11° C, облачно
Факт е, че през настоящата година млечните ферми в цялата страна ще се сблъскат с недостиг както на фураж, така и на парични средства. Ето защо стопанствата трябва да подходят разумно към храненето на стадото, като гарантират постигането на възможно най-добри резултати по икономически ефективен начин.
За да се улесни вземането на решения при закупуването на зимни фуражи през тази година, добре е да се познават характеристиките на различните видове храни по отношение съдържанието на енергия, протеини и влакнини.
В таблицата 1 са описани отделните видове фураж като енергийната стойност, съдържание на протеини и влакнини. (виж таблицата)
Прясната трева е в основата на българското млекопроизводство, но не само защото може да се отглежда в изобилие. Когато е с добро качество, тя е богата на енергия и протеини. Съдържанието на протеини и фибри обаче варира в зависимост от етапа на паша, поради което пашата във фаза „три листа" винаги се счита за най-важна.
Същото важи и за посевите от пълзяща детелина, макар че при тях се постига по-добър прием на единица живо тегло, тъй като съдържанието на неутрално-детергентни влакнини е по-ниско. Ако се произведе висококачествен силаж, той може успешно да се конкурира с тревата, осигурявайки отлични показатели за енергия и протеини.
Червена детелина
Силажът от червена детелина е подобен на тревния силаж, но при качествено производство може да увеличи приема на енергия. Силажът с по-ниско качество следва да се отделя за сухостойни крави и други животни, които не са в лактация. Фуражите като сено и слама са идеални източници на влакнини, но осигуряват минимално количество енергия и протеини в дажбата.
Сред по-нетрадиционните фуражи е джибрето, което се търси много в районите, където е достъпно. Този фураж осигурява високо съдържание на влакнини, добро количество протеини и умерено ниво на енергия. Поради това е подходяща добавка към дажби със силаж за пестене на основните запаси, но изисква внимателно управление, тъй като лесно се разваля.
Обемистите фуражи, като фуражното цвекло, също винаги са заемали важно място в млечното говедовъдство, тъй като са отличен източник на енергия. Те обаче са с ниско съдържание на протеини и влакнини, поради което стопанствата, използващи тези култури, трябва да ги допълват с минерали, концентрирани фуражи и източници на влакнини като сено и слама. Същото важи и за картофите, които също са богати на енергия и нишесте, но съдържат малко влакнини.
Концентрати
Таблица 2 разглежда концентрираните фуражи, които играят съществена роля по време на суша и имат решаващо значение през зимните месеци. В тази таблица също така са представени енергийната стойност, процентното съдържание на протеин и процентното съдържание на влакнини. (виж таблицата)
Подобно на пашата и тревния силаж, ечемикът служи като еталон при фуражните концентрати. Това се дължи на високото му енергийно съдържание, но поради ниското съдържание на влакнини е необходимо, дажбите да бъдат съставени внимателно.
Фуражната ръж, фуражната пшеница и фуражният овес са сравнително сходни и представляват добър избор, стига да се използват в умерени количества. Баклата също е с висока енергийна стойност, но същевременно е богата на нишесте и суров протеин, докато царевичното брашно се отличава с висока енергийна стойност.
Соевият шрот се характеризира с високи нива както на протеини, така и на енергия, което го прави полезна добавка при използване на силаж с ниско качество, а рапичният шрот обикновено е подходяща добавка към дажби с ниско съдържание на протеин. Цвеклото, соевите люспи и палмовият шрот са подходящи варианти в периоди на недостиг на фураж.
Цвеклото е богато на енергия и влакнини. Соевите люспи съдържат много влакнини и умерено количество енергия, но малко протеин. Палмовият шрот е богат на влакнини и съдържа умерени количества както протеини, така и енергия. Тези характеристики правят трите вида фураж подходящи за увеличаване на обема на дажбата, като заместители или като допълнение към основния фураж.
Коментари