Ася Василева

Тръгнах към стопанството на Илия Георгиев от село Новаково, Пловдивско, с голямо желание. Любопитно ми бе да видя една истинска семейна ферма. Много се писа и продължава да се пише за тази форма у нас, но така и не тръгна по този път българското земеделие. А именно семейните ферми са гръбнакът на земеделието в развитите страни. Стопанството на Илия е точно това, което се определя като семейна ферма. Той, заедно с баща му и сестра му, сами отглеждат 130 крави. Освен един пазач, в стопанството няма други наемни работници. Илия Георгиев вижда перспектива в този вид земеделие, всичко успява да свърши по най-добрия начин. И при добри и стабилни цени на млякото би гледал с оптимизъм в бъдещето.

Стопанството на Георгиеви не е голямо, но пък себестойността на продукцията излиза ниска, поради този вид организация на труда. И въпреки че днес, в условията на всеобща криза на свръхпроизводство на мляко, не може да се похвали с кой знае какви успехи, Илия споделя, че за разлика от много свои колеги стои здраво на земята и успява да изплаща кредитите си към банките. Моделът на семейната ферма, според него, е пътят към стабилното му икономическо бъдеще.

За да се случи това, Илия и неговото семейство са извървяли дълъг път на планиране и изграждане на технологичния процес в стопанството. Добре подбраните машини, съвременните технологии, правилната организация на работния процес позволяват разходите да са сведени до минимум. В стопанството няма излишни хора, които често не работят, а трябва да ги пазиш да не крадат, и не можеш винаги да разчиташ на тях.

Илия ме посреща на вратата на дома си с кана домашен айрян, който е като еликсир в жегата, надвиснала над Новаково. Бях забравила този вкус от детството ми. Въпреки счупената ръка, поради претърпян наскоро инцидент, младият мъж не спира да работи. Когато разказва за стопанството си, го прави с гордост и познаване на тънкостите на този вид работа.

"Отглеждаме млечни крави. Започнахме от нищото - вкъщи с 3 животни. В момента имаме 128, запознава ме със стопанството си той. Всичко направихме от нулата. През 2000 г. купихме земя извън населеното място, сменихме й статута. Реших, че няма да търся работа в града, а ще видя дали мога да постигна нещо със земеделие.

Какво по-хубаво от това да работиш за себе си?

Така от 3 кравите станаха 128. Цялото стадо е възпроизведено от наши животни. Те са порода Черношарено и Червеношарено.

Това, което правим, е семеен бизнес в чист вид. Такава ни беше целта и така сме си подредили работата. Сестра ми сутрин и вечер влиза сама, издоява кравите. В момента аз обикалям, занимавам се със сеното, люцерната, сламата - цялата работа на полето върша сам. Работим семейно, защото никой не милее за животните, както ние го правим".

Докато слушам Илия, се чудя как е възможно трима души да гледат толкова крави сами. Но бързо ми става ясно. В стопанството от пръв поглед прави впечатление, че всички машини са чисто нови. И всички те са в характерния зелен цвят на Deutz-Fahr.

Неминуемо беше да го попитам защо е избрал точно този бранд и е инвестирал толкова много в нова техника. Илия без за момент да се колебае ми отговаря:

"За да ни е лесно. Съвременната техника оптимизира производствения процес и намалява разходите. По европейските програми успях да се включа с два проекта. Много четох, много се интересувах какви машини да избера. Пределно ясно ми беше, че това е огромно капиталовложение, което, ако не е направено правилно, може да ме обрече на фалит. Спрях се на машините с марка Deuzt-Fahr, представлявани в България от фирма Ири Трейд

Защо точно те, интерсувам се аз:

"Не съм най-големият специалист в техниката, но си казах - след като Deutz-Fahr е от малкото световни компании, които произвеждат и разработват собствени двигатели, сигурно знаят как да направят и най-добрите машини. Както знаете, много от останалите производители използват в своите машини двигателите на Deutz-Fahr. Тогава реших, че направо ще купя от източника.

