Доц. д-р Енчо Мянушев

Най-често растенията страдат от цинков недостиг, когато се отглеждат на карбонатни, с ниско съдържание на органично вещество почви, при нарушено съотношение на азота и фосфора и при продължителни ниски температури през периода на пролетната вегетация.

Положително реагират на цинково торене културите, които се отглеждат на карбонатни, типични и излужени черноземи, на типични излужени смолници, хумусни-каронатни почви и ливадни почви с алкална реакция. При ерозираните канелени горски почви недостиг на цинк е възможен само, ако са образувани на карбонатна скала.

Отглежданите у нас култури различно реагират на цинков недостиг

Силно чувствителни са царевицата, соята, фасулът, люцерната, памукът, захарното цвекло, прасковата и лозата. Средно чувствителни са грахът, слънчогледът и едролистният тютюн.

Визуалните признаци на недостиг на цинк са специфични за всяка култура. При царевицата, която е най-типичната цинколюбива култура, те се изразяват в поява на белезникави ивици от двете страни на главната жилка на листа, накъдряне, лесна чупливост и загуба на тургур, забавен растеж и слабо развитие на кореновата система. Обикновено тези симптоми се наблюдават във фази от 3-и до 6-и лист. При соята и други бобови култури се наблюдава междужилкова хлороза, дребнолистие и слабо грудкообразуване. Листата на люцерната избледняват, остават дребни и окапват преждевременно.

Най-характерни признаци при прасковата и другите овощни култури са розетъчност на листата и ранно суховършие. За останалите цинколюбиви култури (памук, цвекло, слънчоглед и тютюн) също е характерна специфична междужилкова хлороза и загуба на тургур в най-горещите часове на деня.

Главните показатели, които определят необходимостта от торене с цинк и величината на торовата норма са съдържанието на подвижен цинк (определен в извлек на ЕДТА с рН 8.6) и подвижен фосфор в почвата (виж табл.).

Отзивчивите на цинк култури имат по-голяма нужда от него в следните случаи: когато се отглеждат сортове и хибриди с по-дълъг вегетационен период; при отглеждане на царевица в монокултура; в сеитбообращение, наситено с цинколюбиви култури и особено след предшественик захарно цвекло; при извършване на предсеитбено фосфорно торене (лесноусвоимият фосфор е антагонист на цинка при поглъщането му от корените на растенията); при поливни условия, когато с добивите се извличат големи количества усвоим цинк от почвата и при настъпване на продължително и силно захлаждане, което забавя растежа на пролетните култури и поглъщането на цинка от почвата.

От екологична гледна точка, нормата за цинковото торене не може да надвишава 600 г/дка в активно вещество при почвеното му внасяне и 60 г/дка при пръскане на растенията. Прилагането на извънкореново микроторене (пръскане в определени критични фази, когато се забелязват начални смущения в развитието на растенията и визуални симптоми на недостиг (става с 1/10 от нормата за почвено внасяне). Нормата за цинка може да се намали с 50% само в случай, че се внася повече от 3 т оборски тор на декар.

Други важни указания за прилагане на цинковия микротор са следните: при доказана желязна хлороза при трайни насаждения цинковото торене се комбинира с желязосъдържащите препарати; смесване с растителнозащитни средства се допуска само ако е доказано, че няма утаяване на микротора; почвеното микроторене се препоръчва, когато съдържанието на усвоимия почвен цинк е много малко, а листното пръскане за преодоляване на смущенията през началото на вегетацията.

Цинковият микротор се разтваря напълно в малък обем вода и се изпръсква равномерно с наличната техника - при почвеното внасяне преди сеитбата с последното култивиране, а при пръскане на растенията в ранните часове на деня за осигуряване на по-продължителен контакт на разтвора с листната повърхност. В практиката като цинков микротор най-често се използва цинковият сулфат, който съдържа около 25% цинк.

Химичният анализ на растенията също се използва за диагностика на цинковия недостиг

За по-голяма част от културите са установени критични концентрации за недостиг на млади листа, които в мг/кг суха маса са по следните стойности: царевица от 19 до 22 (в зависимост от хибридите), соя, фасул и грах - 18, репко - 22, памук - 20, едролистен тютюн - 20, люцерна - 15, праскова и круша - 15, и лоза - 25.

Цинковото торене е важен фактор за стабилизиране на добивите на всички карбонатни почви. Цинкът повишава коефициента на използване на азотните и фосфорните торове и ефективността на скъпоструващите железни хелати при внасянето им при трайните насаждения. Торените с цинк растения се развиват по-интензивно. Този микроелемент засилва грудкообразуването и биологичната азотфиксация при бобовите култури, с което се подобрява азотното хранене и повишава почвеното плодородие.