Голям е изборът за ярки цветни композиции - жълт енчец, кореопсис, рудбекия, пъстри гергини и хризантеми, виолетови и пурпурни димитровчета и богородички и т.н.

Тук подреждането също се съобразява с багрите - сините и лилави цветя стоят прекрасно на фона на храсти с пожълтели листа, но жълтите и оранжеви видове не бива да се поставят пред такива храсти.

Ниските есенни цветя се засаждат на преден план, където оптически задържат лехата. По-високите видове се разполагат в средната или задната част на бордюра. Преди да цъфнат те подсилват с листата си багрите на по-рано цъфтящите растения. Есенните луковични и грудкови растения, като есенен минзухар и циклама, могат да се засадят в предния край на лехата или да се пръснат на малки групи сред ниските многогодишни видове или сред тревата.

Храстите, които цъфтят през есента са ограничен брой: хортензия, прозорче, хебе, ерики, жасмин, калини. Подреждането им се подчинява на същите принципи за хармоничност на багрите и групиране по височина.