Българското лозарство е немислимо без сортове като Мавруд, Гъмза, Широка мелнишка лоза, Димят, Червен мискет и Рубин. Те са не просто генетичен ресурс, а част от историята и идентичността на българското винопроизводство. Но през следващите десетилетия лозарството ще се сблъска с въпрос, който доскоро изглеждаше далечен - ще могат ли традиционните ни сортове да се отглеждат при климатичните условия на България след 20 г.?

По-скоро ще можем да отглеждаме голяма част от традиционните сортове, но не навсякъде, не по същия начин и вероятно не с абсолютно същото качество и стил на вината. Климатичните промени вече променят условията, при които работи лозарят, а следващите 20 години ще направят адаптацията още по-важна.

Лозата е растение, което сравнително добре понася топлина и засушаване, но това не означава, че е неуязвимо. Проблемът не е само в повишаването на средната температура. Все по-важни стават продължителните горещи периоди, високите нощни температури, засушаването, екстремните валежи и резките климатични промени.

Европейската агенция по околна среда посочва, че Европа се затопля по-бързо от всеки друг континент, а сушите, горещите вълни и другите екстремни явления се засилват. Централна и Източна Европа са сред районите, в които се очаква комбинация от засушаване, топлинен стрес и по-голяма климатична нестабилност.

За България това има особено значение. Изследванията върху източноевропейското лозарство показват, че

през последните 15-20 години сушата се превръща във

важен ограничаващ фактор за производството на грозде

Наблюдава се и тенденция към увеличаване на честотата и продължителността на засушаванията, включително в Тракийската низина и Североизточна България.

Това означава, че въпросът за бъдещето на традиционните сортове всъщност е въпрос за способността на лозарството да се адаптира.

Една от първите промени, които вече се наблюдават в различни лозарски райони по света, е ускоряването на фенологичното развитие. По-високите температури водят до по-ранно разпукване на пъпките, по-ранен цъфтеж, по-бързо протичане на развитието и по-ранно узряване.

На пръв поглед това може да изглежда като предимство. Но има един сериозен проблем. Гроздето може да достигне необходимата захарност, преди да е постигнало оптимален баланс на киселините, ароматите и фенолната зрялост.

Именно това е един от големите въпроси пред бъдещото винопроизводство.

При по-високи температури натрупването на захари

може да се ускори, докато органичните киселини

се разграждат по-интензивно

В резултат лозарят може да получи грозде с висока захарност, но с по-ниска киселинност. От него може да се произведе вино с по-висок алкохолен градус, по-мека свежест и различен ароматен профил.

Това вече се наблюдава в редица европейски лозарски райони. Научните обзори показват, че в много традиционни лозарски региони беритбите са се изместили с около две до три седмици по-рано през последните десетилетия.

А какво ще стане с Мавруда?

Маврудът е особено интересен пример. Той е къснозреещ сорт и именно това може да се окаже едновременно негов недостатък и предимство в бъдещия климат.

По-топлите условия могат да подпомогнат по-пълното узряване на сорта в райони, където в миналото не всяка година е достигал оптимална технологична и фенолна зрялост. Но ако затоплянето стане прекомерно, узряването може да се измести в най-горещата част на лятото и началото на есента.

Затова в бъдеще за Мавруд ще бъде от огромно значение не само къде е засаден, но и какъв е микроклиматът на конкретното лозе, надморска височина, изложение, наклон, почва, воден режим и начин на отглеждане.

Същият въпрос стои и пред останалите български сортове.

При белите сортове проблемът може да бъде още по-осезаем, защото ароматът и свежестта на белите вина са силно свързани с киселинността и момента на беритба. По-високите температури могат да променят ароматния профил на гроздето и да намалят усещането за свежест във виното.

При червените сортове високите температури могат да ускорят натрупването на захари, но фенолната зрялост на семките и кожицата невинаги следва същото темпо. Това може да създаде трудности при определянето на оптималния момент за беритба.

Следователно след 20 години може да не говорим за изчезване на традиционните сортове, а за промяна на местата, където те се чувстват най-добре.

Една от най-големите грешки би била да приемем, че ако един сорт е отглеждан успешно в даден район през XX век, той автоматично ще се чувства добре там и през 2045 г.

Водата ще бъде един от най-важните фактори

Ако има ресурс, който може да определи съдбата на лозарството през следващите 20 години, това е водата.

Лозата може да издържа на определена степен на воден дефицит, но продължителното засушаване може да доведе до ограничаване на растежа, намаляване на добива, по-малки гроздове и зърна, нарушаване на фотосинтезата и сериозен топлинен стрес.

При бъдещите условия напояването вероятно ще стане все по-важен инструмент, но не непременно в смисъла на традиционното обилно поливане.

По-голямо значение ще имат капковото напояване, прецизното управление на водата и регулираният воден дефицит.

Съвременните изследвания посочват именно модерното напояване, събирането и съхранението на вода, регулирания дефицит и използването на устойчив на суша растителен материал сред важните стратегии за адаптация на лозарството в Източна Европа.

В същото време водата няма да бъде решение навсякъде. Там, където няма достатъчен воден ресурс, лозарят ще трябва да разчита преди всичко на правилния избор на място, почва, подложка, сорт и агротехника.

Ще се променят и начините на формиране и резитба

Климатичните промени ще наложат преосмисляне и на някои традиционни агротехнически практики.

Ще става все по-важно гроздето да бъде защитено от директното следобедно слънце, особено при екстремни температури. Това означава внимателно управление на листната маса.

Прекомерното обезлистване около гроздовете, което в определени условия се използва за проветряване и ограничаване на болестите, може да се окаже рисково при силни горещини. В някои случаи листата около гроздовете могат да изпълняват ролята на естествена защита от слънчев пригор.

Ще се търсят и системи на формировка и резитба, които позволяват по-добър контрол върху микроклимата и темпа на узряване.