Контролът срещу болестта включва добри практики на отглеждане и навременни третирания с подходящи продукти за растителна защита
Разпространение
Ескориозата е болест, която периодично напомня за себе си във всички лозарски райони. Не са застраховани и страни, които са с традиции в лозарството, като Франция, Италия, Португалия. България също не е изключение, като в отделни сезони са отчитани до 13% засегнати насаждения – особено в Югоизточния лозарски район и по Черноморието. А в годините, когато е имало много неподдържани и изоставени лозя, този процент е бил от 35-45 до 60.
Доскоро се считаше, че ескориозата напада основно стари лозя, но заразата се наблюдава и при млади растения под 10 години.
Причинител
Причинителят на болестта e гъбата Phomopsis viticola Sacc. Тя зимува като плодни тела в кората на узрелите леторасли и като мицел в пъпките и дървесината.
Основно инфектирането става през раните по стъблото, кордоните и рамената, които се получават в резултат на резитба на двегодишна дървесина, а също през петната от мраз, както и през механични повреди при работа на отклоняващата секция на машините.
Понякога екскориозата не се разпознава и се бърка с други болести по лозата.
Симптоми
Първите признаци на заразата се откриват по най-долните междувъзлия. Те са под формата на тъмнокафяви до черни некротични петна, които са с удължена форма. Постепенно кората в тези участъци побелява, напуква се и се разкъсва. Летораслите стават крехки и чупливи. Растежът им често е затормозен, когато са се развити от заразени пъпки.
През пролетта, при започване на вегетацията, голям брой от пъпките в основата на летораслите не се развиват или скоро след развитието си загиват. Повредите по летораслите се отразяват неблагоприятно върху узряването на дървесината, а това води до намаляване на устойчивостта на лозите към ниски температури.
Засегнатата многогодишна дървесина засъхва постепенно, загиват отделни многогодишни части - рамена, кордони, или пък целите лози.
Две форми на развитие
0 При т. нар. бавна форма се наблюдава промяна в цвета на листата, което се изразява в пожълтяване при белите и почервеняване при червените сортове, което започва от периферията и продължава навътре между нервите. Засегнатите тъкани некротират и се наблюдава преждевременен листопад.
Понякога тези симптоми се виждат първо при базалните листа на отделните леторасли. Дори е възможно болните лози да не показват признаци по листата всяка година, тъй като инфекцията може да е „скрита".
0 Внезапната или остра форма на болестта е известна като апоплексия.
Характерното за нея е, че се проявява основно при по-продължителни периоди на засушаване, последвани от проливни дъждове.
Лози, които до момента са имали „нормална" вегетация внезапно изсъхват - частично или изцяло. Засегнатите растителни части имат характерен кафяво-сивкав цвят. Листата опадват много бързо, буквално за няколко дни. Стъблата най-често се напукват надлъжно и едностранно. В повечето случаи вегетацията не се подновява до края на периода.
Понякога лозите с апоплексия може да не проявят симптомите на бавната форма на болестта. При високостъблените лози е възможно едното или двете рамена да показват апоплексия, а лакомниците в основата на стъблото да останат нормално развити.
При напречен пререз на засегнатата дървесина се наблюдава дифузна некроза, включваща отвън навътре тъмнокафяви (понякога бледорозови) тъкани с твърда и сбита консистенция, тънка линия с черен цвят и жълти шуплести тъкани с ронлива консистенция като прахан.
Условия
Най-благоприятните условия за развитие на екскориозата е умерено топлото и влажно време, при 98-100% относителна влажност и наличието на водни капки по растенията.
Лозите са много чувствителни към заразяване от фаза набъбване на пъпките до 3-ти - 4-ти лист на летораслите.
Контрол на болестта
За ефективен контрол на болестта е важно да се комбинират агропрактики с химическа защита.
0 Поддържането на висока агротехника на насаждението - редовно окопаване и балансирано торене.
0 Резитба на заразените вдървесинени части, които са източник на инфекцията. Те се отстраняват и изгарят на безопасно място, като се спазват всички мерки за безопасност. Не трябва да се нарязват и заравят в почвата остатъците от резитбата.
Като правило резитба трябва да започне най-напред от визуално здравите лози
0 Третиране с медни препарати при повреди от измръзване.
0 Растителнозащитните пръскания се провеждат в критичните за развитието на патогена периоди.
. Първо третиране – извършва се когато около 40% от пъпките, разположени в основата на летораслите, са във фаза пеперуда.
. Второ - 40% от пъпките са във фаза 2-ри - 3-ти лист.
. Когато започнат третиранията, които са насочени към маната, не е необходимо да се извършват срещу екскориозата.
Коментари