За един германец 10% поскъпване означава само с  1% по-високи разходи, за нас - с 3

Въпреки че потребителските цени в България са едни от най-ниските в ЕС, българинът харчи най-голям дял от парите си за базови нужди, най-вече за храна. Това показват най-новите данни на Евростат.

Българските домакинства са отделили 22,3 процента от бюджетите си за храна през миналата година, докато средно за ЕС този дял е бил 16,3 процента. Официално България остава страната с най-ниско ценово равнище на потребителските стоки в ЕС - едва 63% от средното за съюза. Ниските доходи обаче принуждават българите да заделят непропорционално голяма част от парите си за базово оцеляване. От всички разходи 46,5% отиват за храна, сметки за дома и транспорт.

В четири държави - Ирландия, Люксембург, Германия и Дания, семейство дава едва между 8 и 11% от парите си за храна и купуването на продукти натоварва минимално семейния бюджет.

Сметките показват, че когато цените на храните скочат с 10%, за един германец това означава около 1% по-високи общи разходи. За българин обаче това автоматично изяжда близо 3% от целия му месечен разполагаем доход. Това обяснява защо инфлацията у нас се усеща толкова болезнено. 

Само за времето от януари 2024 до януари 2025 г. например делът на разходите за храна на българските семейства се е повишил с 0,4 процентни пункта, докато за повечето страни членки той или остава на предишното си равнище, или намалява за сметка на други разходи.

Например най-висок темп на нарастване на цените средно в ЕС за миналата година се наблюдава при застрахователните и финансовите услуги – с 5,3%. Най-ниският темп на промяна е бил за комуникациите, където цените са паднали с 1,7%, след като през предходната година те също са намалели с 1,6%.

Тези промени водят до разместване на дяловете на различните разходи за европейските домакинства през миналата година. Например делът на разходите за отдих, спорт и култура се е повишил с 1,2 процентни пункта, за ресторанти и хотелско настаняване - с 0,3 пункта, а за образование - с 0,1 пункта.

Съществен дял от парите си хората в Европа дават за жилищата – средно 14,9%. Българинът обаче отделя по-малко като дял от разходите - 9,9% от целия си бюджет. Това се дължи, от една страна, на високото ниво на собственост на жилищата, тъй като в тези разходи влизат и наемите. От друга страна, цените на ток, парно, вода у нас са отчасти субсидирани.

Разходите за транспорт – и у нас, и средно за ЕС, тежат почти еднакво на домакинските бюджети, съответно с 14,3 и с 14,7%. Само че у нас този дял леко намалява в сравнение с предходната година за сметка на разходите за храна. Независимо че в абсолютна стойност и у нас горивата и транспортните услуги поскъпнаха.