В началото на октомври при крушата е необходимо да продължи обследването за наличие на опасен вредител - крушовият пъпкопробивач. Борбата срещу този неприятел е ефикасна само срещу възрастните форми в началото на есента. По-късно ларвите на крушовия пъпкопробивач се развиват в пъпките и повредите се откриват късно през пролетта, когато борбата срещу тях е невъзможна. При плътност на вредителя над ПИВ (праг на икономическата вредност 5-6 бръмбара на дърво) се препоръчва третиране с някои от посочените инсектициди: Карате Зеон – 0,02%, Суми алфа 5 ЕК – 0,02% (Сумицидин), Афърм 095 СГ – 0,02%, Сиванто Прайм – 0,09% (валидно 09.12.2026), Ламдекс – 0,07% и др.

В ябълковите и крушовите насаждения след прибиране на плодовете, в началото на листопада, се препоръчва пръскане на овошките с 5% разтвор от карбамид. С това третиране се ограничава заразата от струпясване.

При костилковите овощни видове, след масовия листопад, трябва да се извърши пръскане с 2% бордолезов разтвор срещу бактериалното изсъхване, къдравостта по прасковата, сачмянката и ранното кафяво гниене по кайсията, черешата и вишната.

През есента закържавелите дървета, загнилите и мумифицирали плодове трябва своевременно да се унищожават. В напуканата кора на овошките зимуват акари, плодови червеи и др. неприятели. Желателно е старата кора на дърветата да се остъргва, а след това растителните остатъци да се изгарят. Болните леторасти задължително се изрязват, а инструментите след резитбата се дезинфекцират със спирт или белина (10% разтвор).

През октомври качественото провеждане на почвообработките в овощните градини е от изключително важно значение за редуциране на инфекциозния фон от редица патогени, за намаляване числеността на вредителите. Чрез есенната оран се заорават растителните остатъци и унищожава голяма част от зимуващите в тях и в почвата причинители на болести (струпясване по ябълката и крушата, бяла ръжда по черешата, червени листни петна по сливата и др.) и неприятели (плодови оси, листоминиращи молци, черешова муха, листозавивачки и др.) Есенната оран при овошките със силнорастящи подложки и по-дълбоко разположена коренова система се извършва на по-голяма дълбочина (25-35 см), а при слаборастящите – на по-малка (15-20 см). С почвообработките се подобрява аерацията и водно-физичното състояние на почвата, създават се благоприятни условия за увеличение на полезните микроорганизми.

Растежът и плододаването на овощните култури през следващите години до голяма степен зависи от есенното торене. Фосфорните и калиевите торове (60-80 кг/дка двоен гранулиран суперфосфат, 40-80 кг/дка калиев сулфат) се внасят в почвата с дълбоката оран (35-40 см) през 3-4 години. През есента се се внася от ¼ до 1/3 от азотния тор (15-20 кг/дка ). При възможност за торене с оборски тор се препоръчва 4-6 тона на декар.