При първата програма взех първия трактор, 5-а серия, и като видях как работи, закупих и останалите машини. Оборудвах се с още един трактор 6-а серия, телескопичен товарач и квадратна балировачка. Хареса ми комфортът и дори визията на тези машини. Удобни са - отиваш, работиш. Нямали сме и проблеми с машините. Никога не са спирали да работят."

Илия Георгиев е доволен и от обслужването, което получава от фирма Ири Трейд.

"Вярно, че досега не съм имал сериозни проблеми с машините, казва той. Но съм спокоен, защото момчетата от фирмата са много точни. Идват навреме за техническото обслужване. При най-малкия проблем им се обаждам по всяко време и веднага получавам компетентна помощ, за да не спира работата.

Дори когато пускахме балировачката, едно от момчетата, което беше на обучение в Холандия, въпреки че беше в отпуска, каза, че няма как да не дойде. Доволен съм и занапред ще продължа да работя с Ири Трейд. Ако не бяхме доволни, нямаше да имаме 5 техни машини за над 1 милион лева.

Само да имаме възможност да продължаваме да купуваме нови машини, пожелава си Илия. Смятам да кандидатствам и сега, ако отворят мярка 4.1, но не съм голям оптимист. Обезверен съм. От колко време се говори и нищо не става. Последния път ни отрязаха от двете машини по 50 000 лв. Взеха някаква странна референтна цена и така дължа на банката 100 000 лв. повече. А сега по новите договори, които се подписват в момента по подмярка 4.1, орязванията са брутални, хората се отказват да подписват договорите. Аз също бях на кантар дали да подписвам. Но реших, че тези машини ни трябват. Реших, че трябва да инвестирам в модерни машини, за да ни е лесно на нас да работим, да можем сами да се оправяме с животните.

Новите машини изцяло променят начина на работа, улесняват я многократно

Сега изцяло сами се справяме с всичко, дори и с храненето. Преди това не можеше да стане. Работата си върви. Преди трябваше да плащам на цигани да работят, а не знаеш ще дойдат ли днес, няма ли да дойдат, как ще свършат работа. Сега сме независими и сме сигурни в качеството на свършената работа. Аз си правя балите, аз си ги товаря, прибирам ги и не чакам никого. Намаляват значително разходите. Винаги съм казвал - предпочитам да връщам на банката, отколкото парите да ги давам на ромите. Банката все някога свършва и машината си остава твоя. И работиш спокойно. Не се притесняваш, че идва дъжд, а работниците не са дошли. И работата става много по-съвременна. Сега правим балите на сенаж, което е много по-добре за животните. Със старите машини това не можеше да се прави. С една машина вършим работата на 5 стари.

Инвестицията е голяма, но се изплаща. Само че трябва да знаеш какво вземаш, за какво го взимаш и какво правиш.

Да купуваш машините разумно

Не сме взели нито една машина, която да не ни върши работа или да не пасва в технологичната верига на нашето производство. Всички са купени специално за животните.

А машините на Deutz-Fahr са едни от най-рентабилните на пазара. Лично се убедих в това. Имат отлично съотношение цена-качество. При Deutz-Fahr много от нещата, които при другите брандове са опция, влизат в стандартното оборудване. Машините са еталон за издръжливост и икономичност. Гарантирам пред всеки, че Deutz-Fahr е най-икономичният двигател в сектора и съчетан със скоростна кутия ZF, става непобедима комбинация".

Докато разговаряме, стигаме до обора, където с мучене ни посрещат кравите. Илия и баща му са го направили според всички европейски изисквания - извън селото, чисто нов, с постелки и удобства за животните. Изградили са торище и сеновал. Илия споделя, че имал намерение да разшири помещението двойно, за да раздели животните, но напоследък меракът му е намалял поради спадналите цени и заплахата от дерматит.

Излиза ли ни сметката?

В момента сме на ръба, даже може да се каже, че слизаме под него. И пак ние сме сравнително добре, защото при нас изкупната цена е 50 ст, но повечето колеги продават на 35-40 ст.

Работим с една малка мандра и като подписвахме договора е упоменато, че не може да ни купува млякото за под 50 ст.

