Вишневите плодове подобряват апетита и са ценен диетичен продукт. Минералните вещества в тях влияят благотворно върху подрастващия организъм при анемия, при тежки хипатитни заболявания, рахит и др. Вишневата запарка утолява жаждата и се дава на болните с висока температура. Плодовете и техния сок притежават известно антисептично дейстивие.

В народната медицина вишни с мляко се употребяват при възпаление на ставите, а сокът се смята за добро отхрачващо средство при възпалителни заболявания на дихателните пътища. Отварата от пресни листа в мляко действа благоприятно при жълтеница, а накълцаните пресни листа се използват във вид на тампони като кръвоспиращо средство при кръвотечения от носа и кожни рани. Научно е потвърдено силното диуретично действие на отварата от плодните дръжки, която се използва и при диарии. Понякога тя се употребява и за понижаване на кръвното налягане.

Вишнята е подходяща за всеки двор и всяка вила. Най-добре се развива на 400-800 метра надморска височина. Засажда се на наклонени терени и хълмисти места.

Сортовото разнообразие е голямо

Вишневите сортове са около 300 на брой. Едни от тях са едри като череши, други по-малки. Различават се и по вкус, аромат, сочност и сладост. В България се срещат около 40-50 сорта.
Според сока, вишните се делят на две основни групи:
 морели, чиито плодове са с червен и кисел сок;
и аморели, плодовете на които съдържат неоцветен и слабокисел сок.
В отделна група се включват хибридните вишни, т.нар. вишнапи, които са получени от кръстосване на череша с вишна. Те имат по-малка киселинност и са много приятни на вкус.