11° C, облачно
Създаването на специализирана лаборатория е напълно излишно, смята бизнесът, то и към момента продуктът се контролира в международни лицензирани такива
Ваня ВЕЛИНСКА
500 хил. евро от бюджета на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) ще бъдат отпуснати за изграждане на специализирана лаборатория за контрол на автентичността на българското розово масло, съобщиха от Министерството на земеделието и храните. Решение е свързано със защитата на българското розово масло - продукт с висока добавена стойност и утвърдена международна репутация.
„България е известна със своето розово масло в световен мащаб, каза министър Пламен Абровски. За съжаление, до момента държавата не е осигурила необходимия капацитет, с който да може да различава естественото от изкуственото розово масло. Това създава възможност изкуствени продукти да бъдат представяни като български."
Според земеделският министър със създаването на лабораторията страната ни ще разполага със собствен национален капацитет за контрол, който ще позволи да се гарантират качеството, автентичността и произходът на българското розово масло и да се защити доверието към българския продукт на международните пазари. Следваща стъпка е изменение в Закона за маслодайната роза, чрез което ще се гарантира идентификацията, качеството и произходът на произведеното в България розово масло.
На пръв поглед инициативата изглежда добра. Наистина ли обаче е така? Защото, оказва се, че бизнесът не мисли точно по този начин. Според него изграждането на такава лаборатория не само не е съгласувана с техни представители, но и
я определят като ненужна намеса
на държавата в частния сектор
Не смятаме, че българските производители имат проблем с това дали розовото масло, което произвеждат, е истинско, коментира Гергана Андреева, изпълнителен директор на Българската национална асоциация етерични масло, парфюмерия и козметика. Основните ни мотиви са свързани с това, че към настоящия момент българското розово масло излиза с анализен сертификат за качество и за съдържание от акредитирани независими лаборатории, чиито списък може да се провери в Агенция „Митници". Тоест, това е една абсолютно ненужна и излишна стъпка от страна на министерски съвет, съответно и гласувания бюджет за създаването на такава лаборатория.
Резонният въпрос е: Кой до момента взема проби и прави тези анализи, за да докаже, че действително розовото масло е чисто? Ами, в независими акредитирани лаборатории, стана ясно, като
в тях се извършва газхоматографски анализ
и органолептичен анализ,
съответно и всяка износна партида е придружавана от тези документи. Тоест няма как да бъде изнесено българско розово масло, което е със защитено географско указание, без то да бъде съпътствано от тези документи, които доказват съдържанието и качеството на износната партида.
Според представители на бизнеса една такава лаборатория е просто прахосване на пари, които могат да се използват по много по-удачен начин.
Създаването на една лаборатория е свързано с много сериозен финансов ресурс, допълва Гергана Андреева. Гласуваните 500 хил. евро по никакъв начин не са достатъчни, за да се оборудва такава лаборатория с нужната апаратура, която да доказва истинност или така наречения хирален анализ или изотопен анализ на розовото масло, т.е. на това, което ще се изнася. Освен това
в такива лаборатории работят високо специализирани кадри,
с каквито БАБХ не разполага. А и тя, както казахме, на практика е напълно излишна. Защото така или иначе българският производител или търговец на розово масло всъщност удостоверява качеството му от една страна, а и неговите клиенти, които са международни парфюмерийни компании, допълнително извършват анализи на мостра от партидата, която съответно са заявили.
Според МЗХ една от целите на лабораторията е да установява, ако има наличие на изкуствени примеси в розовото масло.
Оказва се че наличието на синтетичен материал в розовото масло много трудно може да се докаже. Към момента става едва в две международни лаборатории в Европа. Едната е във Франция, а другата в Обединеното кралство.
Да се докаже дали има синтетични примеси
в розовото масло, става само на две места в Европа,
разяснява Гергана Андреева. В тях се извършва изотопен анализ за доказване на произход на розовото масло. Тоест, че розовото масло е с произход България или в него съответно е вложено масло от Азербайджан, от Турция, от Китай, а то съответно се изнася като партида от България, като българско розово масло.
С тази си стъпка държавата по никакъв начин няма да насърчи експорта, напротив, ще го затрудни, според бизнеса. Защото така или иначе в момента българският износител на розово масло минава през редица административни стъпки, за да може да изнесе този изключително ценен и уникален продукт, който е с на стойност между 13 000 и 16 000 евро.
Не е необходима държавна намеса и не е да не обходим държавен монопол, защото ние сме в условията на свободна икономика, категорична е Гергана Андреева. Търговците на българско розово масло, които имат многогодишни договори с международните си клиенти, престижни парфюмериени къщи, както казах, влагат изключително много ресурси преди да извършат този износ.
Истинският проблем реално не е
в износа на розовото масло,
защото и към момента ние извършваме окачествяване на розовото масло. Истинският проблем е във вноса на масло от трети страни, за което има данни от години. Например преди 4 години имаше внос на 150 кг от Иран, а миналата - на 30 кг от Азербайджан. Постоянно се регистрира и внос на малки количества от Турция и от Китай. Защо държавата не се намеси във вноса и при условие, че има официална информация в Министерството от Агенция „Митници"? Защо не се удостовери всъщност къде отива това масло? За какво е този внос и какво се случва с него при условие, че България не е държава, в която розовото масло реално се потребява. И защо не се предприема нищо по тези въпроси. Това интересува бизнеса.
От Министерството на земеделието и храните са категорични, че със създаването на държавна лаборатория, ще бъде осигурена обективност, проследяемост и надежност на получените изследвания и на получените резултати, дали е автентично българското розово масло. Предприетите действия от страна на Министерството нямат за цел създаване на допълнителна административна тежест за производителите и преработвателните. А ще бъдат в защита на целия бранш, без необосновано натоварване на бизнеса.
Бизнесът не се страхува от контрол, както казахме, самите преработвателни се контролират, тъй като работят с международни компания,
не биха се компрометирали с некачествена суровина
Въпросът е за едни пари, които е безсмислено да се дават за нещо, което, както те подчертават, е напълно излишно. По-добре е тези 500 хил. да отидат за по-смислени неща. Например в субсидирана заетост на сезонни работници, в подпомагане на земеделските производители, които реално доказват продукция, за торове, препарати, горива и т.н. А и БАБХ да вземе да работи в посока регистриране на продукти за растителна защита, тъй като към момента няма такива, казват от сектора. И, разбира се,
да се инвестира в повече реклама на България
на международни изложения,
свързани с производство на розово масло. Това са само част от наистина смислени предложения, които биха подпомогнали бизнеса. Затова нека държавата бъде така добра, когато има идеи, първо да ги обсъди със заетите в сектора. Защото напоследък повечето начинания са напълно обречени, още преди да започнат да „работят". Разбира се, времето ще покаже, какво ще стане с това. Но имаме съвсем пресен пример. Спомняме си, че още при представянето на проекта за създаване на т. нар. „Магазини за хората", масовото мнение на експерти бе, че това намерение няма да проработи. И се оказаха прави. Направиха се едва няколко обекта, а и не бяха магазини, а щандове, но всъщност си бяха просто рафтове. Накрая се закриха. А равносметката – похарчиха се няколко милиона. И да не се окаже и тази идея така – едни немалко средства отново пари „хвърлени на вятъра".
Коментари