

Хасан Тахиров изрично подчертава, че цялата технология е разработена и утвърдена от експертната оценка на специалисти, а тя е, че за добив на 1 кг плодници от шафран са необходими 100 000 стръка на декар

Освен плодниците се ползват и тичинките от цвета на шафрана. Листата също се берат. Гамата от продукти е много широка - от подправки до медикаменти и козметика.

Както вече стана ясно, търсенето е голямо - интерес проявяват Испания, Ирландия, Швеция, Дубай, Иран, Чили, Аржентина, Бразилия. А най-впечатляващо е желанието им да купуват луковици шафран с български произход, защото тук, в Източните Родопи, явно климатичните условия позволяват луковиците да са с изключително високо качество.

Чуждестранните специалисти са изумени от резултатите - тичинките на българския шафран са по-дълги - те са 3 см а тези на иранския цвят са 2,5 см.

А най-хубавото е, че добрите новини не свършват дотук - производителите на шафран ще могат да разчитат от догодина и на евросубсидии при производството му в размер от 2 000 до 8 000 евро.

Това се обсъжда на работна среща в Кърджали на експерти от ОД "Земеделие" и МЗХ. От агроминистерството гарантират допълнителни доходи на стопаните, заети с отглеждането на тютюн, тъй като шафранът може да се отглежда след прибирането на реколтата, е позицията на МЗХ.

А от Изпълнителната агенция по сортоизпитване са посочени 4 места в страната, където опитните полета са подходящи за изпитанията - в Русенско, в Лудогорието, в Пловдивско и в Кърджалийско. Определени са и 30 терена в Източните Родопи за тестването на шафрана на територията на цялата Кърджалийска област.

След всичко, което научихме, остава да се надяваме, че най-накрая ще бъде намерен алтернативен поминък за тютюнопроизводителите. И дали наистина ще е шафранът.

Какво представлява скъпата подправка

Той е култивирано луковично растение с уникален вкус. Ние познаваме неговия "див" вариант - есенния минзухар. Култивираният шафран е особено популярен в страните от Близкия изток. Наричат го цветето на рая и подправката на боговете, защото е най-скъпата подправка в света.

Шафранът е и билка и някога са лекували много болести с него. Неслучайно мощните фармацевтични компании плащат луди пари, за да го включват като съставка в различни билкови сиропи, таблетки и т.н Последният хит в Швеция са шафранови капсули, които подсилват имунитета. Блистер от тези капсули струва 60 евро.

А ако се върнем още по-назад във времето, през Средновековието се е вярвало, че шафранът предпазва и лекува от чума. В древна Индия и Кашмир пък е бил смятан за най-скъпия дар от боговете. Японски изследователски институт неотдавна доказа, че екстракт от растението, обработен по специална технология, е в състояние да пребори и рака.