Започвайки темата с прибирането и съхранението на цветята, които не могат да презимуват навън през зимните месеци, сме наясно, че няма как да обхванем всички растения. Затова, ако имате конкретни въпроси, задавайте ги. Знаете как.

А ние продължаваме с още любими и много, много красиви летни красавици – кали, далии, гладиоли, канни, джинджифил. Досетихте ли се? Ще ви разкажем как правилно да извадите подземните органи от почвата, как да ги почистите и как да ги съхраните до следващата пролет.

Преди това обаче, нека уточним каква е разликата между различните видове подземни органи и какво значи тя за нас като градинари.

Грудката е удебелен орган, чиято мисия е да складира резервни хранителни вещества. Тя е масивна, плътна структура, пълна с нутриенти, без слоеве и без сложна организация. Тя е своеобразен енергиен резервоар, от който през пролетта тръгват нови стъбла при далиите например.

Ризомите всъщност са подземни стъбла

Техният механизъм на растеж и развитие е различен. Ризомите растат хоризонтално под земята, разклоняват се, образуват възли, от всеки, от които може да израсте ново растение. Това е стратегия за разпространение и колонизиране на пространство. Такива растения са канната, ирисът, куркумата и джинджифилът.

Луковицата е най-организираната подземна структура

Тя е съставена от месести „люспи", които всъщност представляват част от листата. Те обгръщат връхната растежна пъпка, предпазват я от механични повреди и вредители и складират енергия и нутриенти като в миниатюрна капсула. Луковицата е защитена със суха обвивка и позволява на растения като лалето, нарциса и гладиолите да преживяват студ, суша и дълги периоди на покой.

Трите основни форми на подземни видоизменени органи показват три различни механизма на съществуване и оцеляване, а следователно и на съхранение. Грудката съхранява, ризомът разпространява, а луковицата защитава. Това са три форми на адаптация, които природата е създала, за да може растението да се върне силно (или пък не), когато факторите на средата станат отново благоприятни.

Грудки

По препоръка на специалисти грудките се вадят, след като сланата убие надземната част, защото това позволява на растението да върне хранителните вещества обратно в подземния орган. Ваденето трябва да е внимателно. Копае се около цялата туфа. Следват почистване от почвата, измиване и подсушаване. Остатъчна влага би била потенциален източник на гниене.

Така подготвени грудките се поставят в сух субстрат, компост, вермикулит или дори вестник. Важното е средата да е балансирана и да позволява леко движение на въздуха. Температурата трябва да е между 4–10°C. Идеални за целта биха били таван, мазе, гараж, килер или друго място с подобни характеристики.

Грудкови растения, каквато е далията се съхраняват сравнително лесно и безпроблемно и без много усилия, докато бегониите са още по-чувствителни към влажност и изискват по-строг контрол на проветрението, за да се избегне гниене.

Ризоми

Специфичното при ризомите е, че органът не е толкова чувствителен към механични наранявания, колкото грудката, но към продължителна влага е. Ризомите трябва да се извадят, когато надземната част започне да загива от студа, да се почистят внимателно от почвата и да се оставят да изсъхнат напълно. Сушенето е ключово.

Съхранението им е най-удачно в леко влажна, но добре проветрива среда като торф, дървени стърготини или просто хартия. Температурата е малко по-висока (между 8–12°C), защото за разлика от грудките, не изпадат в толкова дълбок покой.

Растенията с ризоми са много и разнообразни. Канната е класически пример. Ирисите имат плоски, разклонени ризоми, които се разпространяват като мрежа под повърхността. Джинджифилът, куркумата, глориозата също.

Не забравяйте, ризомите не просто съхраняват хранителни вещества, а се движат и завземат нови пространства. Съхранението им през зимата е по-лесно, но изисква контрол на влагата и добра вентилация.

Луковици

Луковиците се съхраняват най-лесно. Гладиолите, фрезиите и някои други цветя с пролетен цъфтеж и зимно съхранение имат сходни изисквания към влагата, но им е нужно и повече проветрение.

След изваждане също се почистват, сушат и се държат в суха хартия, мрежести торбички или дървени щайги при температура около 8–12°C.