Не е толкова сложно да затвориш цикъла, но е сложен въпросът с това кой ще го преработва и реализира. Трябва да наемем поне още 2 човека, които да работят това и още един, който да го разнася и да търси пазари. Така че за нас е по-добре да произведем, да продадем и да знаем, че днес имаме 200 лв. и те са си наши. Не искаме милиони. Но от друга страна трябва постоянно да инвестираме и да се развиваме. Това е причината в момента да сме на ръба, защото сега работим за животните и за банките.

Инвестирали сме много - изградили сме торище, сеновали, базата е оборудвана по всички европейски изисквания. Извършихме всичко, което се изискваше - доилни инсталации, гумени постелки, изградихме торище, голям сеновал за готовата продукция. Остана само да работим и да връщаме.

В момента получаваме млеконадой от по 700 литра на ден. Но повече от половината от животните са сухостойни. Имаме около 40 юници, които ще се отелят през есента. Тази пролет имахме намерение да увеличим животните, но със заразата от дерматит, която дойде, спадът на цените на млякото и меракът взе да ни минава. Но толкова много пари сме инвестирали в тях, всичко, което сме спечелили, е вложено, така че няма накъде да мърдаме. Иначе отдавна да сме се отказали. Щях да гледам 3 крави вкъщи и да живея по-добре, отколкото със 130", с горчивина споделя Илия. И добавя: много ни обърка Европейският Съюз

Само условия и изисквания изпълняваме. Заровихме толкова пари да изпълним всичко и накрая нищо. Полза никаква. Подлъгаха ни, тръгнат нещата за година-две, после си го вземат двойно. Сега ЕС казва - има свръхпроизводство на мляко. А реално нашето производство в България не е достатъчно да задоволи нуждите на страната. Но влиза европейското и пазар за българското мляко няма.

Получаваме субсидии на глава добитък и на декар земя. Земята е пасища и ливади. Всичко е насочено към животновъдството. Не искаме да се занимаваме с друго. Избягваме да произвеждаме зърно за животните, защото реално сега по жътва можем да си го купим по-евтино, отколкото да ни излезе на себестойност".

А ако спадът на цената продължи, питам аз.

"Ако продължи да пада цената на млякото, то е ясно. Ще дойде банката и ще си вземе всичко. Дори и да отидем на затваряне на цикъла, в момента от ЕС при търговците влиза готова продукция на 4,50-5 лв. При тая цена ние пак сме неконкурентни. Аз, за да изляза на пазара, трябва да изляза на цени от 9 лв. кашкавал и 6-7 лв. сиренето.

Така, както вървят нещата сега, както и да го мислиш, няма как да се получат нещата. Животновъдите смятаме, че целта е да се унищожи бизнесът на тези, които са с до 100-120 животни. Искат да останат само големите. А ние работим с желание и сърце, не сме "субсидаджии". Каквото изкараме, всичко вкарваме обратно в животните. Даже и отгоре, за да можем да се развиваме и да ни е по-лесно на нас".

Илия има и конкретни предложения как да се решат проблемите:

"Трябва да има една стабилна целогодишна цена на млякото. 70 ст. е реалната цена на производството.

И за мандраджиите, и за нас е добре. А сега мандрите купуват млякото на 30 ст., продават кашкавала на 10 лв. Като купуваха млякото на 70 ст., кашкавалът пак беше 10 лв. Държавата да застане зад млекопроизводителите, да има една стабилна цена на млякото и оттам нататък вече да се види кой какво прави.

Не може субсидиите да се разпределят както сега. Не може някой, който не е вкарал един лев в стопанството си, да взема колкото мен. Нека се минава на проверки, да се види как се гледат животните, изградени ли са всички изисквани неща, спазват ли се разпоредбите. И само който изпълнява всички изисквания, да получава пълния размер на субсидиите."

Очевидно, че предложенията на Илия Георгиев са резонни. Но дали ще ги чуе държавата и още повече дали ще направи нещо по въпроса, не е факт. Оптимистичното е, че Илия не чака държавата да му помогне, а сам е направил всичко необходимо, за да бъде животновъдната му семейна ферма рентабилна. Ако такива фермери в България станат повече, а ако и държавата все пак "им удари едно рамо", българското земеделие ще има бъдеще.