Доц. Пламен Георгиев
Причината за възпалението на пъпа при новородените най-често са гноеродни микроорганизми. Може да бъде засегнат само пъпният пръстен и кожата около него, но във възпалителния процес могат да бъдат включени пъпните артерии, вени и урахусът.
При телетата инфекцията протича най-често като локален възпалителен процес но понякога настъпва общо генерализирано разпространение на микроорганизмите (сепсис), при което патологичният процес засяга целия организъм, с опасност за живота на новороденото.
За кончетата възпалението на пъпа почти винаги прераства в обща животозастрашаваща инфекция
Микроорганизмите, предизвикващи възпалението на пъпа, са от различни видове (при еднокопитните най-често хемолитични стрептококи), а самото замърсяване и проникване се осъществяват по време на раждането или първите няколко дни след това. Успоредно с устната и носната кухина, пъпната рана представлява важна входна врата за болестотворните причинители
Нормално по време на раждането пъпната връв при теленцата се разкъсва на около една-две длани разстояние от кожата на корема.
При този естествен процес част от пъпните кръвоносни съдове се вмъкват дълбоко в коремната кухина, но вените остават близо до повърхността.
В някои случаи обаче при преждевременно раждане, неправилно извършване на цезарово сечение или пък при прекалено "късо" отрязване на пъпната връв, гореспоменатото "скриване" на кръвоносните съдове не се осъществява, което е сериозна предпоставка за възникване на възпалителни процеси и кръвотечения.
Други фактори, играещи роля в тази насока, са лошата хигиена в помещенията, както и взаимното "сукане" при отглеждане на повече животни.
При кончетата пъпната връв се разкъсва спонтанно на около 2 см от коремната стена и при този вид всички кръвоносни съдове се прибират в дълбочина.
При телетата самото заболяване протича остро, а понякога и хронично.
Процесът може да се ограничи локално, но при намалена устойчивост на организма и повишена агресивност (вирулентност) на микробите е голяма вероятността той да прерасне в обща инфекция.
Първите признаци се установяват обикновено два или три дни след раждането. Пъпната рана, кръвоносните съдове, кожата около нея са уголемени, удебелени и едематизирани, болезнени, темперирани. При натиск изтича различно количество, най-често гноероден възпалителен секрет, неприятно миришещ, понякога примесен с кръв.
Много често коремната стена на новороденото е силно изпъната, то е изгърбено. При ограничаване на възпалителния процес само в областта на пъпа, общото състояние не е нарушено.
Усложнения
По-късно е възможно да се образува абсцес, изпълнен с гной, с големина колкото детска глава.
При проникването на инфекцията в кръвта, температурата се покачва над 40 градуса, новороденото престава да се храни, отпуснато е и е трудно подвижно.
В тези случаи, ако не се предприеме лекуване и при бърз развой, смъртният изход е неизбежен.
При по-протрахиран развой се установяват и болестни признаци от страна на дихателната, храносмилателната, отделителната система.
Много често, особено при ненавременно или неправилно лечение, се засягат и ставите, които отичат, стават силно болезнени, а това е причина по-късно за бракуване на животите.
Характерно за кончетата е, че възпалението на пъпа в началото остава скрито, тъй като отокът е минимален.
Установяват се темперираност, болезненост и едва при по-дълбока палпация удебеляване и изтичане на раневи ексудат.
По-късно настъпва силно влошаване на общото състояние, причината за което при по-повърхностен преглед не се намира.
Диагностициране
При поставянето на диагнозата трябва да се има предвид най-вече пъпната херния, както и някои аномалии в тази област. Най-правилно и целесъобразно е диагностицирането и лечението да се извърши от ветеринарен лекар.
Лечението
Обикновено за тази цел се прилагат широкоспектърни антибиотици, като за постигане на най-голям ефект се инжектират венозно и локално. Преди това обаче е наложителна щателна хирургична обработка на пъпната рана. Освен антибиотици, локално може да се приложат различни мази като ихтиолова, риванолова, сулфатиацолова, камфоросалицилова, катранена, гранулин, антифлегмин и др.
Уместни са и редовните промивки на пъпната рана с отвара от лайка, смрадлика, невен, корени от бъз, жълт кантарион, широколист живовляк. Препоръчва се и туширането на областта на пъпа с йодна тинктура, 10% разтвор на лотаген (ваготил).
В някои случаи, особено при генерализирано протичане на инфекцията е необходимо венозното прилагане (под формата на т. нар. системи) на електролити, глюкоза, витамини и други общоукрепващи средства.
При лекуването на кончетата се избягва прекомерното местно прилагане на лекарствени средства, тъй като процесът е най-често генерализиран, а "огнището" се намира дълбоко.
От антибиотиците се предпочита венозното приложение на пеницилин.
Профилактични мерки
Свеждат се основно до следното:
спазване на строга хигиена в родилните помещения;
непосредствено след раждането обилно туширане на пъпната рана с йодна тинктура;
предпазване от замърсяване, намокряне или травматично въздействие на коремната област, особено през първите няколко дена след раждането;
оказването на навременна ветеринарномедицинска помощ, още в началото на болестния процес, с цел по-бързо и пълно излекуване.
Коментари