Беше много трудно, но вече мислим и за бутиково производство на продукти от биволско мляко, признават собствениците на “Мурра 2002” в с. Лозенец Йордан Койчев и Стоян Желязков

Жени Владинова с. Лозенец, община Стралджа, област Ямбол

Всичко започна през 2000 г., тук, в района на с. Лозенец, където биволовъдството, може да се каже, че е с традиции, разказва Стоян Желязков. В селото имаше биволовъдна ферма още по времето на ТКЗС-ата през 1993 г. с 400 животни. В онези години раздадоха по-голямата част на правоимащи и биволите отидоха директно в кланицата, спомнят си двамата съдружници Йордан Койчев и Стоян Желязков. От кооперацията остават около 100 животни. А след още няколко години са едва 20. Тези животни бъдещите фермери получават като арендатори и с тях стартира биволовъдната им ферма.

През 2001 г. купуват още 17 биволи и така започват да разширяват стадото със собствени приплоди. В онези години пари няма и през 2004 г. с първия кредит купуват 39 биволи и правят централен млекопровод за 100 дойни животни

Може да се каже, че това беше и голямото ни постижение на онзи етап на развитие на биволовъдната ферма, е днешната оценка на биволовъдите. И така започват да развъждат стадото сами.

На по-късен етап кандидатстват по програма САПАРД и купуват още 80 биволици, с които увеличават вече значително стадото. И оттогава насам всички животни, които са във фермата, са техни приплоди.

Вече сами си правим селекцията с изкуствено осеменяване и имаме първите 15 малачета, родени във фермата ни, гордо споделят домакините ми и поясняват: Големият проблем на бранша е, че у нас не може да се намерят бици за разплод Българска Мурра. През цялото време сме работили с породисти мъжки животни, но идва моментът, когато наистина трябва в стадото да се вкара нова кръв

И затова използвахме осеменителни животни, с които почти не се е работило. Да, може би са малко по-некачествени, но все пак са с генетично запазена линия, обясняват съдружниците. Вярно, по-късно у нас се вкараха италиански бикове в Института в Шумен, но не сме ги ползвали, казва Стоян Желязков и обяснява защо. Истината е, че това, което видяхме, не ни хареса, а и не мислим, че са по-млечни от нашите, допълва Стоян. Сега чакаме да пораснат приплодите от нашата собствена селекция и от догодина ще ги ползваме за размножаване.

Скоро предстои още 15 биволици да родят, така че се надяваме всичко да е наред по отношение на генетичната линия - тя е много важна - подчертава фермерът.

Заплождането в биволовъдната ферма е изкуствено и започва в началото на лятото - май и юни. Намеренията им са да заплодят около 50-60 биволици. За консултации при размножаването използват специалисти от Тракийския университет, които са обучили и ветеринарните техници, работещи постоянно във фермата. А ветеринарният лекар следи както процеса на заплождане, така и бременността на биволиците. Затова и биволовъдите са спокойни, защото ветеринарният екип на фермата от години се справя сам, и то много добре.

В моментабиволското стадо е от 520 животни, като 320-330 са основното стадо а останалите са подрастващи животни до 2-годишна възраст. В България има две-три големи биволовъдни ферми като нашата, поясняват двамата съдружници. Но нашата е единствената, която кандидатства и през 2012 г. завърши обекта по мярка 121 за нитратната директива

Направихме и нов обор за 200 дойни животни, с доилна зала и нещата тръгнаха съвсем в друга насока. Вече спокойно можем да кажем, че в биволовъдната ферма се работи на високо професионално ниво. Доволни сме, защото успяхме да надградим и да създадем изключително модерна биволовъдна ферма, споделят биволовъдите. И има защо, фермата разполага със системата "Корал" - животните се вкарват в специално заграждение и там лесно се обработват при нужда от ветеринарен лекар - за взимане на кръвни проби, прегледи или за други ветеринарномедицински манипулации.

Друг голям плюс в биволовъдната ферма е оборът - цялостно оборудван от Италия отговарящ на най-съвременните изисквания за оборно отглеждане на едър рогат добитък, в случая биволи. И така през 2012 г. оборудването на биволовъдната ферма окончателно приключва, биволовъдите получават и субсидията.

И като стана дума за пари, биволовъдите изрично държат да споделят, че тази година за първи път са изключително доволни от финансирането. За първи път получихме една истинска субсидия за биволите, признават двамата съдружници. Досега сякаш бяхме позабравени, но това, което ни се даде, е достойно подпомагане, още повече че такива пари никога биволовъдите не сме получавали.

Вярно е, че проблемите не свършват, но вече може да се работи по-спокойно, категорични са фермерите от с. Лозенец.

И защото винаги ще има утре, заговаряме за бъдещето. Факт е, че модерната биволовъдна ферма е изградена и работи по всички европейски стандарти. Какво следва по-нататък. Да, наистина, двамата съдружници иматпланове - догодина мислят да кандидатстват с нов проект

С него искат да направят още един обор за 100 биволици, който ще използват като родилно. Според двамата опитни биволовъди е добре да се отделят животните, преди да родят. Така освен че ще се чувстват по-комфортно и ще бъдат по-спокойни, бременните биволици ще бъдат и под постоянен ветеринарен контрол.

