Климатизацията във фермите през есенно-зимния сезон представлява една от най-сложните инженерно-зоотехнически задачи в съвременното животновъдство. Преходът от топло към студено време и последващото задържане на ниски външни температури изискват драстична промяна в режима на вентилация и отопление. Основното предизвикателство през този период не е просто поддържането на топлина, а постигането на критичен баланс между температура, относителна влажност и качество на въздуха. Животните непрекъснато отделят влага, топлина, въглероден диоксид, амоняк и други вредни газове. Когато стопаните се опитат да спестят от отопление чрез пълно затваряне на сградите, те неизбежно

създават вреден микроклимат,

който води до масови заболявания

и икономически загуби. Вентилацията през есента и зимата не може да бъде спряна, а трябва да бъде прецизно регулирана на така нареченото минимално ниво. Това ниво гарантира вкарването на достатъчно чист кислород и извеждането на влагата и токсичните газове, без обаче да предизвиква течение или рязко охлаждане на помещенията.

Влагата е може би най-големият враг на микроклимата през студените месеци. Високата относителна влажност в комбинация с ниска температура увеличава топлинните загуби на организма, тъй като мокрият въздух провежда топлината значително по-бързо от сухия. В резултат животните изразходват огромна част от метаболитната си енергия за поддържане на телесната температура, вместо за растеж, млеконадой или яйценосене.

От друга страна, ако вентилацията е прекомерна и сградата се пресуши,

праховите частици и патогените остават

суспендирани във въздуха за по-дълго време,

дразнейки дихателните пътища на животните и отваряйки врата за вторични бактериални инфекции. Спецификата на есенния период се състои в големите денонощни температурни амплитуди. Денем температурите могат да бъдат умерени, докато нощем падат около или под нулата.

Автоматизираните системи за управление трябва бързо да реагират на тези промени, за да избегнат термичния шок. Зимният период пък поставя под изпитание изолацията на сградата и ефективността на отоплителните уреди. При некачествена изолация се получава конденз по таваните и стените. Капките студен конденз, падащи върху животните или постелката, създават локални огнища на влага, които са идеална среда за развитие на плесени и бактерии.

Постелката бързо се влошава,

превръщайки се в кална смес,

която уврежда крайниците на животните и причинява мастити при млечните крави или пододерматити при птиците.

Контролът на вредните газове е друг основен стълб на климатизацията. Амонякът, който се отделя от разграждането на уреята в тора, има изключително раздразнително действие върху лигавиците. Дори в ниски концентрации той уврежда трепчатия епител на дихателната система, лишавайки я от естествените ѝ защитни механизми срещу вируси и бактерии. Въглеродният диоксид, отделян при дишането, действа задушаващо при високи нива, а в среди с дълбока торова маса се отделя и сероводород, който е изключително токсичен. Единственият начин за разреждане на тези газове е правилният обмен на въздушните маси.

Тук обаче възниква проблемът с организацията на въздушния поток. Влизащият отвън студен въздух е по-тежък от топлия въздух вътре в помещението. Ако той не бъде насочен правилно, пада директно върху животинската зона, създавайки студени течения. За да се предотврати това, се използват специални входящи клапани с регулируеми клапи. Те насочват студения въздух под тавана, където той се смесва с издигащия се топъл въздух от животните, затопля се, намалява относителната си влажност и чак тогава плавно слиза надолу без да създава стрес.

Проблемите се различават в зависимост

от вида на отглежданите животни

При птицевъдството, където гъстотата на отглеждане е изключително висока, микроклиматът през зимата е от решаващо значение. Малките пилета нямат развита терморегулация през първите дни от живота си и изискват висока температура в помещението, комбинирана с постоянна минимална вентилация за отстраняване на влагата от изпражненията.

При свиневъдството, особено в родилните сектори и при отбитите прасета, има критични изисквания за топлина, докато

угоителните прасета понасят по-ниски температури,

но са изключително чувствителни към амоняка и течението

При говедовъдството възрастните животни понасят добре студа, стига да са на сухо и завет, но при телетата преовлажняването и течението водят до масови бронхопневмонии. Отоплението през зимните месеци е свързано с високи енергийни разходи, което кара много фермери да правят компромиси. Използването на директни газови калорифери без димоотвод допълнително влошава ситуацията, тъй като при изгарянето на пропана или метана като страничен продукт се отделя голямо количество водна пара и въглероден диоксид. По този начин уредът, който трябва да затопли сградата, всъщност повишава нейната влажност и влошава състава на въздуха.

