Някои пролетни култури – царевица, сорго и соя, могат да се отглеждат безсменно в продължение на 4-5 години, но при спазване на добри практики

В съвременното ни земеделие монокултурното отглеждане на някои селскостопански видове се превърна едва ли не в правило, а не в изключение, както би трябвало да е. С обърканата ни и, меко казано, „скромна" листа на културите, застъпени в стопанствата, се стигна до това да се отглеждат едва 4-5 вида. Разбира се, основно пшеница и слънчоглед, по-малко ечемик, царевица и рапица, също сорго, люцерна и някои други бобови и други култури, предимно фуражни. В отделни години, заради конкретни плащания или инициативи на фирми, имаше площи с нахут, соя, маслодаен лен, резене и някои други. Твърде недостатъчно обаче за достигане на един добър сеитбооборот, какъвто трябва да има на всяко едно поле.

В практиката е доказано, че при

продължителното монокултурно отглеждане на зимни житни култури

например, води до негативни провени в химичните и биологичните свойства на почвата.

В последните повече от 20 години у нас, с превръщането на зърнопроизводството в основен сектор, съвсем резонно, се стигна до това редовно да се прави повторно отглеждане на зимните житни култури - пшеница и ечемик. В опит да се преодолеят неблагоприятните последици от това започнаха да се прилагат различни начини на обработка на почвата. Това обаче не доведе до очакваните резултати, защото бе доказано, че добивът е по-нисък в сравнение с този, при добро сеитбообращение.

За целта са проведени опити в страната, с които да се установи намаляване на неблагоприятните последици при двукратно и трикратно отглеждане на зимни житни след себе си

чрез прилагане на комплекс от агротехнически мероприятия

– подходяща система на обработка на почвата, торене, редуване на устойчиви на кореново гниене сортове с къс вегетационен период и използване на хербициди.

Резултатите показват, че добивът от краткотрайната монокултура се е увеличил, а при благоприятни агрометеорологични условия през годината се изравнява с добива от двуполката. С удължаване периода на монокултурата обаче ефектът от прилаганите дейности отслабва.

И към момента редуването на културите в сеитбообращение е важно условие за правилното използване на земята и за увеличаване производството на селскостопанските култури.

Възможността за отглеждане на зърнени житни след себе си е в пряка зависимост от т. нар. тяхна самопоносимост. Някои специалисти акцентират върху заплевяването, на извличането на хранителни вещества - азот, фосфор и калий, което е специфично за отделните култури, на имобилизацията на азота и болестите като

основни причини за несамопоносимостта на културите

Те смятат, че чрез агротехнически дейности и хербициди може да бъде преодоляна несамопоносимостта на зимните житни.

Други са на мнение, че несамопоносимостта на зимните житни зависи не само от фитосанитарното състояние на посева и обедняването на средата на хранителни вещества, но и от санитарното състояние на почвата, което при безсменното отглеждане на културите се влошава.

На бесменни полета е установено увеличение на киселиността на почвата и намаление на сорбционния и катионообменния капацитет в сравнение с тези в сеитбообращение. Освен това на тях има по-високо съдържание на хумус, което се обяснява с повишената киселинност на почвата, която затруднява микробиологичните процеси на разлагане.Изследванията обаче показват, че хумусното съдържание се увеличава от натрупаните нискомолекулярни продукти. В монокултурното отглеждане на зимните житни култури

се отчита и изменения в микрофлората

То се изразява в увеличение на някои нетипични представители (микроскопични гъби и актиномицети), в натрупване на специфична кафявопигментирана спорова бактерия със силно токсично действие, в намаление количеството на амонифициращите бактерии и в увеличаване на количеството на бактериите, усвояващи минерален азот в посевите на монокултурите в сравнение с отглежданите в сеитбообращение.

В почвата при тези посеви е установено значително количество фенолни съединения, което се поддържа и се увеличава с ежегодното постъпване на следжътвени остатъци, богати на тези киселини, и се подтиска растежа на растенията.

В сравнение с посевите на зимните житни в сеитбообращенията безсменните такива посеви

се нападат значително повече от гъбни заболявания,

особено от видовете кореново гниене

При тези посеви е установен и голям брой неприятели.