Работната ръка

Голямата ферма иска грижи и поддръжка. Затова и във фермата има 28 работници на постоянна работа целогодишно - 10 души са заети с животновъдството, а останалите са ангажирани със земята - работници и механизатори. Фермата обработва 10 000 дка земя, от които 1500 дка са с пасища, а другите площи са с есенници и пролетници за осигуряване нуждите от качествени собствени фуражи.

Изхранването на биволите

У нас масово се говори и се пише, че биволът не е претенциозен при отглеждане и хранене, но съвсем не е така, твърди Стоян Желязков. Този вид си иска своето - първо, всекидневни грижи и достатъчно качествена храна.

И за да осигурят на биволите си необходимите фуражи, фермерите произвеждат люцерна и силаж, купуват и концентриран фураж. Сами си съставяме дажбите и строго се следи съдържанието им според физиологичното състояние на всяко отделно животно, споделят собствениците. И биволиците им се отплащат: средният месечен млеконадой е 8-8,5 л висококачествено биволско мляко което според тях на този етап е много добре.

Не се оплакваме и от цената на млякото - поддържа се една цена, която нито е висока, нито е много ниска - 1,30 лв./л биволско мляко, казват фермерите. И допълват: Вярно е, че реалната цена е малко по-висока - около 1,40-1,50 лв./л. Тя би ни помогнала да инвестираме и да доразвием фермата, защото вече мислим и за производство на краен продукт. Но преработвателната дейност също изисква много работа, и то предварително. И обясняват как виждат нещата: първо, трябва да произвеждаш качествена продукция, но преди това трябва да си проучил пазара и да откриеш своята ниша за реализация. И, разбира се, да продаваш на добра цена, категорични са и двамата съдружници. Признават, че мислят за нещо по-нестандартно - малки количества бутиково производство на биволски млечни продукти

Може би дори някакви ръчни изработки в глинени съдове - по 1/2 л до 3 л при млякото. А защо не биволско сирене, питам. Що се отнася до сиренето, българинът не харесва особено силно тръпчивия вкус на биволското сирене, поясняват биволовъдите. И продължават да разкриват тънкостите в бранша: неслучайно италианците правят най-вече моцарела - защото освен че е по-лесна за производство, тя е по-мека, с по-деликатен вкус. Но варианти да провокираш вкуса на потребителя винаги има, стига да искаш да ги откриеш, категорични са биволовъдите от с. Лозенец с 15-годишен професионален опит зад гърба си.

Когато започнахме, нямаше подпомагане

Това е периодът, когато събирахме животните за стадото - около 200 биволи. А още по-голям бе проблемът с млякото.

През първите 5-6 години на работа на фермата нямаше никакво финансово подпомагане отникъде и се справяхме сами. Наложи се да сменяме поне 5-6 мандри при предаване на млякото. И всичките до една, с които сме работили, много трудно плащаха, а някои почти не плащаха, просто ни забравяха. И тъй като по онова време при предаването на млякото нямаше и никаква документация, нищо не можеш да направиш, просто трябва непрекъснато да си търсиш парите. За да си вземем 20 хил. лв. сме ходили по няколко пъти, като са ни плащали на части - по 500, по 300, по 200 лв. Трудно се забравя това време, когато се е налагало да се молим за жълти стотинки, припомня си Стоян Желязков.

Сега, 10 години по-късно, положението е съвсем друго, не можем да се оплачем - редовно си получаваме парите. А за животновъда това е много важно, допълва биволовъдът.

Разпадане на породата - белите малачета са проблемът на бранша

За наша радост успяхме да избегнем този проблем, споделят биволовъдите от с. Лозенец. И за да не допуснем близкородствено съешаване (инбридинг), сме обикаляли да търсим съвсем малки стопанства, за да отрием малачета с отдалечена родственост само и само да избегнем разпада на породата Българска Мурра. Причината за всичко това е, че повечето стопани остават за разплод свои собствени бичета - от една бащина линия. И не искат да инвестират в купуването на нови животни. Какво правят двамата съдружници: всяка година оставят около 5-6 животни от най-млечните бикопроизводителки, които се следят от Института в Шумен. И отглеждат породистите бичета за продажба, тъй като те не могат да ги ползват при размножаването. Но никой биволовъд не идва да купува и младите мъжки животни накрая заминават за кланицата. Чак тази година продадохме наистина за разплод 7 бичета, което показва, че колегите вече разбират, че без вкарване на нова кръв, не може, казва Стоян Желязков.

За периода 2014-2015 г. броят на биволите ни е нараснал с 11%

обяви през януари доц. Марина Цанкова, председател на Асоциацията на биволовъдите в България

Цялото поголовие наброява 9555 глави, от които биволиците майки са 6639, сочат данни от агростатистиката. Асоциацията на биволовъдите в България контролира 4600 биволици-майки, което прави 71% от общия брой в страната. Според доц. Марина Цанкова все повече хора търсят да купят биволи и да ги отглеждат, заради доброто субсидиране през последните години. Има обаче реална опасност покачването на бройката да доведе до спад във финансирането. Защото финансовата рамка за програмния период 2014-2020 г. е определена и тя е на база на определена бройка, а когато расте, финансирането намалява.

В момента у нас се отчита масово търсене на биволи, независимо какви са. Това не е добре, алармира доц. Марина Цанкова.