Проф. дсн Петко Иванов

Традиционната система на интензивна почвена обработка, основаваща се на дълбока оран с лемежен плуг и допълнителни плитки обработки (дисковане, култивиране, брануване) изисква голям разход на време, енергия и труд. Наред с положителните въздействия (създаване на мощен обработваем слой, унищожаване на плевели, мобилизиране на хранителни вещества и пр.), те оказват и отрицателни влияния, а именно: разрушаване на почвената структура, дехумификация, уплътняване на почвата, усилване на ерозионните процеси, повишена загуба на почвена влага, замърсяване на атмосферата и увеличаване на парниковите газове.

Всичко това е довело през последните 2-3 десетилетия до стремеж за разработка на нови по-природосъобразни системи, щадящи почвата и с по-малък разход на средства и енергия. Минимализирането и рационализирането на почвените обработки се постига по няколко начина:

Едновременно извършване на няколко дейности - обработка на почвата, сеитба, торене, с помощта на комбинирани агрегати;

Намаляване броя на дълбоките обработки, като дълбоката оран се извършва периодично през 4-5 години;

Основна обработка с чизелов плуг вместо с обръщателен, т.е. дълбока оран без обръщане на орния слой

Често се съчетава с оставяне на растителните върху повърхността на почвата (мулчиране);

Предсеитбена обработка само на част от почвената повърхност (на ивици);

Директна сеитба без обработка на почвата, съчетана с използване на хербициди.

При вземане на решения за промяна и усъвършенстване системата на почвена обработка трябва да се вземат под внимание редица фактори и условия: почвена характеристика, хранителен режим и торене, налична техника за сеитба и пр. Те са обект на настоящата статия.

Почвена характеристика

Мощността на почвата и конкретно на хумусния хоризонт определят дълбочината на основната обработка и възможността от продълбочаване на орницата.

Механичният състав определя възможността за почвена обработка при различно ниво на влажност. Тежките глинести почви, за разлика от леките песъчливи, изискват спазването на определен тесен интервал на оптимална влажност.

Опасност от ерозия. Почвената ерозия (водна и ветрова) е основен фактор за разрушаване на почвите. Ерозионният потенциал зависи главно от релефа - величината и дължината на наклона. Полетата с голяма опасност за ерозия изискват редуциране на обработките, за да се минимализира почвената ерозия и поддържа почвеното плодородие. От друга страна, равните полета с нисък ерозионен потенциал са подложени на по-голяма опасност от повърхностно и дълбочинно уплътняване на почвата.

Почвен дренаж. Слабо дренираните почви обикновено са по-хладни и мокри по време на сеитбата. Те се затоплят по-бавно и изискват повече обработка, което което забавя поникването и често намалява гъстотата на посева.

Плътност на почвата. Обработката на почвата е силно зависима от възможността за уплътняване на почвата. Последното може да бъде повърхностно (образуване на почвена кора) и дълбоко. В зависимост от произхода последното може да е генетично (резултат от почвообразуването) и придобито (следствие на неправилна обработка).

При обработка на почва с влажност над оптималната се получава непълно обръщане на орния слой във вид на уплътнени кални ленти, който се втвърдяват след изсъхване. Сеитбата е некачествена, поникването е неравномерно и развитието на растенията забавено. При системна обработка на еднаква дълбочина, особено при повишена влажност, почвата в дъното на браздата се уплътнява като т.н. плужна пета, която ограничава развитието на кореновата система на растенията.