Климатичните промени и през тази производствена година поднасят поредица от предизвикателства пред зърнопроизводителите. Пшеницата презимува без яровизация, вегетацията се забавяше и засилваше, без растенията да достигнат до истински зимен покой. За голяма част от посевите продължителните пролетни дъждове попречиха за правилното внасяне на азотните торове. При други, измиването и слабото развитие на кореновата система затрудниха тяхното усвояване. А в някои региони вече започна и суша.

Листното торене е единствената възможност за подпомагане на храненето на пшеницата

Но преди да преминем към него, нека накратко да се спрем на някои основни параметри за осигуряването на растежа и развитието на пшеницата.

Зимната пшеница изисква неутрална или близка до неутралната реакция на почвата (рН 6-7). Периодът на храненето й е около 80 дни през есента и около 120 дни след презимуването. От фаза поникване до края на фаза братене в листата на зимната пшеница постъпват от 15 до 20% от цялото количество азот, фосфор и калий, а до края на фаза вретенене постъпват около 40-45% от тези елементи. До фаза изкласяване пшеницата натрупва около 40% от сухото вещество, 90% от азота и калия и около 80% от фосфора. Съобразено с биологичните особености на зимната пшеница, от значение е провеждането на съответстващо на типа на почвата предсеитбено фосфорно-калиево торене и умерено внасяне на азот през есента, а през пролетта - доброто азотно торене.

Как този кратък преглед се свързва с реалните условия на отглеждане на пшеницата през 2015/2016 година?

През настоящия сезон параметрите за оптимално развитие на пшеницата са нарушени. Започнато от продължителността на активната вегетация, преминато през нежелателни промени в киселинността на почвения разтвор в околокореновата зона и достигнато до причинени от обективните обстоятелства промени в сроковете и дозите на азотното почвено подхранване. Много други фактори не бяха в оптималните граници.

Оттук нататък, единственият начин да се въздейства върху храненето на културата и нарастването на добива е листното торене. То има изключително важната роля да стимулира градивните процеси във формиращите се зърна

Изборът на подходящия листен тор за фазите изкласяване - цъфтеж - формиране на зърната, който да изиграе коригираща роля в храненето на културата през репродуктивния период от нейното развитие е отговорна задача.

Абсолютно необходимо е да се подава набор от лесно приемащи се от листната повърхност микроелементи. За целта те трябва да са под формата на хелатни комплекси, които са с много висока разтворимост.

При изведени съвместни опити на Аграрния Университет в Пловдив и ДЗИ Образцов чифлик край Русе е доказано, че третирането на пшеницата след изкласяване с листни торове, съдържащи комбинация от микроелементи в лактатна форма, води до засилване на интензивността на фотосинтезата във флаговия лист с повече от 15 % и значително увеличава добива.

От значение за необходимия листен тор е и съдържанието на азот, фосфор и калий

Нанесените на листната повърхност през репродуктивните фази от развитието на пшеницата макроелементи имат свойството да стимулират както процесите на допълнителното им усвояване от корените, така и да улесняват тяхната реутилизация от вегетативната маса към зърната.

При задълбочено изследване на въздействието на комбинацията от макро- и микроелементи върху процесите на нарастване на зърната в Института по физиология на растенията е доказано, че се активира нитратната редукция и се стимулира синтеза на протеини. Тези метаболитни промени в листата и плевите водят не само до увеличаване на абсолютната маса на зърната, но и до подобряване на качеството на пшеницата.

Полезни за оптималното формиране на зърната са и листно подадените аминокиселини и биостимулатори. Наред с макро- и микроелементите, те оказват положително въздействие върху процесите на преразпределение на пластични вещества между застаряващата вегетативна маса и нарастващите класове. Органичната съставка подобрява не само прилепването и приемането от растителните тъкани на листния тор, но и оптимизира водния режим на житните култури. Този ефект е много полезен, защото за развитието на зърната е необходимо време - не по-малко от 30 дни и прекалено ранното прегаряне е нежелателно.

За настоящия сезон проблем при много посеви е недостигът на азот. Тук е необходимо да се поясни, че в повечето случаи намаленото съдържание на азот в масата на пшеницата при изкласяването няма видими симптоми. Те се проявяват много по-късно и се изразяват в намалено нарастване на класовете на част от продуктивните братя. Затова е желателно при листното подхранване към комплексния листен тор да се добави още азот. Земеделската практика показва, че много добър компенсаторен ефект имат азотните торове, които съдържат трите неорганични форми на азота и са с ниско съдържание на биурет.

Изключително важно е при избора на листните торове да се знае какво е въздействието им върху цъфтежа. Така например, в специализираната литература има достатъчно данни за положително въздействие на българските биоминералните комплексни листни торове върху развитието на прашеца и подпомагането на оплождането.

Актуалното майско листно подхранване по правило се съчетава с приложението на фунгициди, а при необходимост и с инсектициди, което още повече увеличава неговата икономическа рентабилност.