Когато говорим за качеството на едно вино, обикновено обръщаме внимание на сорта, реколтата, технологията на производство и условията на съхранение. Един често подценяван фактор обаче остава затварянето на бутилката.
Тапата не е просто средство, с което да затворим бутилката. Тя е граница между виното и околната среда и може да окаже влияние върху начина, по който виното се развива след бутилирането.
Различните затварящи системи позволяват различно количество кислород да достигне до виното, имат различна механична устойчивост, цена, начин на употреба и дори различно възприемане от потребителите.
Днес винопроизводителят може да избира между естествен корк, технически корк, синтетични тапи, винтови капачки, стъклени тапи и различни специализирани системи. Няма една универсална тапа, която да е най-подходяща за всички вина.
Естествен корк
Естественият корк е традиционният избор за затваряне на винени бутилки. Той се получава от кората на корковия дъб (Quercus suber), без да е необходимо дървото да бъде отсичано. Кората се обелва периодично и след това дървото продължава да расте.
Корковата тапа има сложна клетъчна структура, изпълнена с милиони малки клетки. Именно тази структура придава еластичност на материала и способност да се адаптира към стените на гърлото на бутилката.
Предимства
• традиционен и престижен начин за затваряне;
• подходящ за вина с потенциал за отлежаване;
• естествен материал;
• позволява определена степен на обмен на газове;
• добрият корк може да осигури много добро запечатване;
Недостатъци
Основният проблем е вариабилността.
Две естествени тапи, поставени на две бутилки от едно и също вино, не винаги се държат по абсолютно еднакъв начин. Количеството кислород, което преминава през различните тапи, може да се различава. Това означава, че две бутилки от една и съща партида могат да се развият по малко различен начин.
Друг добре познат проблем е т.нар. корков дефект, най-често свързан с трихлоранизол. Той може да придаде на виното неприятни аромати, напомнящи мокър картон или плесен.
Важно е обаче да се подчертае, че не всяко вино с неприятен аромат е корков дефект. Подобни характеристики могат да бъдат причинени и от други съединения и технологични проблеми.
Технически корк
Техническите тапи са създадени именно с цел да се намали част от вариабилността на естествения корк.
Те могат да бъдат произведени от коркови частици или от комбинация от корков материал и други компоненти. Съществуват различни конструкции и качествени класове, поради което не всички технически тапи трябва да се разглеждат като еднакви.
Предимства
• по-равномерни характеристики от естествения корк;
• по-ниска вариабилност между отделните тапи;
• възможност за различни нива на пропускане на кислород;
• запазват част от традиционното усещане при отваряне.
Недостатъци
• качеството силно зависи от технологията на производство;
• не всички продукти са подходящи за дългогодишно отлежаване;
• възможен е остатъчен риск от проблеми, свързани с корков материал;
• някои потребители възприемат техническата тапа като по-малко престижна от естествения корк.
Синтетични тапи
Синтетичните тапи обикновено са изработени от полимерни материали и са създадени като алтернатива на естествения корк.
Те могат да бъдат особено подходящи за вина, които се консумират сравнително скоро след бутилиране.
Предимства
• висока повторяемост между отделните тапи;
• липса на традиционния риск от корков дефект, свързан с естествения корк;
• лесно поставяне;
• възможност за контролирана кислородопропускливост;
• подходящи за голямо разнообразие от вина.
Недостатъци
При някои синтетични материали кислородопропускливостта може да бъде по-висока и по-непредвидима от тази на някои други системи. Това може да ускори окислителното развитие на виното.
Освен това някои синтетични тапи са по-трудни за изваждане и повторно поставяне. Това е установено и в продължителни сравнителни изпитвания на различни видове затваряния.
Винтовата капачка
Винтовата капачка дълго време е била свързвана от потребителите с евтино вино. От технологична гледна точка обаче това възприятие е трудно да бъде оправдано.
Съвременните винтови капачки могат да осигурят изключително постоянна степен на защита на виното от кислород. В зависимост от използвания вътрешен слой съществуват различни нива на кислородопропускливост.
Предимства
• много добра повторяемост;
• лесно отваряне;
• не е необходим тирбушон;
• много добра защита от кислород;
• подходящи за вина, при които се търси запазване на свежестта;
• възможност за избор на различни типове вътрешни уплътнения.
Недостатъци
Основният аргумент срещу винтовата капачка често не е технологичен, а психологически и маркетингов.
За част от потребителите отварянето на бутилка с тирбушон е част от преживяването на виното. Винтовата капачка не предлага същия ритуал.
Съществува и друго интересно технологично предизвикателство. Ако виното има склонност към редуктивни аромати, прекалено ниският кислороден обмен може да не е желателен. Важно е обаче да се отбележи, че ниската кислородопропускливост сама по себе си не причинява редуктивни дефекти. Тя може да направи по-видим проблем, който вече е заложен от начина на производство на виното.
Стъклена тапа
Стъклените тапи представляват интересна комбинация между традиционна форма и модерна технология. Те използват стъклен елемент, който се поставя в специално оформено гърло на бутилката и обикновено има полимерен уплътняващ елемент.
Предимства
• неутрален материал;
• елегантен външен вид;
• лесно отваряне и повторно затваряне;
• липса на корков дефект от самото стъкло;
• възможност за многократна употреба след отваряне;
• подходящи за премиум продукти.
Недостатъци
• по-висока цена;
• необходимост от подходяща бутилка;
• по-специфична система за затваряне;
• не са толкова широко използвани, колкото коркът и винтовите капачки.
Какво се случва с кислорода?
Това е може би най-важният технологичен въпрос при избора на тапа.
След бутилирането виното не се намира в напълно изолирана среда. В бутилката има определено количество кислород в свободното пространство над виното. След това може да постъпва допълнително количество кислород през затварянето. Този процес се характеризира чрез степен на пропускане на кислород.
Кислородът не е непременно враг на виното. Проблемът е неговото количество. При прекомерен достъп на кислород се ускоряват окислителните процеси, изчерпва се серният диоксид и постепенно се губят свежестта и плодовите аромати.
От друга страна, прекалено ограничаването на кислорода също не трябва автоматично да се приема като идеалното решение. При вина, склонни към редуктивно развитие, много ниската кислородопропускливост може да бъде фактор за проявата на серни редуктивни аромати.
Следователно въпросът не е: Коя тапа пропуска най-малко кислород? А по-скоро:
Каква кислородопропускливост е подходяща за конкретното вино?
Коя тапа е подходяща за различните вина?
Коментари