По-съвременните решения включват използването на рекуператори – топлинни топлообменници, които отнемат топлината от изходящия замърсен въздух и я предават на влизащия чист въздух, без да ги смесват. Това

намалява разходите за отопление с десетки проценти

и позволява поддържането на оптимална вентилация дори в най-студените дни.

Друг съществен проблем е поддръжката на самата климатична и вентилационна техника. Влажният и агресивен въздух, пълен с прах и амоняк, бързо корозира металните части, поврежда датчиците за температура и влажност и задръства вентилационните решетки. Некалибрираните сензори могат да подадат грешна информация към контролера, което води до прегряване, преохлаждане или пълно спиране на въздухообмена. Автоматизацията на процесите е задължителна, но тя изисква редовна профилактика, почистване и проверки на място от квалифициран персонал.

Проектирането на климатичната система трябва да отчита и микрозоните вътре в сградата. Често се случва в единия край на фермата въздухът да е заседнал и влажен, а в другия да има силно течение. Това се дължи на неправилно разпределение на входящите и изходящите отвори или на конструктивни особености на сградата.

Използването на допълнителни рециркулационни вентилатори помага за хомогенизирането на въздушната маса и

изравняването на температурата и влажността

в цялото помещение

В пряка връзка с микроклимата през студените месеци са и специфичните изисквания към храненето. Терморегулацията изисква допълнителен енергиен разход, поради което дажбите трябва да бъдат адаптирани.

При говедата през есенно-зимния период се преминава от свежа паша към оборно хранене със силаж, сенаж и сухо сено. Основно изискване е поддържането на високо ниво на сухи влакнини за нормално преживяване и микробиална ферментация в търбуха, която генерира вътрешна телесна топлина.

Дажбата трябва да съдържа достатъчно обменна енергия и протеин, компенсиращи ниските температури, както и балансиран минерално-витаминен комплекс (с акцент върху витамини А, D3 и Е) поради липсата на слънчева светлина и зелена трева.

Изключително важен е и свободният достъп до незамръзнала вода с оптимална температура, тъй като намаленият прием на вода директно срива сухото вещество в дажбата и млеконадоя.

При овцете есенно-зимният период съвпада

с бременността и последващата лактация

Храненето през есента започва с подготвително подхранване (флашинг) за подобряване на заплождаемостта. През зимните месеци дажбите трябва да са богати на качествено грубо сено, сенаж и концентриран фураж (царевица, ечемик, овес) за покриване на бързо нарастващите нужди на развиващите се плодове през последните два месеца от бременността. Недостигът на енергия през този период води до бременна toxemia (кетоза) при овцете майки и раждане на слаби агнета.

От решаващо значение е предотвратяването на изхранването със замръзнали, мухлясали или развалени фуражи, които предизвикват аборти.

При птиците храненето през зимния сезон е тясно обвързано с температурата в халето. При падане на температурите под термонеутралната зона,

птиците увеличават приема на храна

за да поддържат телесната си температура

За да се избегне прекомерният разход на скъпи протеини за енергийни нужди, зимните дажби се коригират чрез леко повишаване на енергийната плътност (чрез добавки на мазнини/въглехидрати) и балансиране на аминокиселинния състав.

При носачките е критичен балансът на калций, фосфор и витамин D3 за поддържане на здравината на черупката, а при бройлерите – равномерното разпределение на хранилките и осигуряването на сух фураж без влага, предотвратяващ микотоксикози.

В заключение, климатизацията и храненето във фермите през есенно-зимния сезон са два взаимосвързани стълба на продуктивността. Професионалното управление на микроклимата, комбинирано с балансирано и адаптирано хранене за говеда, овце и птици, е единственият начин за запазване на здравето на животните, намаляване на разходите за ветеринарни интервенции и осигуряване на висока стопанска ефективност на фермата.

За да се илюстрира практическата промяна в храненето, за която се споменава в материала, по-долу са представени примерни дневни дажби за трите вида животни през топлия (летен) и през есенно-зимния сезон.

При прехода към студените месеци основната цел е компенсиране на топлинните загуби чрез увеличаване на енергийната плътност и преминаване от свежи към съхранени (сухи/ферментирали) фуражи.

(виж таблиците)