10 забравени култури, които си струва да върнем

Картофи, моркови, тиквички, лук и чесън, домати и краставици – това е стандартният избор на зеленчуци във всяка средностатистическа вила или селска къща днес. Някои стопани може би се сещат и за пипер и патладжани, различни видове зеле и билки.

Но интересното е, че повечето от тези култури, в исторически смисъл, са се „появили" в дворовете ни относително скоро. Картофите са донесени от американския континент и буквално са натрапени в градини през 17-ти и 18-ти век. По същото време чушките „пристигат" от юг. Тиквичките се отглеждат предимно в ботанически градини до края на 18-ти век, а доматите и патладжаните са рядка екзотика до началото на 19-ти век.

Но има „традиционни" градински растения, които са познати и популярни у нас много преди внесените „чужденци"! За съжаление, много от тях днес са незаслужено забравени и се срещат в градините само на истински любители на градинарството.

Каним ви да си припомните някои от тези култури, които по никакъв начин не отстъпват на днешните по отношение на ползите и вкуса и са напълно достойни за място на вилата и са приятно допълнение към домашното ви меню.

Черен („руски") боб 

Обикновеният (градински) боб, не фасулът, който добре познаваме днес, е една от най-старите градински култури не само у нас, но и в целия свят, където е бил известен още в древността като ценен източник на растителни протеини, на практика замествайки месото по хранителна стойност.

Бобът е богат на уникални аминокиселини, минерали, витамини и ензими, а самите зърна и младите шушулки са подходящи за консумация. Те могат да се задушават, пържат и варят, да се използват като гарнитура, да се добавят към сосове и супи или да се смилат на брашно за печене.

Този студоустойчив (семената покълват при 5°C ) и лесен за отглеждане едногодишен боб изисква умерени температури и добра влажност, за да даде добри добиви. Като зелено торене, културата помага за структурирането на почвата и я обогатява с азот. Той се смята за отличен предшественик за повечето градински култури и помага за отблъскване на някои почвени вредители.

Ряпа 

Ряпата е почти забравена днес, макар че е едно от най-старите култивирани растения. Тя е била популярно основно ястие в миналото, преди да е заменена от картофите.

Сочните, сладки кореноплоди на тази непретенциозна култура са вкусни и изключително хранителни – богати на фибри, витамини PP и C, минерали (особено калций), захари и янтарна киселина. И не са толкова нишестени (и следователно са по-нискокалорични) като картофите. Ряпата помага в борбата с хиповитаминозата, стимулира секрецията на стомашен сок, засилва чревната перисталтика и подобрява храносмилането.

Това студоустойчиво и издръжливо растение е сравнително непретенциозно към условията на почвата. Ряпата може да се засява в земята още през пролетта, веднага щом почвата изсъхне, а грижите се ограничават до редовно поливане. Ранните сортове дават реколта само за 6-7 седмици (поради което много хора често сеят втора, лятна реколта), а богатите на витамини, здравословни и вкусни млади зелени листа са идеални за салати, супи и пълнежи за пайове и са налични още около месец след засяването.

Черна ряпа 

Хрупкавите кореноплоди с остър, пиперлив вкус са се смятали за храна на бедняците, проста и груба. Ряпата се е използвала за приготвяне на супи, за задушаване в масло или с мед, за сушене и за смилане на брашно. Този зеленчук се е консумирал в най-много по време на Великденските пости, през пролетните седмици, когато мазетата са почти празни.

Днес черната ряпа е „реабилитирана" и се използва дори в най-изтънчената кухня. Плътната, сочна, бяла и хрупкава плът на зеленчука, освен впечатляващо количество фибри, съдържа много фитонциди и гликозиди, които при разграждане дават етерично масло. Затова зеленчукът се сервира като солено предястие, стимулиращо апетита и активиращо стомашно-чревния тракт.

Ряпата се засяват в градинските лехи в началото на май, полива се редовно и се прорежда няколко пъти по време на растеж. Иначе растението е много лесно за отглеждане. Ключът е да се избере подходящо място в градината, такова с най-добро слънчево изложение, плодородна почва и без застояла вода.

Сладък корен 

Sium sisarum е растение от сем. Сенникоцветни, което го прави близък родственик на морковите, магданоза, пащърнака и т.н. Смята се, че произхожда от Китай, но и в Европа е познат от хилядоление, за което свидетелстват писмени данни.

Корените имат пикантен, ярък вкус, с леки ядкови нотки и отчетлив аромат. Сладкият корен може да се яде суров, но е подходящ и за различни кулинарни подвизи (подобно на своите роднини, морковите и пащърнака). Подходящ е и за диетични рецепти, а корените се запазват свежи в хладилника в продължение на няколко месеца.

Сладкият корен е голямо тревисто многогодишно растение с перести листа - студоустойчиво, устойчиво на болести и лесно за отглеждане. За успешно отглеждане е необходимо само слънчево място с лека, плодородна почва и редовно поливане, ако искате наистина сочни корени. Растението може да се размножава през пролетта чрез семена или чрез разделяне (последното също помага за подмладяване на многогодишното растение).

Рутабага (брюква) 

Роднина на гореспоменатата ряпа, брюквата отдавна е почитана като ценна хранителна култура - може да се задушава, пече, вари или да се яде сурова.

