Обикновено елементът се свързва с царевицата, но е от значение и за бобовите видове, праскови, лозя и др.

Културните растения най-често проявяват цинков дефицит, когато се отглеждат на карбонатни почви, с ниско съдържание на органично вещество, при нарушено съотношение на азота и фосфора и при продължителни ниски температури през периода на пролетната вегетация.

Проведени изследвания показват, че цинково торене се отразява благоприятно на култури, които се отглеждат на карбонатни, типични и излужени черноземи, на типични излужени смолници, хумусни-карбонатни почви и ливадни почви с алкална реакция. При ерозираните канелени горски почви недостиг на цинк е възможен само, ако са образувани на карбонатна скала.

Трябва да се знае, че основните култури, които се отглеждат у нас реагират различно на цинков недостиг.

0 Силно чувствителни са царевица, соя, фасул, люцерна, памук, праскова и лоза.

0 Средно чувствителни са грах, слънчоглед и едролистните сортове тютюн.

Дефицит на елемента

Визуалните симптоми на недостиг на цинк са специфични за всяка култура.

0 При царевицата, която е типична цинколюбива култура, те се изразяват в поява на белезникави ивици от двете страни на главната жилка на листа, накъдряне, лесна чупливост и загуба на тургур, забавен растеж и слабо развитие на кореновата система. Обикновено тези симптоми се наблюдават във фази от 3-ти до 6-и лист.

0 При соята и други бобови култури се наблюдава междужилкова хлороза, дребнолистие и слабо грудкообразуване.

0 Листата на люцерната избледняват, остават дребни и окапват преждевременно.

0 Най-характерни признаци при прасковата и други овощни култури са розетъчност на листата и ранно суховършие.

0 За останалите цинколюбиви култури, като памук, цвекло, слънчоглед и тютюн, също е характерна специфична междужилкова хлороза и загуба на тургур в най-горещите часове на деня.

Анализ на растенията

Химичният анализ на растенията също се използва за диагностика на цинковия недостиг. За по-голяма част от културите са установени критични концентрации за недостиг на млади листа, които в мг/кг суха маса са със следните стойности: царевица от 19 до 22 (в зависимост от хибридите), соя, фасул и грах - 18, памук - 20, едролистен тютюн - 20, люцерна - 15, праскова и круша - 15, лоза - 25.

Торене

Главните показатели, които определят необходимостта от торене с цинк и количеството на торовата норма са съдържанието на подвижен цинк и подвижен фосфор в почвата. Това, разбира се, най-точно се установява с лабораторен анализ.

Отзивчивите на цинк култури имат по-голяма нужда от елемента в следните случаи:

  • когато се отглеждат сортове и хибриди с по-дълъг вегетационен период;
  • при отглеждане на царевица в монокултура;
  • в сеитбообращение, което включва повече цинколюбиви култури;
  • при извършване на предсеитбено фосфорно торене (лесноусвоимият фосфор е антагонист на цинка при поглъщането му от корените на растенията);
  • при поливни условия, когато с добивите се извличат големи количества усвоим цинк от почвата и при настъпване на продължително и силно захлаждане, което забавя растежа на пролетните култури и поглъщането на цинка от почвата.

Норми

От екологична гледна точка, нормата за цинковото торене не може да надвишава 600 г/дка в активно вещество при почвеното му внасяне и 60 г/дка при пръскане на растенията. Прилагането на извънкореново микроторене (пръскане в определени критични фази, когато се забелязват начални смущения в развитието на растенията и визуални симптоми на недостиг) става с 1/10 от нормата за почвено внасяне. Нормата за цинка може да се намали с 50% само в случай, че се внася повече от 3 т оборски тор на декар.

Други важни указания за прилагане на цинковия микротор са:

  • при доказана желязна хлороза при трайни насаждения цинковото торене се комбинира с желязосъдържащите препарати;
  • смесване с растителнозащитни средства се допуска само ако е доказано, че няма утаяване на микротора; почвеното микроторене се препоръчва, когато съдържанието на усвоимия почвен цинк е много малко, а листното пръскане за преодоляване на смущенията през началото на вегетацията.

Внасяне

Цинковият микротор се разтваря напълно в малък обем вода и се изпръсква равномерно с наличната техника – при почвеното внасяне преди сеитбата с последното култивиране, а при пръскане на растенията в ранните часове на деня за осигуряване на по-продължителен контакт на разтвора с листната повърхност.

В практиката като цинков микротор най-често се използва цинковият сулфат, който съдържа около 25% цинк.

Цинковото торене е важен фактор за стабилизиране на добивите на всички карбонатни почви. Цинкът повишава коефициента на използване на азотните и фосфорните торове и ефективността на скъпоструващите железни хелати при внасянето им при трайните насаждения. Торените с цинк растения се развиват по-интензивно. Този микроелемент засилва грудкообразуването и биологичната азотфиксация при бобовите култури, с което се подобрява азотното хранене и повишава почвеното плодородие.