След като гроздоберът приключи и реколтата е вече прибрана, за много лозари изглежда, че работата по лозето за годината е свършена. В действителност обаче точно през есента лозата ни изпраща изключително важни сигнали за своето състояние.
В този период растението пренасочва останалите си сокове и хранителни вещества от плодовете към пръчките и корените, за да натрупа резерви и да се подготви за предстоящите зимни студове. Внимателният оглед на лозовия масив след беритбата ни помага да разберем дали растенията са добре подхранени, дали са засегнати от скрити болести и колко устойчиви ще бъдат на студа.
Първото нещо, на което трябва да обърнем внимание след опадането на листата, е доколко са узрели едногодишните пръчки. Установяването на степента на узряване на лозовите пръчки е изключително важна стъпка през есента, тъй като
зрелостта на дървесината определя способността
на растението да издържи на зимните студове
Първият и най-лесен начин за оценка е визуалният оглед на летораслите по цялата им дължина. Процесът на узряване започва винаги от основата на пръчката и постепенно се придвижва към нейния връх. Когато лозата е подготвена добре за зимата, кората ѝ променя своя цвят от зелен към характерен светлокафяв, жълтеникав или червеникаво-кафяв нюанс върху поне 70-80% от общата си дължина.
Освен с оглед, узряването може бързо да се разпознае чрез допир и огъване на пръчките. Узрялата дървесина се усеща сухо и твърдо, вследствие на натрупания корков слой и ниското съдържание на свободна вода, докато неузрялата част остава мека. Когато хванете пръчката с две ръце и я огънете леко в дъга, узрялата част издава, пукащ звук поради съпротивлението на вдървесинените влакна, докато неузрелият леторасъл се огъва беззвучно и е гъвкав.
За по-задълбочена проверка се използва разрез на дървесината с лозарска ножица. При пресния отрез здравият и добре подготвен за зимата камбий (живата тъкан непосредствено под кората) има свеж, светлозелен цвят, а самата кора е плътно прилепнала към него. Ако камбият е кафяв или сивкав, а кората се бели лесно на ивици, това означава, че тази част е слаба или е повредена от първите есенни слани.
Един от най-прецизните химични методи за домашни условия е използване на йоден разтвор, който измерва натрупаните въглехидратни резерви под формата на скорбяла. За тази цел се прави пресен напречен разрез на пръчката и се потапя за около две минути в разтвор на разредена с вода йодна тинктура.
Йодът влиза в реакция със скорбялата и оцветява
отреза в тъмносин до почти черен цвят
Колкото по-тъмно, плътно и равномерно е това оцветяване по целия разрез, толкова повече захари и нишесте е натрупала лозата и толкова по-висока ще бъде нейната студоустойчивост през зимните месеци.
Есенният период разкрива ясно и болестите, които са атакували лозето през лятото. Тъй като много гъбни зарази презимуват именно по кората и в пъпките, тяхното навременно откриване ни помага да спрем разпространението им през следващата пролет.
Едно от най-честите заболявания е екскориозата. При нея кората на пръчките се напуква надлъжно, а по повърхността ѝ се забелязват малки черни точици. Такива пръчки стават много чупливи, а пъпките в основата им изсъхват. Друга честа зараза е оидиумът, който оставя тъмнокафяви или черни мрежовидни петна по узрялата кора. Ако по лозите са останали изсъхнали и мумифицирани чепки, това е знак за присъствие на сиво гниене, а дребните мозаечни петна по опадалите листа напомнят за мана.
Есенната промяна в цвета на листата преди пълния им опад също разказва много за храненето на лозата. Важно е да знаем, че
когато на лозата ѝ липсва определен хранителен елемент,
тя показва това на точно определени места
При липса на калий симптомите се появяват най-напред по старите, долни листа. Техните краища започват да пожълтяват (при белите сортове) или да поччервеняват (при червените сортове), след което бързо покафеняват и изглеждат като изгорели, а самите листа се завиват надолу. При недостиг на магнезий отново се засягат долните листа, но по различен начин: тъканта между жилките пожълтява или поччервенява, докато самите жилки и тесен пояс около тях остават яркозелени. Ако пък жълтеят най-младите, връхни листа, а жилките им остават зелени, става дума за липса на желязо. За разлика от дефицитите на елементи, при които промените са симетрични, гъбичните болести обикновено оставят петна с налеп или неравномерни изгаряния.
След като есенната диагностика ни даде пълна картина за състоянието на лозето, е време за практически грижи. Веднага след пълния опад на листата е препоръчително да се извърши есенно санитарно пръскане. Най-често се използва бордолезов разтвор (в 2% концентрация) или други медни препарати. Медта дезинфекцира малките ранички, останали от падналите листни дръжки и от прибирането на гроздето, унищожава презимуващите спори по кората и помага за допълнителното вдървесиняване на пръчките. Ако през лятото е имало силно нападение от брашнеста мана, есенно време може да се приложи и третиране със серни продукти, които унищожават презимуващата форма на гъбата. Почистването и изстъргването на старата, лющеща се кора от стъблото също е отлична практика, защото под нея често презимуват акари и гъсеници на гроздовия молец.
Завършващите есенни мероприятия включват резитбата, подхранването и обработката на почвата.
Есенната резитба се прави след първите леки слани,
когато сокодвижението е напълно спряло
Всички болни, сухи и неузрели пръчки се изрязват до здрава тъкан, изнасят се от лозето и се изгарят, за да не пренасят зарази.
При подхранването през есента се използват основно фосфорни и калиеви торове, както и добре прегорял оборски тор или компост. Тъй като фосфорът и калият се придвижват много бавно в почвата, те трябва да се заорат дълбоко (на 25-35 см) в междуредията, за да стигнат до корените.
На края, в районите с по-студена зима, основата на лозите се загрибва с почвен слой, за да се предпазят присадката и основните пъпки от измръзване. Спазването на тези стъпки гарантира, че лозите ще презимуват успешно и ще бъдат здрави през следващата пролет.
Коментари