При монокултурните посеви на зимните житни в сравнение с тези в сеитбообращение се увеличават в голяма степен плевелите и основно най-опасните групи – зимуващите и многогодишните. Това се обяснява с факта, че заради традиционната ежегодна технология на отглеждане на монокултурите, независимо от прилаганата химична борба, потенциалните запаси на почвата с плевели са много по-големи в сравнение с тези при сеитбообращението, чиято агротехническа роля за справяне с тези конкуренти на културните растения е незаменима.

От изследванията за самопоносимостта и взаимопоносимостта на културите е установено, че те зависят от редица фактори - химични, биологични, агрохимични, водно-физични, фитосанитарни, които са тясно свързани помежду си. Освен това за разлика от зимните житни,

пролетните култури - царевица, соя и сорго

- могат да се отглеждат като монокултури за продължителен период от време, но на равни площи. Затова тези култури са най-подходящи за безсменно реколтиране в продължение на 4-5 години, без да намаляват добива си в сравнение с културите в сеитбообращение, при условие че им се осигурява правилна агротехника на отглеждане.

От други опити, проведени в страната, се установява, че важен фактор за повишаване добивите от монокултурите на зимните житни е прекъсването им през 2 или 3 години с житно-окопна или бобова култура, като по-висок е ефектът от отглеждането на бобова култура със слята повърхност.

При поливни условия е установено, че прекъсването на монокултурата

е подходящо да се направи чрез включването на междинни култури

Резултатите показват, че уплътняващите и прекъсващите култури не само повишават добива от зимните житни, подобряват качеството, но и намаляват увреждането на растенията от гъбни болести и заплевяване.

Чрез правилно редуване на културите може да се получи постоянно количествено и качествено повишение на добива и едновременно да се подобри плодородието на почвата. За да се получи този резултат, според агроспециалистите, е необходимо това да се прави въз основа на техните биологични особености, като се приложат и всички агротехнически практики и по-специално балансирано торене, подходяща обработка на почвата, напояване, опазване от вредители и т.н.

При условията на интензивното земеделие, възможностите за насищане на сеитбообращенията с основните зърнени култури, при които се осигурява и максимален добив на зърно, зависят от биологичните им особености, нивото на прилаганата агротехника при отглеждането им, почвено-климатичните условия, от равнището на плодородието на почвата и

основно от осигуреността на растенията с вода и хранителни вещества

По-голямо участие на зимни житни култури в сеитбообращението може да се допусне, при условие че те се засяват навреме и се прилагат мерки за ограничаване до минимум на отрицателното действие на повторното засяване, като включване на междинни култури, подходящо торене, химическа борба срещу плевели, болести и неприятели.

Има по-големи възможности за насищане на сеитбообращението със зърнени - царевица и соя, тъй като тези култури може да се отглеждат след себе си в по-продължителен период - 4-5 години.

Сеитбообращенията на наклонени терени имат

много важно стопанско и икономическо значение,

като се има предвид, че те заемат голяма част от обработваемата площ на страната. При тях редуването на културите е важно условие за повишаване на плодородието на почвата, както и за предпазването ѝ от ерозия. Най-добре почвата се запазва от ерозия и се повишава нейното плодородие, когато в сеитбообращението многогодишните или едногодишни култури със слята повърхност заемат 75-80% от площта. При интензивното използване на наклонените обработваеми площи добра противоерозионна ефективност имат междинните култури - както при монокултурното отглеждане на царевицата за зърно. Безспорно редуването на културите в сеитбообращение, съобразено с почвено-климатичните условия на на отделните райони и биологичната взаимовръзка и взаимообусловеност между предшественика и следващата култура е задължителна необходимост за повишаване на добива от културите и запазване на плодородието на почвата.

Видовете култури, които трябва да се включват в сеитбообращението и процента им на участие в него, са в зависимост от концентрацията и специализацията на земеделието за съответния регион.

Люцерната е важна култура за всяко сеитбообращение
Люцерната е важна култура за всяко сеитбообращение
Сеитбообращенията на наклонени терени също трябва да се планират с правилни култури
Сеитбообращенията на наклонени терени също трябва да се планират с правилни култури
Соята е недооценена култура, която има много ценни качества
Соята е недооценена култура, която има много ценни качества
Царевицата и соргото могат да се отглеждат монокултурно, но при спазване на определени практики
Царевицата и соргото могат да се отглеждат монокултурно, но при спазване на определени практики