Рутабагата е нискокалорична, но богата на фибри, растителни протеини, витамини (особено витамини C, A и B), калий, калций и фосфор. Тя е полезна за чревното и сърдечното здраве, прочиства кръвоносните съдове и намалява отоците. Суровата рутабага е богата и на синапено масло, което придава антибактериални свойства на кореноплода. Сокът ѝ е популярно средство за лечение на настинки, суха кашлица, възпаления и изгаряния.

Непретенциозната брюква е невзискателна към почвените условия, лесна за отглеждане, понася безпроблемно студове и продължителни жеги, съхранява се добре и може да се бере в градината до края на октомври. Не изисква много светлина, но ще оцени редовното поливане и няколко минерални торове през целия сезон.

Пащърнак 

Пащърнакът (бял корен) е един от най-здравословните кореноплодни зеленчуци, богат на минерали, витамини и лесно смилаеми въглехидрати, отдавна е ценен заради сладкия си, пикантен вкус и високото си калорично съдържание. Пащърнакът може да се задушава, пече с подправки, да се добавя към бульони и салати за вкус и аромат или да се пюрира.

Растението е много по-издръжливо от морковите, не се страхува от леки слани и може да презимува директно в почвата под снега, което също е предимство, защото по този начин ще получите пресни зеленчуци за салата много рано през пролетта.

Пащърнакът може да се засее директно в земята още през април, като се избере най-слънчевото място в градината. Растението изисква рохкава, лека, дълбоко прекопана почва, редовно поливане и прореждане. Иначе е много лесна за отглеждане култура. Покълването обаче отнема много време, така че за най-ранна реколта е най-добре семената да се покълнат преди сеитба и да се изберат най-раннозреещите сортове (85-95 дни).

Ревен 

Това здраво, едролистно, коренищно многогодишно растение, богато на органични киселини и пълно с мултивитамини, някога е било много търсено в градинарството – месестите му дръжки, със сладко-кисел вкус, още през пролетта са замествали плодовете, на които им е било нужно много седмици, за да узреят. Днес ревенът може се добавя към сосове, супи, салати, палачинки, пайове, компоти, чайове и дори ликьори и конфитюри. Сортовете ревен включват къдрав, компактен и др.

Това растение е доста студоустойчиво (презимува лесно под мулч на открито), невзискателно и расте бързо. Именно на сенчести места дръжките на листата се стремят към светлината, разтягайки се и придобивайки особено деликатен вид. Ревенът вирее в плодородна, неутрална почва и предпочита окопаване. Почвата трябва да е рохкава и достатъчно влажна.

Девисил 

Девисилът (известен още като „зимна целина" поради подобния си аромат) е не само лечебна билка, но и отличен стимулант за апетит и храносмилане. Пресни стъбла, листа и корени на младите растения се използват за овкусяване на сладкарски изделия, напитки и маринати; като подправка в зелено масло и салати, добавя се към сосове, пържени меса, супи, зеленчукови и ястия с ориз, зърнени храни, птици и риба. Дори малки добавки на девисил засилват вкуса и придават отличителен гъбен аромат на консервите.

Това зимоустойчиво тревисто многогодишно растение с лъскави, перести листа вирее във всякаква почва, понася достатъчно сянка и е лесно за грижи. Само не забравяйте да поливате растението редовно и не забравяйте, че то ще изисква много място в градината поради размера си. Девисилът се размножава най-лесно чрез разделяне.

Тученица 

Младите, хрупкави издънки и месести листа на този нискорастящ, тревист едногодишен сукулент (могат да се берат 3-4 седмици след поникването) имат тръпчив, солен вкус. Добавят се към сосове, салати и бъркани яйца, осоляват се или мариноват за зимата и се използват като гарнитура към месни и рибни ястия - варени с чесън, оцет и растително масло или сотирани с лук в растително масло.

Зеленчуците са богати на витамини (A, C, B2, PP), макро- и микроелементи, лесно смилаеми растителни протеини, органични и мастни киселини (включително есенциални Омега-3). Растението отдавна се използва за утоляване на жаждата, стимулиране на апетита и повдигане на настроението.

Отглеждането на тази напълно непретенциозна култура е много лесно. Тя предпочита песъчливи почви без преполиване или прехранване (просто не понася торове). Основните изисквания за добър растеж са обилна слънчева светлина и поливане на всеки 4-5 дни. Растението може да се пресява 3-4 пъти през вегетационния период.

Черен корен (сладък корен, козя брада) 

Тази многогодишна коренищна култура с големи ланцетни листа и яркожълти цветове може да е позната на опитните градинари под името скорцонера. Първоначално е отглеждана като лечебно растение и едва по-късно се „премества" в зеленчуковите лехи.

Всъщност, дебелите, бели, кафяви коренища на черния корен, благодарение на високото си съдържание на хранителни вещества, притежават отлични вкусови, лечебни и диетични свойства: те имат положителен ефект върху сърдечната функция и подпомагат бъбречната функция, което ги прави полезно допълнение към диетата на възрастните хора и тези с диабет или хипертония. Сладките на вкус кореноплодни зеленчуци се използват по различни кулинарни начини: приготвят се като аспержи или карфиол - варени, пържени, задушени, мариновани, пюрирани и т. н.

Отглеждането на непретенциозния корен е лесно – той предпочита слънчево място с плодородна почва и реагира добре на торене. След есенната реколта, част от корените обикновено се оставят в земята за ранна пролетна реколта или за производство на семена през следващия сезон.