Благодатни са някои дни на настоящия месец декември за стопаните на лозовите насаждения. Затопляния позволяват да се извършат мероприятия, които или са позанемарени, или са поотложени.
Окопаването през този период подобрява аерацията на коренообитаемия почвен слой и улеснява загрибването на главините. Второто е задължително за районите с опасност от измръзвания.
При чашовидната формировка
се зариват с пръст първите 2-3 видими пъпки. Ако главините са по-високи, тогава се заравят само най-ниско разположените плодни пръчки.
Най-лесното за торовете да се внасят в бразди на 25-30 см., след което веднага да се заорат, за да се избегне загубата на хранителни вещества.
Особено ефективно е внасянето на органичните и минералните фосфорни и калиеви торове.
Ако се предприема частична резитба
за изрязване на стари, болни и изсъхнали части на лозата или асмата, трябва да се прави с добре наточени лозарски ножици.
За по-дебелите части и старата дървесина - със специални триончета, за да не се нанесе нито една рана.
Съвет: Който по принцип прави резитба през декември (има и такива стопани), а не чака февруари, трябва да знае, че винаги се оставя резерв от 10-12% плодни звена за евентуално компенсиране на повреди от зимни студове.
Прочистена ли е асмата
Рамената по кордона на дворната асма не трябва да се оставят много на гъсто, а да бъдат на около 25-30 см едно от друго. Това трябва да се има предвид при всяка резитба, за да не бъде претоварена.
Всяка година трябва да се премахват по-дългите плодни пръчки - когато това не се прави или е епизодично, оставените по-дълги от тях не само, че не помагат, но и стават вредни за асмите.
Грешка е да се смята, че повече пръчки ще имат повече гроздове, а от там, че ще се роди и повече плод. Напротив - когато напролет претоварена лоза влезе във вегетация, ще се чуди кои свои части по-напред да изхрани.
В такива случаи лозите стават по-изнежени, страдат повече от зарази, нападат ги и повече инсекти.
Два вида резитба иска и дворната лоза
В двора лозата се отглежда предимно високостъблено, формирана като асма.
Вгражда се като плододаващ, но и като красящ елемент в естетичната подребда, ползва се с удоволствие най-голямата й екстра през лятото - нейната сянка.
Но това, че асмата ни дава немалко предимства, не означава, че трябва да бъде изоставена да расте подобно на лиана в джунглата, въпреки, че е лиановидна.
Когато се грижим редовно за нея, тя е способна да се отблагодари. Това се изразява във факта, че по-рядко ще страда от сланите, по-лесно ще бъде опазвана от гъбни болести, гроздето ѝ ще узрява по-добре и ще натрупва повече захари. Освен всичко друго, то често е по-защитено от постройките, зидовете, терасите.
Асмата обаче си изисква редовните резитби, чрез които да се контролира ежегодно нейния растеж и развитие - резитба за формиране и поддържаща резитба.
Важно е да знаете:
С резитбата за формиране трябва да се постигне в началото нужната височина на стъблото и оптимално хоризонтало разполагане на част от него - т.е. да се направят кордоните.
С ежегодните резитби, които трябва да се правят всяка зима, е редно да се контролират и късите разклонения по тях, което всъщност представлява направата на рамената.
Кордоните и рамената съставляват многодишната дървесина, която общо взето не се реже всеки път, ако няма обстоятелства или причини, които да го налагат или с цел промяна във формировката.
Цялата останала дървесина трябва да се контролира, дори и човек да е любител.
Леторастите на лозата се режат всяка есен или зима, след като опадат листата. Без тази операция лозите и асмите се разрастват неконтролируемо, а зърната издребняват. Технологията на резитбата зависи от възрастта, но се започва така...през първата, втората и третата година.
Коментари