Проф. дсн Петко Иванов

Разбирането на различните видове зимни повреди може да помогне на производителите правилно да оценят състоянието на посевите, характера на повредите и да вземат съответни технологични решения за недопускането или преодоляването им.

Такова състояние на есенните посеви сме имали и през други години. За условията на зима 2015/2016 г. могат да се формулират следните рискове:

Първият риск се отнася за незакалените ранни септемврийски посеви

които освен това са прекомерно сгъстени, прераснали и изложени на нападения от болести и вредители. Братята, възелът на братене и кореновата система са изтощени с пластични вещества и са уязвими на ниски температури, нападение от болести и вредители и през есента и рано напролет, а по-късно и от полягане. Появата на жълти петна и празни пространства е свързано с тези опасности.

Вторият риск е възможното наличие на много късни ноемврийски посеви, засети на плитко на недобре подготвени почви, без или с плитко разположен възел на братене и слаба вторична коренова система. Те са изложени на зимни повреди от директно измръзване или повреди от изкъсване и изтегляне при условия на редуващи се цикли на замръзване и размразяване.

Третият риск са очертаващите се до началото на януари малки водни запаси в почвата. Най-вероятно след прибирането на слънчогледа и царевицата почвата да е изсушена по профила. В тази връзка са празните водоеми на много места в страната.

Четвъртият риск е свързан с масовото навлизане на сортове от чуждестранни селекции, създадени при нехарактерни за нашата страна условия.

Основателни са опасенията, че по принцип те не са добре адаптирани за по-суровите климатични условия у нас.

С голяма степен на вероятност те са в по-голяма степен уязвими на различни стресови фактори

- суша и патогени в случая.

Зимните житни култури презимуват като млади растения и са изложени на многобройни рискови фактори, които могат да причинят повреди или напълно да унищожат посевите.

Степента на вредите от директното измръзване и другите форми на зимни повреди зависи от много фактори: величина и продължителността на ниските температури, сортови различия, стадия на развитие, степента на закаляване, почвен тип, време на сеитба и качество на предсеитбената подготовка (формиране на семенно легло в почвата), влажност на почвата и пр.

Като противодействие културата притежава компенсационни механизми и процеси, които й придават голяма пластичност.

Поради тези причини тук не обсъждаме т.н. критични температури за зимоустойчивост на сортовете пшеница, определяна в България с един оспорван съдово-лабораторен метод (замразяване на братили растения в плитки метални съдове при температури от 12 до 18 градуса).

От друга страна, все още сме в началото на зимния период и не е възможно да прогнозираме и анализираме бъдещето развитие на есенните посеви дори в най-общия аспект на глобалното затопляне.

Защото забележително топло лято и есен до края на годината, само за половин месец след новата 2016 г. и на 16-17 януари последваха два периода си ниски температури до -15-18 градуса, с промеждутък от 10-15 градуса между тях.

Според Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA) и NASSA ни чака сурова зима, а според климатолог №1 у нас доц. Георги Рачев зимата ще бъде малко по-топла и суха. Следователно развитието на пшеницата през 2016 може да премине през коренно различни сценарий.