Проф. дсн Петко Иванов

Според приблизителни неформални оценки производството на домати в България след 1990 г. е намаляло около 8-9 пъти и вътрешната консумация се задоволява само с около 20% от собствено производство.

Зеленчуковото производство е традиционно важен подотрасъл на земеделието на ЕС и България, а доматите са с най-голямо производство и консумация сред зеленчуците.

Известно е голямото хранително, диетично, профилактично и лечебно действие на доматите против редица болести.

Освен за консумация в свежо състояние, те са ценна суровина за преработвателната промишленост и износ.

Съвременната селекция е допринесла за създаване на сортове с висока добивност и специфично използване, а разработените технологии осигуряват целогодишно снабдяване на населението.

Доматите се отглеждат широко по света с хиляди сортове, селекционирани за различни големина, оцветяване и форма на плодовете, пригодност за различни производствени направления, начини на консумация, преработка и консервиране.

 Доматите в света и ЕС

Световното производство на домати през 2010 г. възлиза на около 156 млн. тона с постоянен ръст по години. Продукцията на водещите 10 страни в света е показано в табл. 1.  Производство на домати във водещи страни на света (по FAO The Statitics Division, 2013)

Подчертано най-големият производител е Китай, следван от САЩ, Индия, Турция и Египет. В Европейския съюз водещите производители са Италия, Испания и Турция.

Сумарно ЕС-28 е най-големият производител на домати в света след Китай с почти 18 млн. тона годишно, с което общността е на второто място в света (11.5%) след Китай и пред Индия и САЩ. От тях около 8 млн. тона са за директна продажба и 10 млн. за преработка. Производството е концентрирано в южните средиземноморски страни: Италия, Испания, Португалия и Гърция.

Безспорни лидери в доматеното производство на ЕС са Италия и Испания, следвани от Гърция и Португалия. Забележително също е производството на домати в някой страни на Западна Европа, като Холандия и Франция, където се получават най-високите добиви от единица площ. Холандия е най-големият износител на домати пред Испания.

За отбелязване са високите добиви от декар във водещите европейски страни - между 5.3 и 7 хиляди килограма на декар. Те са още по-високи във Франция и особено в Холандия, където относителният дял на оранжерийното производство е много голям. Добивите от новите страни членки - Румъния, Полша и България са по-ниски, резултат отчасти на по-северните и неблагоприятни условия за ранно производство.

Доматите в България

Производството на домати в България е характеризирано за периода от 1970 до 2014 г. с показателите: произведено количество в хиляди тона (фиг. 1), реколтирани площи в хиляди декара (фиг. 2) и средни добиви в хил. тона (фиг. 3). Използвани са статистически данни от Faostat Agrucultural Production (2013) за периода до 2000 г. и от Агростатистика при МЗХ след 2001 г.

Във фиг. 1 показано производството на домати от 1970 до 2014 г. До 1980 г. производството е колебливо под 800 хил. тона, през 80-те години над и около 800 хил. т. След 1990 г. следва рязък спад до 530 хил. тона през 1995 г., до 410 хил. т през 2000 г., 245 хил. т през 2002 г., достига минимума от 94 хил. т през 2012 г. Следва слаба тенденция за увеличаване на производството до 120 хил. т през 2014 г. През периода след 1990 г. производството на домати е намаляло до 9 пъти през 2012 г. и 7.1 пъти през 2014 г. в сравнение с 1990 г.

Нашето производство е само 0.7% от това на ЕС-28 и е много пъти по-малко от това на водещите страни - 42 пъти от Италия, 35 пъти от Испания, 15 пъти от Гърция и 10.3 пъти от Португалия. Съседна Турция произвежда 95 пъти повече домати от нас и е най-големият износител.

Много повече домати произвеждат по-северни страни с по-неблагоприятни условия от нашите, като Румъния (4.9 пъти) и Полша (2.2 пъти), както и по-малки страни - Холандия (близо 5-6 пъти) и Белгия (1.8 пъти).

Реколтираните площи с домати в България са показани графично във фиг. 2. Те са големи над 240 хил. дка още през 1970 г. и нарастват, за да достигнат максимума си от около 3000 хил. дка през 1980-те години. Следва рязък спад до над 100 хил. дка през 2002-2004 г. и 70 хил. дка в 2006 г. От 2008 до 2015 г. площите с домати са само около 30 хил. дка, с малки колебания. Или реколтираните площи са намалени около 10 пъти в сравнение с максималното равнище.

Средни добиви на домати в 44-годишен период са отразени във фиг. 4. За разлика от реколтираните площи и производството, те не следват същата ясна тенденция. Те са под 3 тона/дка през 1970-те, достигат до 3 тона/дка през 1980-те, след което намаляват до най-ниското равнище под 2 тона/ха през периода 1995-2003 г. В следващите години се повишават до максимума от около 3.9 тона/дка през 2008 и 2010 г. Тези са общо взето много по-ниски от тези на средиземноморските страни, които са от порядъка на 7-9 тона/дка.

Това на пръв поглед нелогично изменение на средните добиви очевидно се дължи не само на мащаба, но и на променящите се насоки на производство (оранжерийно, ранно и късно полско). През 1980-те, когато площите и производството са на най-големи площи, широко е прилагано по-екстензивно полско производство с по-ниски добиви за преработвателната промишленост (белени консервирани домати, пюрета и пастети). Най-ниското ниво на добивите съвпада с периода на най-голям упадък на зеленчуковото ни производство, след който следва известно стабилизиране на малки площи, с относително по-високи добиви.

Производството на домати, както всички интензивни култури и подотрасли в годините след 1989 г. преживява рязък срив

Това за страна с добри условия и традиции в зеленчуковото производство е невероятен провал, който сигурно няма аналог в европейското земеделие. Затова не е чудно, че на нашите пазари рязко доминират вносните домати (около 80-90% по неофициални оценки). Като суровина за преработка се използва главно внос на домати от чужбина.

Причините са комплексни, но основната е погрешната поземлена реформа, с която бяха раздробени и ликвидирани големите зеленчукови градини, както и липсата на държавна политика. Затова допринесе и мегаломенията на социализма за създаване на огромни комплекси, които не могат да се стопанисват при условията на частна собственост, както и липса на интерес и квалификация на новите собственици. Унищожаването на преобладаващата част от поливните системи е национална трагедия, с която се намали рязко възможността за отглеждане на поливните градински култури.

Неблагоприятни фактори за възстановяване и развитие на зеленчуковото производство на съвременно равнище са:

малката помощ от страна на държавата и със средства от ОСП;

невъзможност да се конкурира субсидираното производство и контрабандния внос от други страни;

ниското ниво на организираност на производителите;

нарушена връзка между производство и пазар;

липсата на достатъчно поливни площи и скъпа вода за поливане, остаряла материална база и недостатъчно обучение и квалификация на заетите в градинарството.

В България има условия за развитие на зеленчуково производство:

благоприятни почвено-климатични условия;

опит и традиции от миналото;

наличие на богат специфичен генофонд от местни и интродуцирани сортове;

голям потенциален външен пазар;

наличие на много изоставени земи и пр.

Европейският съюз като цяло е подчертано нетен вносител на плодове и зеленчуци и нашето градинарство трябва да заеме своето място в пазара на общността.