След гроздобера много лозари приемат, че работата в лозето е приключила. Всъщност есента е един от важните моменти за храненето на лозата. След като гроздето е изнесено от насаждението, значителна част от хранителните вещества, натрупани през сезона, вече са напуснали лозето. Затова правилното есенно торене може да помогне за възстановяване на хранителния баланс, натрупване на резерви и по-добър старт през следващата година.

Есенното торене не означава просто да разхвърляме произволен NPK тор около лозите. Видът и количеството на тора трябва да бъдат съобразени със състоянието на лозите, почвата, добива и направените почвени или листни анализи.

Ако трябва да посочим елемент, който заслужава особено внимание при есенното торене, това е калият. Той участва в редица процеси, свързани с водния режим, транспорта на асимилати и устойчивостта на растенията към стрес.

Калият има и важна роля за качеството

и узряването на гроздето

Това обаче не означава, че всяко лозе трябва автоматично да получава голяма доза калиев тор. В някои почви запасите са напълно достатъчни или дори прекомерни. Затова почвеният анализ е много по-надежден ориентир от принципа „колкото повече, толкова по-добре".

За есенно основно торене могат да се използват калиев сулфат или комбинирани NPK торове с по-високо съдържание на калий..

Фосфорът е друг елемент, който може да бъде подходящ за есенно внасяне. За разлика от азота, фосфорът е сравнително слабо подвижен в почвата и затова есенното му внасяне може да има смисъл, когато анализът показва недостатъчни запаси.

Фосфорът е свързан с енергийния обмен в растението и развитието на кореновата система. При недостиг лозата може да покаже по-слаб растеж и нарушено развитие. Особено важно е да не се забравя, че фосфорен тор не трябва да се внася профилактично всяка година, ако почвата вече има достатъчно фосфор.

А какво да правим с азота?

Азотът не е типичният елемент, който трябва да внесем в лозето през късната есен. Когато листата вече започват да стареят и лозата преминава към покой, способността ѝ да усвоява азот намалява. Късното азотно торене може да стимулира нежелан вегетативен растеж, а неизползваният азот може да се загуби чрез измиване в по-дълбоките почвени слоеве.

Има обаче важна особеност. Веднага след гроздобера, докато лозата все още има здрава и функционираща листна маса, тя продължава да фотосинтезира и да натрупва резерви. При определени условия азотът може да бъде усвоен именно в този следберитбен период. Затова не трябва да се казва категорично „никога азот през есента", а по-скоро избягвайте късното азотно торене и го прилагайте само при доказана необходимост и докато лозата активно усвоява хранителни вещества.

Есента е подходящ момент и за използване

на добре разложен оборски тор,

компост или други органични материали, особено при почви с ниско съдържание на органично вещество.

Органичните торове не са просто тор с NPK. Те могат да подобрят структурата на почвата, водозадържащата способност и условията за почвената микрофлора. За предпочитане е да използвате добре угнил материал.

При използване на органични торове трябва да се отчита и количеството азот, което те съдържат. Тоест органично не означава автоматично безопасно в неограничени количества.

Магнезият също има важно значение за лозата, най-вече за нормалното функциониране на хлорофила и фотосинтезата. При доказан недостиг може да се използват магнезиеви торове, но не е разумно магнезият да се внася ежегодно без установена необходимост.

Същото се отнася и за бор, цинк, желязо и други микроелементи. Те са необходими в много малки количества, но това не означава, че трябва да се прилагат за всеки случай. При микроелементите границата между недостатъчно и прекомерно количество може да бъде сравнително малка.

Кога точно да торим?

Ако целта е лозата да усвои определени хранителни вещества след беритбата, не е необходимо да се чака до момента, когато всички листа са опадали.

При здрава листна маса и активни корени лозата продължава да усвоява хранителни вещества след гроздобера. Именно през този период част от хранителните вещества се преразпределят от листата към корените и многогодишната дървесина.

За фосфор и калий обаче есенното внасяне в периода на покой също може да бъде ефективна практика, тъй като тези елементи са значително по-слабо подвижни в почвата от азота.

Как да внесем тора?

Една от честите грешки е торът да се изсипе непосредствено до стъблото на лозата. Това не е най-добрият подход.

Кореновата система на лозата заема значителна площ около растението. При гранулирани торове е по-добре торът да бъде разпределен по зоната на лозовия ред, а не концентриран в малко петно около стъблото. При подходящи условия торът може да бъде последван от плитко заораване или да се използва влагата от валежите за неговото разтваряне.

Примерна схема за торене

При есенното торене на лозята е трудно да се посочи една универсална норма, валидна за всички насаждения. Количеството тор зависи от почвения тип, запасеността с хранителни елементи, възрастта на лозите, очаквания и получен добив, както и от конкретния вид тор. Посочените количества могат да се използват като ориентир при планиране на торенето, но най-точната норма се определя след почвен анализ.

При използване на добре угнил оборски тор ориентировъчно могат да се внесат около 2-4 т/дка. Той е особено подходящ при почви с ниско съдържание на органично вещество и има предимството, че не само доставя хранителни вещества, но и подобрява структурата, водозадържащата способност и биологичната активност на почвата. Не е препоръчително използването на пресен оборски тор непосредствено около лозите.

При доказана необходимост от калий може да се използва калиев сулфат, като ориентировъчната норма може да бъде около 10-20 кг/дка. При тор с 50% калиев сулфат например 15 кг/дка калиев сулфат осигуряват около 7,5 кг калиев сулфат /дка. Калиевият сулфат е предпочитан вариант, когато е желателно да се избегне допълнителното внасяне на хлориди.

При ниска запасеност на почвата с фосфор може да се използва троен суперфосфат, обикновено в ориентировъчни количества около 10-20 кг/дка, в зависимост от резултатите от почвения анализ. При продукт със съдържание 46% троен суперфосфат, например 15 кг/дка осигуряват приблизително 6,9 кг троен суперфосфат/дка. При използване на обикновен суперфосфат с около 20% троен суперфосфат количеството може да бъде приблизително 20-40 кг/дка.

Когато е необходимо едновременно да се внесат фосфор и калий, могат да се използват комбинирани NPK торове с по-ниско съдържание на азот и по-високо съдържание на калий. Например при NPK 5-10-20 ориентировъчна норма от 20-40 кг/дка би внесла съответно около 1-2 кг азот, 2-4 кг фосфор и 4-8 кг калий на декар.

Друг възможен вариант са формулации с по-високо съдържание на калий, например NPK 8-15-30, при които ориентировъчно могат да се използват около 20-35 кг/дка. При норма от 30 кг/дка такъв тор би внесъл приблизително 2,4 кг азот, 4,5 кг фосфор и 9 кг калий.

При установен недостиг на магнезий може да се използва калиев магнезиев тор, като ориентировъчната норма може да бъде около 15-30 кг/дка.

При малки семейни лозя често се използва практиката да се внасят приблизително 20-30 кг/дка комбиниран тор.